чувството за добре свършена работа и сядаха да си починат пред огъня в камината, която бързо затопляше къщата.
Ники харесваше училището си и беше буквално влюбена в Марджъри Клебър, която действително се оказа превъзходен педагог. Детето винаги се беше учило добре, но сега стана пълна отличничка. През почивните дни играеше до насита, но винаги очакваше идването на понеделника с нетърпение, предвкусвайки насладата от поредната седмица в клас. Вечер засипваше родителите си с интересни случки, станали през деня.
Междувременно приятелството между Ники и Карълайн Хелмсфорд стигна дотам, че двете прекарваха заедно всеки миг извън часовете в училище. Арни също успя да завоюва място в сърцето й. След дълги спорове Ники успя да убеди родителите си, че може да ходи на училище с колело, обещавайки да се придържа само към второстепенните улички. За нея това беше нечувана свобода, удоволствието й беше огромно. Пътят й минаваше покрай къщата на семейство Янсен, където Арни я чакаше, за да изминат заедно последните един-два километра до училището.
Здравето на Ники видимо се стабилизира. Чистият и сух въздух, лишен от влага, явно се отразяваше добре на дихателния й апарат. Ако не беше задължителната утринна терапия за прочистване на дробовете, едва ли някой би допуснал, че детето страда от сериозно хроническо заболяване. Дейвид и Анджела бяха много доволни от нейното състояние и благославяха момента, в който бяха взели решението да се преместят тук.
Основно събитие през септември беше появата на родителите на Анджела. Дълго се бяха колебали дали да ги поканят, сториха го едва след като Дейвид категорично заяви, че е готов да ги посрещне.
Доктор Уолтър Кристофър, бащата на Анджела, изрази сдържано одобрение по отношение на къщата и градчето, но пренебрежението му към това, което наричаше „провинциална медицина“, беше очевидно. Той категорично отказа да посети лабораторията на Анджела, оправдавайки се с факта, че почти целият му живот е преминал между болничните стени.
За разлика от него Бърнис Кристофър не хареса нищо. Според нея къщата била прекалено голяма и прекалено ветровита за Ники. Есенната окраска на листата била съвсем същата като в централния парк на Бостън, не виждала смисъл заради някакви листа да се бият цели шест часа път.
Но сериозните неприятности се появиха по време на вечерята в събота. Бърнис удари една-две чашки вино в повече и това, както обикновено, я направи заядлива и раздразнителна. В резултат открито заяви, че болестта на Ники произтича от семейството на Дейвид.
— В нашата фамилия няма случай на цистична фиброза! — отсече с категоричен тон тя.
— Това е проява на пълно невежество, Бърнис! — ядоса се доктор Кристофър.
Над масата се възцари тежко мълчание, тъй като Анджела направи всичко възможно да преглътне раздразнението си. Така изтекоха няколко секунди, после смениха темата и започнаха да обсъждат възможностите, които предлагат местните антиквариати за стари мебели.
В неделя, малко преди отпътуването на семейство Кристофър, всички изпитаха огромно облекчение. Дейвид, Анджела и Ники прилежно махаха с ръце, докато колата на възрастната двойка изчезна от погледите им.
— Ако някога имам глупостта да ги поканя отново, спокойно можеш да ме сриташ в задника! — мрачно промърмори Анджела.
Дейвид се засмя и я увери, че визитата не е минала чак толкова зле.
Великолепната есен продължи и през октомври. В последните дни на септември имаше няколко наистина студени дни, но после настъпи циганското лято и топлото слънце отново огря Бартлет и красивите му околности. Необичайната комбинация между температура и влага задържа листата по дърветата далеч по- дълго, отколкото можеха да си спомнят дори и най-старите кореняци в града.
Една събота в средата на октомври Дейвид играеше баскетбол, както обикновено в компанията на Стийв, Кевин и Трент.
— Следващият уикенд отиваме на екскурзия в Уотървил Вали — обяви Трент, обърна се към Дейвид и попита: — Защо не дойдете и вие? Това е едно чудно местенце в Ню Хампшър, ще прекараме много хубаво!
— Кажи му и защо държим да се присъединят към нас — обади се Кевин.
— Я млъквай! — засмя се Трент и шеговито го шляпна зад врата.
— Работата е там, че сме наели един апартамент с четири спални — отскочи назад Кевин. — И тези скръндзи са готови на всичко, за да си намалят разноските.
— Глупости — тръсна глава Стийв. — Колкото повече хора се съберем, толкова по-весело ще си прекараме!
— А защо сте решили да отидете именно в Ню Хампшър? — полюбопитства Дейвид.
— Заради пейзажа — отвърна Трент. — През есента тамошните гори са най-хубави…
— Не мога да си представя по-красива есен от тази в Бартлет — поклати глава Дейвид.
— Уотървил е страхотно място — подхвърли Кевин. — Хората го познават само като ски-център, но там има всичко — тенис-кортове, игрище за голф, пътеки за туризъм, а дори и баскетболни площадки. Децата ще бъдат много доволни…
— Хайде, Дейвид, навий се — примоли се Стийв. — Зимата скоро ще бъде тук, затова трябва максимално да се възползваме от хубавото време!
— Лично аз нямам нищо против, но ще трябва да се консултирам и с Анджела — сви рамене Дейвид. — За решението ще ви уведомя по телефона.
С това разговорът приключи и играта продължи.
Анджела прие поканата без особен ентусиазъм. След пикника на езерото двамата почти не бяха излизали, тъй като имаха достатъчно работа около къщата. Анджела не искаше отново да си губи времето сред тъпи вицове и още по-тъпи сексуални намеци. Имаше сериозни резерви при перспективата да живее в един апартамент с три очевидно отегчени от дългото съжителство семейни двойки.
— Ще бъде интересно — продължи да я убеждава Дейвид. — Ще се запознаем с нова част от територията на Ню Ингланд. И без това зимата ще настъпи скоро и тогава няма да можем да мръднем никъде.
— Ще се охарчим — поклати глава Анджела в очевидния си стремеж да открие допълнителни причини за отказа си.
— Стига, мамо — обади се Ники. — Арни ми каза, че в Уотървил е страхотно!
— Колко ще се охарчим? — вдигна вежди Дейвид. — Ще делим наема на четири… Освен това вече печелим достатъчно, за да можем да ги позволим…
— Ами борчовете? — засече го Анджела. — И двамата изплащаме ипотеки за къщата, започнахме да погасяваме и студентските си заеми. Да не говорим, че колата отдавна е сдала багажа и едва ли ще изкара суровата зима във Върмонт…
— Не ставай глупава — начумери се Дейвид. — Аз лично следя семейните финанси и знам, че всичко върви по план. Няма да предприемаме околосветско пътешествие, а просто ще разделим един апартамент с още три семейства колеги. Това едва ли ще ни струва повече от стая в някой къмпинг!
— Моля те, мамо! — настоя Ники.
— Добре — отстъпи най-сетне Анджела. — Все още мога да преценявам кога мнозинството е срещу мен.
През седмицата вълнението около предстоящото пътуване постепенно нарастваше. Дейвид помоли колегата си от КМВ Дъдли Маркъм да поеме дежурствата му. В четвъртък вечерта вече бяха събрали багажа си, готови да тръгнат в петък следобед.
Според предварителните уговорки тръгнаха с три коли. Достатъчно многолюдно, семейство Ярбороу запълни собствения си микробус, Янсен и Янг се побраха в колата на Янсен, а Дейвид, Анджела и Ники се настаниха във волвото. Биха могли да се натъпчат и в микробуса на Ярбороу, но Анджела държеше да разполагат със собствен превоз.
Апартаментът се оказа огромен мезонет. Над четирите спални, всяка със свой собствен санитарен възел, имаше просторно общо помещение, в което щяха да нощуват децата — всяко в собствен спален чувал. Компанията беше уморена от продължителното пътуване и без много приказки се приготви за спане.
