Джийн кимна и веднага заизважда формулярите, после подготви компютъра за отчитане и сравняване на резултатите.
Когато Ви Джей се върна, Джийн го накара да седне пред клавиатурата. Тъй като някои от тестовете му бяха познати, тя го попита кои иска да направи първо.
— Да започнем с тестовете за интелигентност — предложи Ви Джей.
През следващия час и половина проведоха тест, който включваше шест вербални и пет практически подтеста. Опитът показваше, че момчето се справя добре, макар и далеч не толкова впечатляващо, колкото преди седем години. Джийн забеляза, че Ви Джей се колебае преди да отговори на въпрос или да изпълни задача. Сякаш искаше да бъде съвсем сигурен в избора си.
— Много добре! — каза тя, когато завършиха. — Какво ще кажеш сега за един личностен тест?
— За MMPI ли става дума? — попита Ви Джей. — Или за MCMI?
— Впечатлена съм — призна тя. — Изглежда си прочел това-онова.
— Не е трудно, когато единият от родителите ти е психиатър — усмихна се момчето.
— Ще използваме и двата, но нека започнем с MMPI. Нямаш нужда от мен за това. Просто трябва да маркираш един от дадените отговори. Ако имаш някакъв проблем, само повикай.
Джийн го остави в стаята за тестове и се върна на рецепцията. Обади се на секретаря и получи огромната камара съобщения, която се бе натрупала. Зае се с тези, които можеше да поеме сама, а когато пациентът на Марша си тръгна и предаде останалите.
— Как се справи Ви Джей? — попита Марша.
— Не би могло да е по-добре.
— Сътрудничи ли?
— Кротък е като агънце — увери я Джийн. — Всъщност, даже изглежда, че се забавлява.
Марша поклати глава с изумление.
— Сигурно е благодарение на теб. С мен беше в ужасно настроение.
Джийн го прие като комплимент.
— Изкара един тест за интелигентност, в момента прави MMPI. Какви други да му пусна? Един Роршах и един тематичен за аперцепция? Или нещо друго?
Марша потупа с пръст устните си.
— Хайде да му пуснеш тематичния за аперцепция. Другия винаги можем да го направим по-късно.
— Няма проблем да направим и двата — предложи Джийн услужливо.
— Няма нужда — каза Марша и извади следващия картон. — Ви Джей е в добро настроение, но защо да го притискаме? А и може да се окаже интересно да сравним резултатите от тематичния тест за аперцепция с тези от Роршах, ако са правени в различни дни. — Тя позвъни на пациента, чийто картон държеше и изчезна за следващия сеанс.
След като Джийн попривърши с масивната купчина документи, тя се завърна в стаята за тестове. Ви Джей беше потънал в личностния тест.
— Някакви проблеми? — попита го тя.
— Мисля, че въпросите са твърде много — каза той със смях. — Освен това някои от тях нямат подходящ отговор.
— Идеята е да избереш най-добрия възможен.
— Знам. Това и правя.
По обяд прекъснаха да хапнат и отидоха в кафенето на болницата. Марша и Джийн си взеха сандвичи със салата от риба тон, а Ви Джей си избра хамбургер и шейк. Марша с радост забеляза, че държанието му се бе променило. Тя започна да си мисли, че се е тревожила напразно. Тестовете, които правеше, сигурно щяха да покажат психологически портрет на здраво дете. Умираше да попита Джийн за резултатите дотук, но знаеше, че не трябва да го прави пред сина си. След половин час всички се върнаха и подновиха заниманията си. Час по-късно Джийн остави отново телефона на секретар и се върна в стаята за тестове. Тъкмо затваряше вратата зад себе си, когато Ви Джей се обади:
— Ето — рече той, маркирайки отговора на последния въпрос. — Готов съм.
— Много добре — каза Джийн впечатлена. Той се беше справил с всичките петстотин и петдесет въпроса за половината от обичайното време. — Би ли искал да си починеш преди следващия тест?
— По-добре да свършим наведнъж — отвърна момчето.
В продължение на деветдесет минути Джийн му показваше картите на теста за аперцепция. На всяка беше изобразена черно-бяла рисунка на хора в ситуации, които предизвикваха отговор с психологически оттенък. Ви Джей трябваше да опише какво си представя че става на всяка от картинките и как се чувстват хората на тях. Целта бе момчето да проектира своите фантазии, чувства, модели на общуване, нужди и конфликти.
С някои пациенти не беше лесно да се проведе този тест. Но с Ви Джей Джийн се наслаждаваше на процеса. Момчето не се затрудняваше да дава интересни обяснения, а отговорите му бяха и логични, и нормални. До края на теста Джийн бе почувствала, че Ви Джей е емоционално стабилен, добре приспособен и зрял за възрастта си.
Когато Марша приключи с последния си пациент, Джийн влезе в кабинета и връчи компютърните разпечатки. MMPI-тестът щеше да бъде изпратен за оценяване от програма с по-голяма база данни. Но техният компютър им бе дал първоначален отчет.
Марша започна да преглежда разпечатките, а Джийн даде своята позитивна клинична оценка.
— Мисля, че е направо дете за пример! Наистина не мога да си представя защо се тревожиш за него.
— Това звучи успокояващо — отбеляза Марша, докато проучваше резултатите от теста за интелигентност. Общият резултат беше 128. Това беше една вариация само с две точки по-малка от миналия път, когато го бяха тествали преди няколко години. Значи коефициентът на интелигентност на Ви Джей не се бе променил и това беше един добър, солиден и окуражителен резултат, определено доста над средния. Но имаше едно несъответствие, което тревожеше Марша: петнайсетте точки разлика между вербалните и практическите секции, като вербалният резултат беше по-нисък от практическия. Това предполагаше когнитивен проблем, свързан с езикова неспособност. Като се имаше предвид колко бързо научи френски, това нямаше смисъл.
— И аз го забелязах — каза Джийн, когато Марша повдигна въпроса. — Но тъй като общият резултат беше така добър, не му отдадох голямо значение. А ти?
— Не знам — отвърна Марша. — Съмнявам се, че друг път съм виждала такъв резултат. Но както и да е, да преминем към MMPI-теста.
Тя сложи пред себе си резултатите. Внезапно нещо в първата част на теста отново привлече вниманието и. Две от стълбчетата в графиките бяха повишени и достигаха горната граница на това, което се считаше за нормално. Марша погледна колежката си.
— Но все пак са в нормата — настоя Джийн.
— Вярно е, но не трябва да забравяме, че всичко това е относително. Каква би могла да е причината графиката почти да излиза извън нормалните стойност?
— Той бързо направи теста — рече Джийн. — Може би е бил малко разсеян.
— Ви Джей никога не е разсеян — поклати глава Марша. — Не мога да си го обясня, но нека продължим.
Втората част представляваше клинична оценка и Марша не откри нищо неестествено. Особено се зарадва като видя, че скала четири и скала осем са съвсем в нормалните граници. Тези две скали се отнасяха съответно до психоматични отклонения и шизофренично поведение. Марша въздъхна с облекчение, тъй като тези скали имаха висока степен на корелация с клиничната реалност и тя се страхуваше, че ще бъдат повишени, като се има предвид историята на Ви Джей.
Но изведнъж забеляза, че скала номер три беше във високите стойности на нормалното. Това означаваше, че момчето е склонно към истерии, че постоянно търси привързаност и внимание. Това определено не се връзваше с опита и.
— Сигурна ли си, че Ви Джей ти е сътрудничил в този тест?
— Напълно!
— Предполагам, че би трябвало да се радвам на тези резултати — въздъхна Марша, докато събираше
