Протегна ръка, дръпна мрежата против комари и силно почука по вратата. Тя се отвори почти веднага в процепа й надникна лицето на Юри.
— Слава Богу! — промърмори той и се дръпна навътре. — Влизайте.
Кърт и Стив се натикаха в тясното антре и за момент останаха напълно слепи заради липсата на осветление.
— Какво правиш тук, по дяволите? — изръмжа Кърт. — Тъмно е като кучешки гъз!
— Извинявай — промуши се покрай него руснакът и щракна един лампион в дневната. — Страхувах се да не дойде на Кони брат й, затова седях на тъмно…
— А, това вече е друга работа — промърмори Кърт, имайки предвид светлината.
— Искате ли водка с лед?
— Аз съм пас — поклати глава Кърт.
— И аз — присъедини се към него Стив.
— Носите ли ми пистолет? — попита Юри.
— Разбира се — кимна Кърт и потупа книжната кесия в ръката си. — Но първо трябва да поговорим.
— Добре. Имате ли нещо против, ако аз си сипя малко водка?
— Нищо.
Юри се насочи към кухнята и двамата приятели седнаха. Кърт предпочете дивана, докато Стив се задоволи с един от твърдите столове до стената. Вторият поставиха в средата на стаята за Юри.
— Страшно ми е дори да си помисля какво се крие в мазето на тая дяволска дупка! — прошепна Кърт. — Чак тръпки ме побиват!
— Знам какво имаш предвид — кимна Стив. — Човек никога не знае какво може да излезе от руините. Нали и Христос се е родил в конюшня? А това биологическо оръжие има всички шансове да промени света!
— Нека бъдем доволни, ако успеем да оправим родината си — предпочете скромността Кърт.
Юри се върна с чаша в ръка и седна на празния стол.
— За какво ще говорим? — попита той и отпи една малка глътка, сякаш за проба. Забравил за неотдавнашните си търкания с двамата мъже, той беше почти щастлив да ги види в дома си.
— Решихме, че сроковете трябва да бъдат съкратени, просто защото се случват твърде много непредвидени неща — започна твърдо Кърт. — Снощи вече ти споменахме, че имаме сериозни безпокойства относно сигурността на операцията. Днес цял ден претегляме плюсовете и минусите и в крайна сметка стигнахме до решението, че трябва да я проведем в петък. Това означава, че нашата част от антракса трябва да бъде готова в четвъртък вечерта, тоест — след два дни…
— Това е много скоро! — смаяно го изгледа Юри. Според първоначалните им планове трябваше да изчакат зреенето на цялото количество антракс, след което щяха да изберат датата за операцията.
— Сигурно — сви рамене Кърт. — Но решението ни е твърдо и не подлежи на обсъждане!
— Няма да е лесно — нервно прошепна Юри и очите му пробягаха по лицата на гостите. — За да получим нужния ефект от операцията, за всяка от двете фази ще трябват минимум по два-три килограма.
— Нека бъдат три — кимна Кърт. — Това означава, че трябва да ги имаме в четвъртък вечер. Ясно ли е?
— Не знам какво да кажа — заекна Юри.
— Как така не знаеш? Ще кажеш: „Добре, Кърт. Просто мини да ги вземеш…“ Беше споменал, че материалът ще е натъпкан в пластмасови черва и ще прилича на голям бял кренвирш. Така ли ще бъде наистина?
— Да — кимна Юри и отпи нова глътка. Ръката му видимо трепереше.
— А безопасно ли е да боравим с него?
— Да — сви рамене Юри. — Разбира се, ако опаковката остане цяла. Аз ще имам грижата да обеззаразя външната част на кренвиршите…
— Колко здрава е тази пластмаса? — попита Кърт. — Ще издържи ли в случай, че я изпуснем?
— Не съм я пробвал — призна Юри. — Но не бих те съветвал нито да изпускаш кренвиршите, нито да държиш остри предмети в близост. Защото при нормални условия всеки от тях може да убие около сто хиляди души…
— Колко килограма имаш в момента?
— Не знам точно.
— Снощи спомена, че към края на седмицата ще разполагаш с нужното количество — напомни му Кърт. — Значи имаш представа. Искам да кажа, че четвъртък е почти в края на седмицата, нали?
— Тази сутрин прибрах още една реколта, но не съм я теглил — рече Юри.
— Значи си близо.
— Да, близо съм…
Руснакът кимна няколко пъти, напълни дробовете си с въздух и шумно го изпусна. Сякаш бавно се освобождаваше от някакъв стрес. После вдигна чашата, сякаш да се чукне с гостите си и отпи една едра глътка. Завъртя водката в устата си и я глътна със закъснение, сякаш дегустираше старо вино.
— Какво стана с втория ферментатор? — обади се Стив. — Зареди ли го с антракс?
— Да, тази сутрин — кимна Юри.
— Как върви?
— Много добре — съумя да пусне нещо като усмивка Юри. — Зрее много по-бързо от Clostridium botulinum. Ходих да го проверя малко преди да дойдете и направо останах смаян. Още тази вечер ще мога да прибера първата реколта бактерии.
— Тази вечер можем да ти откраднем още един ферментатор, стига да ти трябва — предложи Стив.
— Няма нужда — махна с ръка Юри. — Като се замисля, двата са ми напълно достатъчни. Сигурно ще успея да осигуря нужното количество за четвъртък…
— Наистина ли? — изгледа го Кърт.
— Да.
— Само преди пет минути не беше толкова сигурен — рече подозрително онзи.
— Не бях, но Стив ми напомни за втория ферментатор. Ако работя без прекъсване, вероятно ще мога да събера пет килограма материал, а може би и малко повече…
— Какво може да ти попречи?
— Нищо — сви рамене Юри. — Евентуално няма да излизам с таксито…
— Има още едно нещо, което трябва да направиш пред утре вечер — рече Кърт.
Леката усмивка на Юри бързо се стопи и на лицето му отново се появи загрижено изражение.
— Не се притеснявай — забеляза това Кърт. — Задачата е лесна, поне за теб… Искам писмено описание на работата, свързана с добива на антракс. След операцията ти ще се прибереш в Русия, но ние трябва да запазим ноу-хау, за да можем да си произведем още антракс в случай на нужда…
— Няма проблем — кимна Юри и усмивката му отново се появи. — Мога да го направя, дори ще ми донесе удоволствие…
— Отлично — кимна Кърт, взе книжната кесия от дивана до себе си и я подаде на руснака. Зает да разглежда съдържанието й, Юри не забеляза как двамата приятели незабележимо опипаха собствените си оръжия.
— Лекичко е — установи той след като поклати оръжието в дланта си.
— Да — кимна Кърт. — Марката му е „Глок“, един наистина отличен пистолет. Предпочитаното ръчно оръжие на всички милиции.
— Трябва ли да имам някакви специални познания за него? — попита Юри и измъкна пълнителя. Очите му механично преброиха патроните.
— Насочваш го към зет си и натискаш спусъка — рече Кърт. — Пистолетът ще свърши останалото…
Юри избухна в смях. Пръстът му се уви около спусъка, окото му се присви по посока на хладилника.
— Бум!
С широка усмивка свали оръжието и го остави на масичката.
Кърт и Стив едва забележимо се отпуснаха.
