— Добро утро, господин Франк — поздрави Филип. Той имаше изненадващо детски глас въпреки огромния си ръст.
— Добро утро, Филип. Ви Джей е тук и те търсеше. Тук ще е през цялата седмица.
— Това ме радва — каза Филип искрено. — Още сега ще го намеря. Благодаря ви. — И той тръгна с количката си. Виктор си помисли, че би искал на всичките работници в „Каймера“ да може да се разчита така.
Той влезе в кабинета на Роналд, който бе огледален образ на неговия собствен, поздрави личната му секретарка и попита дали може да разговаря с шефа и. Младата жена го остави да чака няколко минути, преди да го въведе вътре.
— Да не би Брут да е дошъл да похвали Цезар? — попита Роналд, поглеждайки към Виктор изпод обраслите си вежди. Беше набит мъж с гъста, рошава коса.
— Мисля, че трябва да поговорим за борсовите предложения — изкашля се Виктор. От поведението и тона на Роналд личеше, че не е в настроение за разговори.
— Какво има тук за говорене? — попита той с едва прикрито възмущение. — Нали те чух, че си за разводняване на пазара? Но ако пуснем повече акции с по-нисък номинал, ще подкопаем фирмата!
— Аз съм за увеличаване на капитала — възрази Виктор.
— А аз ти повтарям, че не е това начинът! — изпъшка Роналд. — Искаш ли да знаеш какви са моите основания?
— Мисля, че са съвсем ясни. Ти и Кларк заговорничите, откакто започнахме да продаваме акции на компанията!
— О, нима? — не успя да прикрие сарказма в гласа си Виктор. Тази абсурдна параноя го караше вече да си мисли, че човекът се огъва под бремето на големите си административни задължения. Той определено бе много натоварен, дори може би повече и от Виктор, а никой от тях не беше навикнал на такава работа.
— Не ме иронизирай, ако обичаш — сопна се Роналд, надигайки туловището си и се наведе напред. — Предупреждавам те, Франк. Ще се справя дори и с теб.
— За какво, по дяволите, говориш? — погледна го Виктор невярващо. — Какво се каниш да направиш, да изпуснеш въздуха от гумите ми? Роналд, това съм аз, Виктор. Помниш ли? — И той размаха ръка срещу лицето на Роналд.
— Мога така да ти вгорча живота, както ти вгорчи моя — озъби се Роналд. — Ако продължаваш да ме притискаш да продавам още акции, обещавам ти, че ще се разправям с теб.
— Я стига! — опита се да запази спокойствие Виктор. — Когато дойдеш на себе си, обади ми се. Нямам намерение да стоя тук и да ме обиждаш.
Той се обърна и излезе. Чу, че Роналд тръгна да казва нещо, но не се спря да го изслуша. Беше отвратен. За миг дори си помисли дали да не се откаже, да осребри акциите си и да се върне към академичната работа. Но когато застана зад бюрото си, вече мислеше другояче. Нямаше да позволи личните проблеми на Роналд да му попречат да се добере до вълнуващите био-технологии. Освен това в академичната работа също имаше ограничения; само че от друго естество.
От бюрото му го гледаше телефонният номер на Джонатан Маронети, адвокатът на Джефърд. Виктор примирено набра номера и зачака да се свърже. Мъжът отсреща имаше характерен нюйоркски акцент, който стържеше по нервите му.
— Имам добри новини за вас — каза Джонатан.
— Ами споделете някои от тях.
— Моят клиент, господин Джефърд, иска да върне всички капитали, които мистериозно са се озовали в сметката му, която проверяваме, плюс лихвата. Това не означава, че е виновен; просто иска цялата тая дандания да приключи.
— Ще обсъдя предложението с нашите адвокати — каза Виктор.
— Чакайте, има и друго — прекъсна го Джонатан. — В замяна на върнатите капитали моят клиент иска да бъде възстановен на предишната си работа и да спрат всички безпокойства, включително и текущите разследвания по делата му.
— За това не може да става и дума — каза Виктор. — Господин Джефърд едва ли очаква, че ще го върнем на работа, преди да е завършило разследването ни.
— Добре — произнесе Джонатан и направи малка пауза. — Предполагам, че мога да убедя клиента ми да се откаже от условието за възстановяване.
— Аз пък предполагам, че нещата няма да се променят кой знае колко — допусна Виктор.
— Слушайте, нека опитаме да разсъждаваме логично.
— Проверката ще се извърши по списък — натърти Виктор.
— Сигурен съм, че има начин…
— Съжалявам — прекъсна го той. — Когато разполагаме с всички факти, ще говорим пак.
— Щом не искате да проявите разум — гласът на Джонатан стана по-остър, — ще бъда принуден да предприема действия, за които сигурно ще съжалявате. Едва ли сте в позиция да се правите на по-светец, отколкото сте.
— Довиждане, господин Маронети — каза Виктор и тръшна слушалката.
Отпускайки се тежко в стола си, той позвъни на Колийн и и поръча да покани при него онази жена, Карвър. Въпреки, че беше запознат със случая, той разтвори досието и. Тя създаваше проблеми от първия си ден тук. На нея не можеше да се разчита, често отсъстваше. Досието съдържаше пет писма от различни хора, които се оплакваха от лошата и работа.
Виктор вдигна очи. Шарън Карвър влезе в стаята, облечена с прилепнала по тялото мини пола и копринено горнище. Тя се плъзна в стола срещу него, показвайки щедро краката си.
— Благодаря, че ме приехте — прошепна.
Виктор погледна снимката в досието и. На нея беше облечена в широки дънки и трикотажна блуза.
— Какво мога да направя за вас? — погледна я той право в очите.
— Сигурна съм, че можете да направите много неща — произнесе Шарън срамежливо. — Но това, което сега е особено важно за мен, е да си върна работата. Искам да ме назначите отново.
— Това не е възможно.
— Сигурна съм, че е — настоя Шарън.
— Госпожице Карвър — започна Виктор, — трябва да ви напомня, че бяхте уволнена заради небрежност в работата си.
— Как тогава мъжът, с когото ме хванахте в склада, не беше уволнен? — попита тя и свали краката си, които бе кръстосала. — Отговорете ми! — Гласът и стана предизвикателен.
— Любовната ви дейност през последния ден не е единствената причина за уволнението ви — опита се да и обясни Виктор. — Ако само това беше проблемът, нямаше да сте уволнена. А човека, когото споменахте, никога не е пренебрегвал задълженията си. Дори в деня, за който стана дума, той е бил в официална почивка. А вие — не. Както и да го погледнете, е нарушение. Убеден съм, че ще си намерите работа някъде другаде, така че сега ме извинете… — Виктор се изправи и се насочи към вратата.
Шарън Карвър не помръдна. Тя го гледаше студено.
— Ако откажете да ме върнете на работа, ще ви обвиня в сексуална дискриминация, така че свят ще ви се завие. Ще ви накарам да страдате.
— Вие вече свършихте добра работа по въпроса — каза Виктор. — Така че, ако ме извините…
Като котка, която се готви да нападне, Шарън се изправи бавно, гледайки го с ъгълчето на очите си.
— Още не сте видели на какво съм способна — изсъска тя злобно.
Виктор изчака вратата да се затвори и звънна на Колийн, за да и каже, че тръгва към лабораторията и че не бива да му звъни, та ако ще и папата да го търси.
— Твърде късно — отвърна тя. — Д-р Хърст е в чакалнята. Иска да ви види и е доста разтревожен.
Уйлям Хърст беше временно изпълняващ длъжността началник на Отдела за медицинска онкология. Той също бе предмет на наскоро разпоредено разследване. Но за разлика от Джефърд, бе замесен във вероятни изследователски измами, една увеличаваща се опасност в научния свят.
— Да влезе — неохотно произнесе Виктор. Нямаше къде да се скрие.
Хърст влезе, сякаш се канеше да атакува Виктор, и с бърза крачка се приближи към бюрото му.
