източника на масата…
— Какъв източник? — учуди се Анджела.
— Нямам представа — поклати глава Дейвид.
— Източник-мизточник — изкиска се доволно Ван Слайк.
Обзет от тотално объркване, Дейвид го сграбчи за яката и здравата го разтърси.
— Сложих източник-мизточник на масата, точно до макета на покрития паркинг — щастливо обясни Ван Слайк. — Радвам се, че го сторих и вече никой не може да ме използва като маша. Страхувам се обаче, че малко се поизгорих…
— Къде? — присви очи Дейвид.
— По ръцете — отвърна Ван Слайк и вдигна длани.
— Изгорени ли са? — попита изотзад Анджела.
— Май не — озадачено промърмори Дейвид. — Струват ми се леко зачервени, нищо повече…
— Този човек вероятно халюцинира — прошепна тя.
Дейвид само кимна с глава, мислите му бягаха надалеч.
— Уморен съм — внезапно обяви Ван Слайк. — Искам да се прибера у дома, при мама и тате…
Дейвид го пусна и отстъпи крачка назад. Ван Слайк прекоси улицата и влезе в двора на къщата си. По лицето на Анджела се изписа изненада.
— Хей, какво правиш? — подвикна тя. — Няма ли да извикаме полицията?
Дейвид разсеяно кимна с глава, очите му не се отделяха от фигурата на Ван Слайк. Нещата започнаха да се подреждат в съзнанието му. Пациентите, симптомите, смъртта…
— Този човек се е превърнал в робот — подхвърли неспокойно Анджела. — Имам чувството, че току-що е бил подложен на електрошокова терапия…
— Качвайте се в колата — нареди с равен глас Дейвид.
— Хей, какво ти става? — погледна го разтревожена Анджела.
— Казах да се качвате в колата! — внезапно изкрещя Дейвид и скочи зад кормилото. — Веднага!
— Ами Ван Слайк?
— Нямаме време да се занимаваме с него, освен това той няма къде да ходи. Хайде, побързайте!
Анджела настани детето на задната седалка и седна до мъжа си. Моторът изрева, джипът рязко тръгна на заден ход, направи маневра и се понесе по тясната уличка.
— Сега пък какво става? — обади се объркано Ники.
— Къде отиваме? — попита Анджела.
— В болницата — кратко отвърна Дейвид.
— Караш по-зле дори от мама — оплака се детето.
— Защо в болницата? — попита Анджела и се обърна да потупа Ники по коляното.
— Нещата изведнъж ми се изясниха — промърмори Дейвид — И ме гони едно ужасно предчувствие…
— Какво говориш?
— Мисля, че знам за какъв „източник“ говореше Ван Слайк…
— Чакай малко! Това бяха безсмислени брътвежи на един психопат, нищо повече…
— Може би, но не и когато споменаваше за „източника“. Обяснението, че го е сложил на заседателната маса редом с модела за покрития паркинг, беше прекалено детайлно.
— Какво е имал предвид, според теб?
— Нещо, което има пряка връзка с радиоактивността — убедено отвърна Дейвид. — И това нещо е изгорило ръцете му.
— О, я се съвземи! — повиши тон Анджела. — Започваш да говориш съвсем като Ван Слайк!
— В болничното приземие има един стар рентгенов апарат, който работи с кобалт-60 — поясни с въздишка Дейвид. — Трейнор се надява да го продаде някъде в Латинска Америка. Именно в него има радиоактивен материал, който може би ще се окаже „източникът“ на Ван Слайк.
— Това не ми харесва — тръсна глава Анджела.
— На мен също… Като си помисля за симптомите на пациентите, веднага ми идва на ум, че са били подложени на радиоактивно облъчване, при това доста силно… Знам, че това предположение звучи ужасно, но фактите сочат именно към него. За съжаление изобщо не допусках, че нещата могат да бъдат свързани с радиация…
— Аз също не допусках това, докато правех аутопсията на Мери-Ен Шилър — призна Анджела. — Сега обаче си мисля, че тя спокойно би могла да се окаже причина за смъртта й. Никой не допуска наличието на радиация без да има предварителни сведения за евентуално облъчване, нали? Патологичните изменения след облъчване не се отличават с особена специфика.
— Точно това имах предвид — кимна Дейвид. — Може би и сестрите с грипните симптоми са били изложени на ниски дози облъчване. А може би дори и…
— О, не! — извика Анджела, доловила ясно посоката на мислите му.
— За съжаление е така — въздъхна Дейвид. — Имах предвид Ники…
— Какво Ники? — обади се от задната седалка детето. До момента, в който чу името си, не беше се вслушвала в разговора.
— Говорехме си за грипните симптоми на сестрите в болницата, които вероятно са заразили и теб — обърна се да поясни Анджела.
— И татко също — добави Ники.
— Да, и мен — кимна Дейвид.
Не след дълго влязоха в паркинга на болницата и Дейвид изключи двигателя.
— Какво ще правим сега? — попита Анджела.
— Трябва ни гайгеров брояч — отвърна Дейвид. — В Центъра по рентгенология трябва да имат, ще отскоча дотам. А вие с Ники можете да почакате във фоайето…
Сравнително лесно откри Рони, един от санитарите, които познаваше. Той с удоволствие прие да услужи, още повече, че това означаваше прекъсване на досадната работа по измиване на коридора в приземието. Естествено, Дейвид му спести новината за неотдавнашното си уволнение.
Скоро се върна обратно, следван по петите от Рони. Завари семейството си удобно настанено пред един от телевизорите във входния вестибюл. Ники обеща да не мърда оттам, след което родителите й тръгнаха към Центъра по рентгенология. Петнадесет минути им бяха достатъчни, за да открият един гайгеров брояч. После помолиха Рони да им отключи входната врата на приземието.
— Тук рядко влиза някой — подхвърли санитарят, докато търсеше съответния ключ в обемистата си връзка.
Помещенията се оказаха три: преддверие, което някога бяха използвали за чакалня, лекарски кабинет и стая за апаратурата.
Дейвид се насочи директно към помещението с рентгена, което беше опразнено от всякакви мебели. Пред обемистия рентгенов апарат имаше тясно легло за пациентите.
Постави брояча върху леглото и натисна копчето за включване. Иглата върху скалата почти не помръдна. Показания нямаше дори когато апаратчето бе настроено на максимална чувствителност.
— Къде е мястото на радиоактивния елемент? — попита Анджела.
— Предполагам ей там, на връзката между подпорната колона и екрана — посочи с ръка Дейвид и приближи брояча. Показания отново липсваха.
— Това все още не означава нищо — тръсна глава Анджела — Тези апарати имат доста добра защита.
Дейвид кимна и мина зад рентгена. Броячът отново не показа наличието на радиация.
— Охо — обади се зад гърба му Анджела. — Я ела да видиш нещо…
Ръката й сочеше към горния край на подпорната колона, от която стърчаха няколко болтчета.
Дейвид отиде да донесе един стол от чакалнята и стъпи на него. Разви на ръка разхлабените болтчета, свали металната плочка и я подаде на Рони.
Зад плочката се показа дебел метален капак, придържан от осем дебели болта. Пое гайгера от ръцете на Анджела и го допря до капака. Радиация липсваше.
Прехвърли брояча в лявата си ръка, а с дясната опита един от дебелите болтове. За негова огромна
