цялата си гама, с подробно описание на предимствата и недостатъците на всеки един…
— А кремации правите ли? — изведнъж попита Юри.
— Може да се уреди — отвърна Стрикланд. — Но това не променя нещата. Вие пак ще трябва да си изберете ковчег…
— Искам да я кремирате! — отсече Юри. — Бързо, ако може още днес!
— Без поклонение и църковна служба?
— Без такива неща. Според моите религиозни убеждения, всичко трябва да приключи максимално бързо…
— Много добре — съгласи се Стрикланд.
— А какви проби взе доктор Степълтън? — смени темата Юри.
— Малко парченце тъкан и известно количество течности — отвърна с притеснение директорът на погребалната агенция.
— Много държах тялото да й не бъде смущавано — изръмжа с обвинителен тон Юри. Същевременно в главата му цареше дълбоко объркване. Не можеше да разбере какво е предизвикало действията на този доктор Степълтън, след като властите решават, че аутопсията е излишна.
— Единственото, което мога да направя, е да ви се извиня още веднъж — промълви Стрикланд. — Но искам да разберете, че нещата бяха извън нашия контрол…
— Най-късно утре ще дойда да избера урна за пепелта и да си оправим сметките — реши да приключи разговора Юри.
— За нас ще бъде удоволствие — отвърна Стрикланд.
— Междувременно направете всичко необходимо за кремацията, тъй като не желая повече външни интервенции! — отсече Юри.
— Ще направим всичко необходимо — обеща Стрикланд.
Юри остави слушалката и се замисли. Дали пък властите не подозират нещо? Нима е възможно да се усъмнят, че в тялото на покойната има ботулинов токсин? Не, това са глупости! Основната заплаха идва от онзи бандит Флаш Томас. При мисълта, че едрият негър може всеки момент да почука на входната врата, по гърба на Юри пробягаха ледени тръпки. Не виждаше как може да се защити, но същевременно си даваше сметка, че ситуацията е доста деликатна. Не можеше да напусне дома си, тъй като лабораторията оставаше без надзор. Следователно трябваше да организира охраната си, поне докато не приключи операцията по узряване на антраксните спори.
Стрелна с поглед стенния часовник над хладилника и се раздвижи. Наближаваше пет, което означаваше, че работното време на Кърт приключва. Вдигна слушалката и набра номера на пожарната на Дуейн стрийт. Насреща се обади мъжки глас, вероятно на някой от пожарникарите. Поиска да го свържат с лейтенант Кърт Роджърс.
— Задръжте така — отвърна пожарникарят.
Юри погледна кухненската врата, през която сутринта се беше прибрал. С неудоволствие установи, че резето е вдигнато. Стана, пристъпи натам, изпъвайки максимално телефонния кабел след себе си. Успя да ритне вратата, която се затвори с успокоително изхлопване.
— Лейтенант Роджърс — прозвуча в слушалката гласът на Кърт.
— Кърт, обажда се Юри… Имам нужда от помощта ти!
Отсреща му отговори мълчание.
— Кърт, там ли си?
— Защо ми звъниш тук, да те вземат мътните? — приглушено изръмжа Кърт. — Нали ти казах никога вече да не го правиш?
— Каза да не идвам там — поправи го Юри. — А не да не ти звъня…
— А бе нима трябва да ти обяснявам всичко дума по дума? — ядосано изсъска приятелят му. — Защо не използваш шибания си мозък? По телефона руският ти акцент личи толкова ясно, колкото и ако се появиш лично! А аз не искам никой тук да разбере, че съм забъркан с руснаци! Толкова ли е сложно?
— Имам проблем и нямаше как да не те потърся — държеше на своето Юри.
— Добре де, вече си го направил — въздъхна Кърт. — Казвай какъв ти е проблемът…
— Искам пистолет — рече Юри. — Ти беше споменал, че АНА притежава купища оръжия. Няма да ти е проблем да ми дадеш един пистолет, нали?
— За какво ти е, по дяволите?
— Заради братът на Кони. Току-що научих, че е ходил в погребалната агенция да види тялото й…
— И какво от това?
— Куп неща — въздъхна Юри, после се въоръжи с търпение и започна: — Снощи ти видя окото й, нали? Аз й го затворих с един тупаник. Но последния път брат й ме предупреди, че ще ме убие дори ако я докосна!
— Исусе Христе! — промърмори Кърт.
— Сериозно ти говоря — увери го Юри. — Той е един огромен луд негър, който като нищо ще изпълни заканата си. По тази причина аз не мога да остана тук и да си върша работата без да се чувствам защитен…
— Добре, ще ти доставим един патлак — отстъпи с неохота Кърт.
— Искам го още сега — настоя Юри.
— Свършваме работа в пет и веднага тръгваме към вас — успокои го Кърт.
— Благодаря.
— Има за какво — изръмжа Кърт и прекъсна разговора.
Юри поклати глава и остави слушалката. Първоначалното му намерение беше да уведоми Кърт и за действията на загадъчния доктор Степълтън, но откритата нелюбезност на приятеля му го накара да се откаже. Никак не му се искаше отново да влизат в пререкания. По принцип се чувстваше огорчен от поведението на Кърт и останалите. Не така действат хора, които са си поставили една обща цел. Въздъхна и си напомни, че Кърт изобщо не може да му бъде приятел…
Глътна остатъка от питието си на екс и пусна чашата в умивалника. После се запита дали ще има достатъчно време да се преоблече и да влезе в лабораторията за проверка на ферментационния процес. Поколеба се за момент, тъй като Кърт скоро щеше да се появи. В крайна сметка стигна до заключението, че единствено близостта на антраксните спори може да му донесе така нужното успокоение…
Тринадесета глава
Вторник, 19 октомври, 17.00 часа
Джак накара Уорън да го остави на Тридесета улица, откъдето беше входът за товарната рампа на Съдебна медицина. Проникването по този начин му гарантираше, че няма да се натъкне на шефа или на Калвин. Имаше достатъчно причини да подозира, че одисеята му на бруклинска територия вече не е тайна за никого. Единствената му надежда бяха пробите, взети от Кони Давидов. Само положителните резултати от тях можеха да послужат като оправдание за незаконните му действия.
Интуитивно чувстваше, че подозренията на Флаш са основателни. Ако инфаркта, инсулта и острото инфекциозно заболяване бъдат изключени като причини за смъртта, шансовете на отравянето значително нарастват, особено при очевидно обтегнатите отношения между съпрузите… Подутото и наситено око беше достатъчно доказателство за подобни отношения. Джак не сподели с Флаш това, което му стана ясно още в момента, в който погледна синината. Имаше достатъчно професионален опит за да прецени, че тя е причинена от удар, а не от инфекция. При това удар с юмрук, а не следствие от някакво хипотетично падане в банята.
Обзет от желание час по-скоро да си осигури надеждно алиби, той се насочи право към токсикологията на четвъртия етаж. Силно се надяваше, че ще събере достатъчно доказателства за възбуждане на официално разследване. Но за целта трябваше да заобиколи завеждащия лабораторията Джон Деврийс, който със сигурност щеше да го накара да чака цяла седмица. Вместо него предпочете да ползва услугите на Питър Летерман — слабичкият русокос лаборант, който сякаш беше женен за професията си и често можеше да бъде видян на работното си място дори след десет вечерта…
— Отчаяно се нуждая от помощта ти! — извика той на младежа, който се беше навел над апаратурата за газова хроматография.
