— Не се опитвай да ме заблуждаваш! — сопнато отвърна съпругата му Жаклин. Беше ниска и доста закръглена жена, облечена подчертано консервативно. На главата й имаше бяла шапка, върху ръцете й — ръкавици в същия цвят. Беше обула обувки с високи токчета, въпреки неравнините на стърнището, по които й предстоеше да ходи.
— За какво говориш? — попита Трейнор докато паркираше редом с другите коли и изключваше двигателя.
— Знам, че си падаш по тези болнични купони, затова не ми се прави на страдалец! — отсече Жаклин. — Умираш да си в центъра на вниманието и да се правиш на „добрият чичко президент“!
Трейнор мрачно я изгледа. Бракът им беше изграден почти изцяло на антагонизма. В момента тя очакваше поредния пристъп от негова страна, но той съумя да се въздържи. По отношение на пикника тя беше абсолютно права и това го ядоса допълнително. За двадесет и една година съвместен живот тази жена му знаеше дори кътните зъби.
— Какво става? — начумерено го изгледа тя. — Ще вървим ли или не?
Трейнор изсумтя и слезе от колата. Насреща им изскочи Бийтън, размаха ръце и тръгна да ги посрещне. Беше в компанията на Уейн Робърстън и Трейнор моментално усети, че нещо е станало.
— Какво радост, Господи — процеди Жаклин. — Още не сме дошли и вече се радваме на компанията на най-голямата ти почитателка!
— Млъквай! — изръмжа през зъби Трейнор.
— Имам лоши новини — каза без заобиколки Бийтън.
Трейнор се обърна към съпругата си и с престорена загриженост подхвърли:
— Защо не отскочиш до палатката за нещо разхладително?
Жаклин хвърли един враждебен поглед към Бийтън и неохотно се подчини.
— Не изглежда щастлива от факта, че е излязла на чист въздух — отбеляза Бийтън.
Трейнор жлъчно се изсмя и тръсна глава:
— Какви са лошите новини?
— Снощи е била нападната още една сестра. Всъщност, това е станало рано сутринта… Била е изнасилена.
— Мамка му! — изруга Трейнор. — Пак ли от същия тип?
— Според описанията — да — кимна Робъртсън. — Пак е бил със скиорската маска. Но този път е носил пистолет, а не нож. Не е забравил и белезниците си. Насилил жената под дърветата, точно както при предишните случаи.
— Надявах се, че осветлението ще го спре — промърмори с мрачен вид Трейнор.
— Би могло — колебливо подхвърли Бийтън.
— Какво означава това?
— Нападението е станало на горната площадка, където осветление няма. Ако си спомняш, ние осветихме само долната, за да спестим малко пари…
— Кой е известен за случая?
— Малко хора — въздъхна Бийтън. — Успях да поговоря с Джордж О’Донълд от „Бартлет Сън“ и той ми обеща да не публикува новината. Това може би ще реши въпроса. Познавам лично жертвата, не е от хората, които ще бият тъпана…
— Бих искал тази новина да достигне до КМВ по възможно най-бавния начин — промърмори Трейнор.
— Но това не прави по-малко наложително строителството на покрития гараж — въздъхна Бийтън.
— Което може и да не стане — поклати глава Трейнор. — Това пък са моите лоши новини от снощното заседание на управителния съвет. Старият ми враг Джеб Уигинс отново се извъртя като фурнаджийска лопата и вече твърди, че според надзорниците строителството било лоша идея… Без съмнение лично ги е убедил в това.
— Значи проектът е погребан, така ли? — вдигна вежди Бийтън.
— Все още не, но привържениците му претърпяха тежък удар — унило призна Трейнор. — Ще се опитам да подложа идеята на повторно гласуване, но от опит знам, че това ще бъде много трудно. Може би новото нападение ще ни свърши работа, независимо от гадния си характер…
Трейнор се извърна към Робъртсън и видя отражението на лицето си в огледалните му слънчеви очила.
— Полицията не може ли да направи нещо?
— Не много — поклати глава шерифът. — Нямаме хора за постоянно дежурство на паркинга. Вече съм наредил на патрулите да правят по една обиколка там, но това едва ли е достатъчно…
— Къде е Патрик Суеглър, шефът на болничната охрана? — пожела да узнае Трейнор.
— Ей сега ще го доведа — рече Робъртсън и се понесе в тежък тръс по посока на езерцето.
Трейнор го изчака да се отдалечи и тихо попита:
— Готова ли си за довечера?
— Съвещанието ли имаш предвид?
— Съвещанието и онова, което ни чака след него — кимна с похотлива усмивка Трейнор.
— За това след него не съм много сигурна — поклати глава Бийтън. — Трябва да си поговорим…
— За какво? — недоволно се намръщи Трейнор.
— Моментът не е подходящ — изплъзна се Бийтън и кимна с глава към фигурите на Робъртсън и Суеглър, които забързано крачеха към тях.
Усетил необичайна слабост, Трейнор се облегна на оградата. Винаги беше разчитал на привързаността на Бийтън, но постоянно я подозираше, че поддържа връзки и с други мъже, например с онзи задник Чарлс Кели… От устата му излетя тежка въздишка. Винаги има нещо, което не е наред, мрачно си помисли той.
Патрик Суеглър се изправи пред него и заби поглед в лицето му. Беше як мъжага, един от най-добрите играчи по футбол на местната гимназия от времето, когато отборът беше безспорен лидер в целия регион.
— Не бяхме в състояние да направим кой знае какво — отсече с категоричен тон той, очевидно решил, че Трейнор възнамерява да хвърли вината върху него. — Пострадалата беше работила две смени подред и при тръгването си не е повикала охраната, въпреки изричните ни инструкции. На всичкото отгоре се оказа, че е паркирала колата си на горната площадка — пак в разрез с инструкциите. А вие знаете, че там осветление липсва…
— Господи, Исусе Христе! — избухна Трейнор. — Нима трябва лично да се заема с охраната на служителите? Защо тази патка не е повикала охраната?
— Не мога да зная, сър — отвърна Суеглър.
— Този проблем ще бъде ликвидиран само ако построим новия паркинг — подхвърли Бийтън.
— Къде е Върнър Ван Слайк от поддръжката? — изръмжа Трейнор. — Искам го тук, веднага!
— Вие знаете, че господин Ван Слайк никога не присъства на подобни тържества — сдържано му напомни Бийтън.
— Вярно, бях забравил — кимна Трейнър. — Предайте му, че искам незабавно да се монтира осветление и на горната площадка. Да бъде като на стадион, ясно? — Извърна се към Робъртсън и гневно добави: — А ти кога най-сетне ще заловиш шибания изнасилвач? Нима е толкова трудно да стесниш кръга на заподозрените, като се има предвид големината на Бартлет?
— Работим по въпроса — сдържано отвърна Робъртсън.
— Защо не се прехвърлим в палатката? — тактично смени темата Бийтън.
— Наистина, защо? — изфуча Трейнор. — Нека получим и малко удоволствие от тази бъркотия!
Хвана Бийтън за ръката и я поведе към импровизираното барче. Надяваше се да останат насаме поне за минута-две, искаше да разбере какво е намислила. Но Колдуел и Кантор ги засякоха почти веднага и побързаха да се приближат. Колдуел беше в отлично настроение.
— Вероятно вече си чул, че програмата с премиалните работи много добре — подхвърли на Трейнор той. — Цифрите за август са направо зашеметяващи!
— Нищо не знам — учудено отвърна Трейнор и хвърли кос поглед по посока на Бийтън.
— Това е вярно — усмихна се тя. — Възнамерявах да изнеса данните на съвещанието довечера.
