развитието на лъчева болест — поясни Дейвид. — Той е бил предостатъчен, за да бъдат извършени определени действия…
— Има ли начин да докажете своите обвинения? — попита Брадли.
— И двамата видяхме леглото със собствените си очи — тръсна глава Дейвид.
— Друго?
— Открихме източника на радиация — добави Анджела.
— Вярно, но този източник е бил в заседателната зала на болницата, далеч от всякакви пациенти…
— Разполагаме с признанията на Върнър Ван Слайк — рече Дейвид.
— Според вас той е прекият изпълнител на операцията, нали?
— Точно така — кимна Дейвид. — Върнър Ван Слайк е бил оператор на ядрен реактор във флотата и е имал необходимите познания за боравене с радиоактивни материали.
— Става въпрос за човека, който страда от шизофрения и в момента е хоспитализиран с диагноза тежка форма на лъчева болест, нали така? — пожела да узнае Брадли. — Човекът, който в деня на облъчването на целия директорски борд е бил в тежък психичен транс, а оттогава насам отказва да отговаря на въпроси и вероятно скоро ще умре?
— Да — призна с въздишка Дейвид.
— Излишно е да ви напомням, че такъв човек едва ли може да бъде достоверен свидетел — поклати глава Брадли. — Разполагате ли с други улики?
— Аз лекувах няколко от болничните сестри, които имаха симптоми на лъчева болест — отвърна Дейвид. — Всички без изключение са обслужвали моите пациенти…
— Но сте ги лекували от грип — веднага го засече водещият. — И няма начин да докажете, че всъщност не е било грип, а лъчева болест…
— Така е — призна Дейвид.
Брадли рязко се извърна към Анджела.
— Научих, че сте направили аутопсия на една от пациентките на съпруга си…
Анджела кимна.
— Открихте ли някакви симптоми на лъчева болест?
— Не — поклати глава Анджела. — Но тя беше починала твърде бързо, за да проличат такива симптоми. На практика радиацията беше нанесла тежки поражения на централната нервна система, включително на молекулярно ниво. При по-слабо облъчване тя щеше да живее достатъчно дълго, за да развие язви на храносмилателния тракт — един от основните симптоми за наличието на радиация…
— От чутото досега стигам до заключението, че и двамата не разполагате с твърди доказателства в подкрепа на обвиненията си — заключи Брадли.
— Вероятно сте прав — неохотно призна Дейвид.
— Защо никой не е поискал свидетелските ви показания? — продължи с въпросите си водещият.
— Чухме, че са били заведени няколко дела, но всички са стигнали до предсъдебно споразумение — отговори Анджела. — Обвинения не са повдигнати.
— Това не е ли странно на фона на вашите твърдения? — засече я Брадли. — Защо няма обвинения според вас?
Анджела хвърли кос поглед към мъжа си.
— Причините са две — рече с въздишка Дейвид. — Първо, всички се страхуват от разнищването на тази афера. Ако обвиненията ни се докажат, болницата неизбежно ще бъде закрита, а това означава голямо нещастие за града. Тя не само помага на общинския бюджет, но в нея работят стотици от местните хора, които ще бъдат лишени от препитание. На второ място идва и един малко по-особен факт: практически всички виновни за това ужасно престъпление вече са получили своето наказание. За това се е погрижил Ван Слайк, поставяйки радиоактивния контейнер на заседателната маса…
— Логично — кимна Брадли. — Това обяснява защо липсва реакция от страна на местните власти. Но как да си обясним пасивността на щатско равнище? Защо липсва реакция от страна на щатската прокуратура?
— Защото нещата бързо ще опрат до реформата на здравеопазването не само в щатски, но и в национален мащаб — каза Анджела. — с раздухването на този скандал хората ще започнат да се замислят за пътя, в който ги тласкаме. Добрите бизнес-решения невинаги съвпадат с качеството на медицинските услуги. Стремежът към икономии няма начин да не се отрази върху това качество. Нашият опит в Общинска болница „Бартлет“ е ярък пример за вземането на безумни решения от страна на бюрократите в медицината. Но това може да се случи и във всяка друга болница…
— Говори се, че вие може би ще спечелите от цялата тази история — подхвърли Брадли.
Дейвид и Анджела си размениха нервни погледи.
— Предложиха ни значителна сума за правата на един бъдещ телевизионен сериал по случая — призна с лека въздишка Дейвид.
— Ще приемете ли?
— Още не сме решили — поклати глава Дейвид.
— А изкушени ли сте да приемете?
— Разбира се, че сме изкушени — намеси се Анджела. — На плещите ни тежат стотици хиляди долари заеми, взети по време на следването, освен това разполагаме с една абсолютно непродаваема къща в Бартлет, която продължаваме да изплащаме. На всичкото отгоре дъщеря ни страда от рядко срещано, но съвсем нелеко заболяване, което изисква скъпо и продължително лечение.
Ед Брадли се усмихна на Ники, която веднага му отвърна.
— Чух, че ти си била главният герой в тази история — подхвърли той.
— Стрелях с пушката по онзи мъж, който блъскаше мама — гордо отвърна детето. — Но вместо него улучих прозореца…
— Аз лично със сигурност ще се държа на почетно разстояние от майка ти — разсмя се Брадли, изчака оживлението на верандата да затихне и отново се обърна към Дейвид и Анджела: — Вероятно съзнавате, че много хора считат историята ви за пълна измислица. Мислят си, че искате да лапнете парите за телевизионния сериал, а едновременно с това да си отмъстите на КМВ за уволнението.
— Сигурна съм, че хората зад тази история ще направят всичко възможно да ни дискредитират — отвърна Анджела. — Но това би означавало да винят вестоносеца за лошите новини…
— Кажете нещо за серията от нападения и изнасилвания на болничния паркинг — подхвърли Брадли. — И те ли бяха част от аферата?
— Не, те нямат нищо общо. В един момент бяхме убедени, че връзка има, мнението ни споделяше и частния детектив, който изгуби живота си по време на разследването. Оказа се обаче, че грешим. Нападенията бяха дело на Девъншър, служител в Спешното отделение на болницата. Това беше доказано след ДНК-тест, който го посочи за извършител на поне две от изнасилванията.
— Каква поука си извлякохте от всичко това? — попита Брадли.
— Аз лично разбрах, че здравеопазването е в процес на промяна и хората трябва да имат повече информация за това, което става — отвърна първа Анджела. — Пациентите са прекалено уязвими, когато става въпрос за икономично здравеопазване…
— Аз пък научих, че бизнесмените и бюрократите трябва да се държат по-далеч от отношенията лекар- пациент — добави Дейвид.
— Май и двамата сте против реформата в здравеопазването, въпреки че сте лекари — подхвърли Брадли.
— Напротив — възрази Анджела. — И двамата сме на мнение, че тази реформа е жизнено необходима.
— Наистина е така — подкрепи я Дейвид. — Но едновременно с това сме сериозно обезпокоени. Не бива да се стига до ситуацията от онзи стар виц, при която операцията е протекла успешно, но пациентът е мъртъв… Старата система се базираше на количествените показатели. Например заплатата на един хирург зависеше от бройката на оперираните сливици и апандисити. Сега обаче махалото отива в обратна посока и болниците се стремят към икономии на всяка цена. Все по-чести стават случаите, при които лекарите вземат премии за минимално количество хоспитализирани пациенти и за максимално опростени прегледи, без скъпи и сложни изследвания…
