беше този, който определи часа!
— Къде е Ники? — опита се да промени темата той.
— Вече цял час виси на верандата и наблюдава екипа на „60 минути“, който си монтира апаратурата…
Дейвид облече една чиста и току-що изгладена риза.
— Извинявай за избухването — овладя се Анджела. — Предполагам, че съм нервна заради телевизията. Сигурен ли си, че трябва да направим всичко това?
— Виж какво — въздъхна Дейвид и се зае с избора на подходяща вратовръзка. — Аз също съм изнервен и ако кажеш да се откажем, веднага ще се съглася…
— За какво тогава взехме разрешение от шефовете си? — погледна го Анджела.
— Бяхме убедени, че обществеността трябва да узнае всичко, освен това получихме гаранции, че нищо не ни заплашва…
— Тогава да го направим — предаде се с въздишка Анджела.
Той се постара да направи един безупречен възел на вратовръзката си, после приглади косата си и облече сакото. Анджела се провери в огледалото, после хвана мъжа си за ръка и двамата заедно се спуснаха по стълбите. Излязоха на верандата и примижаха под ярката светлина на прожекторите.
Ед Брадли беше достатъчно опитен, за да ги накара да се отпуснат. Започна интервюто с небрежни общи въпроси, предварително убеден, че после ще му направи основна редакция. Запита ги с какво се занимават в момента.
— Аз работя върху докторската си дисертация по съдебна медицина — отвърна Анджела.
— А пък аз съм член на Колумбийския Презвитериански медицински център, който има договори с няколко здравноосигурителни организации — добави Дейвид.
— Доволни ли сте от работата си?
— Да — кимна Дейвид.
— Благодарни сме на Бога, че успяхме да се върнем към нормален живот — добави Анджела. — Защото доста време бяхме на ръба.
— Доколкото разбрах, преживели сте доста неприятни неща в Бартлет, щат Върмонт — подхвърли Брадли.
Двамата се спогледаха с нервни усмивки.
— Беше кошмар — въздъхна Анджела — Как започна всичко?
Дейвид и Анджела смутено се спогледаха.
— Започнете вие, Дейвид — предложи водещият.
— За мен нещата започнаха с необяснимата смърт на неколцина от пациентите ми… Всички имаха сериозни заболявания, най-често рак. — Дейвид замълча и хвърли очаквателен поглед към жена си.
— Аз пък се оказах жертва на сексуални домогвания от страна на прекия си началник — добави тя. — След това открихме труп, закопан в мазето на къщата ни. Оказа се, че това е доктор Денис Ходжис, дългогодишен административен директор на болницата.
Обигран и умен, Ед Брадли започна да задава такива въпроси, които бързо доведоха до същността на трагедията.
— Необяснимата смърт на пациентите ви накара да допуснете възможността за евтаназия, така ли? — обърна се той към Дейвид.
— Само в началото — кимна младият лекар. — Но впоследствие се оказа, че тя няма нищо общо с милосърдието, а просто е била част от стратегията на болничната управа за съкращаване на разходите. Пациентите с тежки заболявания често прибягват до хоспитализация, а това означава значителни разходи. За съкращаването на тези разходи е било нужно да се съкрати бройката на подобни пациенти.
— Казано с други думи, мотивацията зад цялата афера е била чисто икономическа, така ли?
— Точно така. Болницата губи пари и управата взема съответните мерки.
— А защо са били на загуба?
— Заради наложените им ограничения от здравно-осигурителните фондове. Получавали са точно определени месечни суми за всеки пациент. За съжаление тези суми са били прекалено ниски в сравнение с разходите.
— Но защо са приели тази форма на обслужване?
— Били са под натиск — отвърна Дейвид. — Въвеждане на свободната конкуренция в областта на медицинското обслужване, която обаче съвсем не е била свободна. В случая условията са били диктувани от здравно-осигурителните фондове, а болницата е била принудена да ги приеме, за да не изгуби пациентите си.
Брадли кимна, направи кратка справка с бележките си и отново вдигна глава.
— Но според сегашния административен директор на болницата вашите обвинения са „пълен боклук“ — подхвърли той.
— Това вече сме го чували — кимна Дейвид.
— Той твърди, че ако е имало умишлено убийство на пациенти, това е било дело на един човек с доказани психически отклонения.
— И това сме го чували…
— Но не сте съгласни, така ли?
— Не.
— Как са били умъртвявани пациентите?
— Посредством радиоактивно облъчване — обади се Анджела. — Получавали са смъртоносни дози радиация с кобалт-60.
— Това не е ли материал, използван успешно при лечението на различни видове тумори? — спря поглед върху лицето й Брадли.
— Да, но само ако се прилага умерено върху конкретни зони от тялото — кимна тя. — Докато пациентите на Дейвид са били изложени на жестоко облъчване, върху цялото тяло.
— По какъв начин?
— С помощта на едно ортопедично легло, под което е бил монтиран контейнер с радиоактивния материал. Поставили са го в оловна кутия, капакът на която се е отварял чрез дистанционно управление — от тези, които се използват за гаражните врати. При задействане пациентите са били силно облъчвани, същото е ставало и с обслужващия персонал.
— Видяхте ли това легло? — попита Брадли.
Двамата едновременно кимнаха.
— След като открихме източника на радиация и направихме всичко възможно да го обезвредим, аз направих опит да си представя как са били облъчвани пациентите ми — подхвана Дейвид. — Спомних си, че мнозина от тях лежаха в болнични легла с електрическо управление на позициите, които много често се разваляха. Оттам неизменно ги прехвърляха на едно определено ортопедично легло, което открихме в ремонтната работилница…
— Вероятно сега сте доволни, че въпросното легло е унищожено — подхвърли Брадли. — След онази нощ леглото изчезна — поклати глава Анджела.
— Как е възможно това? — вдигна вежди водещият.
— Отговорните за неговото използване са побързали да се отърват от него — сви рамене Дейвид.
— А според вас отговорните са хората от борда на директорите, така ли?
— Поне част от тях — кимна Дейвид. — Председателят на борда, административният директор и главният лекар. Според нас мозък на цялата операция е именно главният лекар. Единствено той притежава познания за организирането на този сатанински план, който действа безупречно… Ако не бяха прекалили с използването на радиоактивното легло, едва ли някой щеше да ги разкрие…
— За съжаление никой от споменатите личности не е тук, за да се защити — въздъхна Брадли. — Доколкото ми е известно всички те са починали от свръхдоза радиация, въпреки опитите да бъдат спасени…
— Така е — кимна Дейвид.
— Но как са успели да унищожат леглото, след като си били толкова болни?
— Когато радиацията не е директно смъртоносна, съществува един кратък латентен период преди
