След като напусна кафенето, Виктор мина и през библиотеката, която се намираше в същата сграда. Кръглите циментови колони, които бяха прибавени за структурна опора, придаваха на мястото готически облик. Рафтовете, натъпкани с книги и периодика, стигаха на височината на раменете и позволяваха да се обхване с поглед цялото помещение. Удобната читалня вдясно гледаше към вътрешния двор на комплекса.
Когато Виктор попита библиотекарката дали е виждала Ви Джей и Филип, тя поклати глава отрицателно. С нарастващо безпокойство той надникна в гимнастическия салон и детската градина. От двамата нямаше и следа.
Виктор се върна в лабораторията си, готов да се обади на охраната, но откри съобщение от управителя на кафенето, който казваше, че Ви Джей и Филип са дошли при него за по един сладолед.
Той се запъти натам. Откри сина си и приятеля му седнали на маса до прозореца.
— Е, добре, господа — рече Виктор с престорен гняв. — Къде, по дяволите, бяхте?
Ви Джей се обърна да погледне баща си с лъжичка в устата. Филип, който очевидно сметна, че Виктор говори сериозно, се изправи, без да знае къде да дене големите си, подобни на лопати ръце.
— Къде? — настоя баща му. — Търсих ви под дърво и камък.
— Бяхме край реката за малко — призна момчето.
— Мисля, че ти казах да стоиш далеч от реката.
— Ох, татко, хайде стига. Не правехме нищо опасно.
— Никога не бих позволил нещо лошо да се случи с Ви Джей — каза Филип с детския си глас.
— Сигурен съм, че е така — отвърна Виктор, внезапно впечатлен от здравата физика на мъжа. Той и Ви Джей бяха невероятна двойка. Но Виктор определено оценяваше лоялността на този човек към сина му. — Седнете — добави той по-меко. — Довършете си сладоледа.
Като издърпа стол и за себе си, той се обърна към сина си:
— Искам да бъдеш особено внимателен тук. След тази тухла миналата нощ съм сигурен, че имаме някои проблеми.
— Нищо няма да ми стане — отвърна Ви Джей.
— Не се съмнявам — съгласи се Виктор. — Но малко повече предпазливост няма да навреди. Не казвай нищо на никого, но си дръж очите на четири, когато Бийкман или Хърст са наоколо. Става ли?
— Окей.
— А ти — обърна се Виктор към Филип, — ти можеш да бъдеш неофициалният бодигард на Ви Джей. Ще се справиш ли?
— О, да, д-р Франк — кимна Филип с готовност.
— Всъщност… — каза Виктор, като помисли, че Марша би се зарадвала на това, — защо не дойдеш да прекараш няколко нощи у нас, както когато Ви Джей беше малък? Така ще можеш да си с него дори и вечер.
— Благодаря ви, д-р Франк — рече мъжът с усмивка, която разкриваше едрите му зъби. — Това ще бъде удоволствие за мен.
— Тогава въпросът е уреден. — Виктор се изправи. — Трябва да се връщам обратно в офиса. Тичам насам-натам през целия ден. Вероятно ще си тръгнем след няколко часа. На връщане можем да минем край къщата на Филип, за да си вземе нещата.
Ви Джей и Филип му помахаха с лъжиците си за сладолед.
Марша тъкмо вадеше зеленчуците от хартиената торба, когато чу колата на Виктор да влиза в алеята. Докато той чакаше автоматичната врата на гаража да се вдигне, тя забеляза трета глава на задната седалка и изстена. Беше купила само шест малки агнешки котлети.
След две минути те влязоха в кухнята.
— Поканих Филип да остане у нас за няколко дни — обяви Виктор. — Реших, че след всичките тези преживелици напоследък, няма да е лошо да имаме още две мъжки ръце в къщата.
— Звучи добре — кимна Марша, но побърза да добави: — Надявам се, че това не значи, че ще се откажем от професионалната охрана.
Виктор се засмя:
— Не съвсем. — Той се обърна към Ви Джей и Филип и каза: — Вие двамата защо не се поразхладите в басейна?
Ви Джей и Филип изчезнаха горе да се преоблекат.
Виктор се наведе, сякаш да целуне Марша, но тя отново се зарови в торбата с покупки. След това го заобиколи, за да сложи нещо в килера. Усещаше, че тя все още му се сърди. И като се вземеше предвид случката от миналата вечер, знаеше, че тя си има достатъчно добра причина за това.
— Съжалявам за Филип, хрумна ми в последния момент — каза той примирено. — Така или иначе не мисля, че ще получаваме други обаждания или тухли. Позвъних на хората, които вероятно ни заплашват, и ги предупредих в прав текст.
— Тогава защо ни е Филип? — попита Марша, връщайки се от килера.
— Просто допълнителна мярка за сигурност — отвърна той. След това, за да смени темата, добави: — Какво ще вечеряме?
— Агнешки котлети. Ще трябва да направя така, че да ни стигнат. — Тя погледна Виктор изпод вежди. — Защо имам чувството, че продължаваш да криеш нещо от мен?
— Сигурно се дължи на подозрителната ти природа — каза той, въпреки че знаеше, че тя не е в настроение за шеги. — Какво друго, освен котлетите? — опита той отново да отклони разговора.
— Артишоки, ориз и салата. — Очевидно беше, че съпругът и покрива нещо, но тя се направи, че не забелязва.
— С какво да ти помогна? — попита той, докато си миеше ръцете на кухненската мивка. Имаха навика да си поделят задълженията около подготовката на вечерята, тъй като и двамата работеха по много.
Марша му каза да измие салатата.
— Тази сутрин разговарях с Ви Джей за приятеля му Рики — рече Виктор. — Смята да го покани на излет до Бостън през седмицата, тъй че не смятам, че е честно да твърдим, че момчето няма приятели.
— Дано да се получи — произнесе Марша разсеяно. Докато слагаше ориза и артишоките да се варят, тя не изпусна Виктор от поглед. Надяваше се, че ще се реши да сподели с нея нещо ново около нещастието на децата. Но той се въртеше около салатата и мълчеше.
— Някакви новини около причината за смъртта на децата? — не се сдържа тя.
Виктор обърна глава към нея.
— Погледнах под микроскоп вмъкнатия ген у Ви Джей и у децата на Хобс и Мърей. При тях той изглеждаше отявлено ненормално. Все едно, че активно се презаписва. Но при Ви Джей изглежда съвсем неактивен. Нещо повече — продължи той, — имам някои снимки на същия ген от времето, когато интелигентността на Ви Джей спадна. Дори тогава състоянието му не напомня на това у двете деца. Тъй че каквото и да е станало със сина ни, проблемът е бил различен.
Марша въздъхна с облекчение.
— Това са добри новини. Защо не ми каза веднага?
— Току що се прибирам — отбеляза Виктор. — И ето, че ти казвам.
— Можеше да се обадиш. — Марша беше убедена, че той продължава да крие нещо. — Или да повдигнеш въпроса, без да се налага да те питам.
— Анализирам нуклеотидните последователности у гените на починалите деца — каза той, докато вадеше олиото и оцета. — Когато са готови, със сигурност ще мога да ти кажа каква е причината генът да се активира.
Марша отиде до шкафа и извади чиниите, за да сервира. Опита се да потисне гнева, който се надигаше у нея. Как можеше той да говори така небрежно за всичко това? Когато Виктор попита дали може да направи още нещо за вечерята, тя хапливо му отговори, че е направил достатъчно. Той възприе думите и буквално и се отпусна на един от столовете до бар-плота, наблюдавайки я как подрежда приборите.
— Това, че Ви Джей те остави да победиш в онова състезание по плуване не беше случайност —
