Кели седна и му направи знак да стори същото.
Дейвид нервно огледа лицата на хората около масата. Очакваше неприятности от страна на Кели по повод аутопсията на Мери-Ен Шилър. Надяваше се, че това няма да се отрази и върху Анджела.
— Предполагам, че трябва да говоря директно — промърмори Кели. — Вие вероятно се чудите на бързата ни реакция по повод лечението на Джонатън Ейкинс…
В душата на Дейвид се появи дълбоко объркване. Как наистина тези хора се озоваха тук да обсъждат състоянието на Джонатън, след като той самият едва бе започнал да действа?
— Бяхме алармирани от старшата сестра на етажа, която имаше съответните инструкции — поясни Кели. — Проблемът с икономиите не търпи компромиси и по тази причина бяхме длъжни да се намесим. Вече ви предупредих, че твърде често прибягване да външни консулти…
— Нареждате и твърде много лабораторни изследвания — добави Бийтън.
— Да не говорим за диагностичните тестове — включи се и Колдуел.
Дейвид смаяно ги гледаше и мълчеше, В очите и на тримата се четеше дълбоко неодобрение. Те бяха трибунал, събран да произнесе присъдата му. Нещо като Светата Инквизиция. Никой от нейните членове не беше лекар, но присъдата им щеше да бъде произнесена на базата на чисто икономически фактори.
— Искаме да ви напомним, че лекувате пациент с доказан рак на простатата — наруши мълчанието Кели.
— И в хода на този процес отдавна сте надхвърлили разумните граници — добави Бийтън.
— При трима други пациенти вече сте направили огромни разходи на средства и материали, при това и тримата са били терминално болни — отново се включи Колдуел.
Дейвид направи върховни усилия да запази самообладание. Обвиненията на тримата администратори дадоха нова храна на съмненията в собствените му качества.
— Чувствам се отговорен единствено за пациентите си — тръсна глава той. — Институциите тук са на втори план.
— Мога да разбера подобна философия — кимна Бийтън. — За съжаление обаче тя води до остра финансова криза именно на институцията, наречена болница. Трябва да разширите мирогледа си, колега. Вие носите отговорност не само към отделния пациент, но и към цялото общество. Не можем да отделяме на всеки това, което му се полага. Нужна е точна преценка на разходите, за да има за всички.
— Проблемът ви е, че използвате далеч повече външна помощ от колегите си — добави Кели.
Настъпи кратка, изпълнена с напрежение пауза.
— Безпокоя се, че става въпрос за неизвестно инфекциозно заболяване — въздъхна след известно време Дейвид. — Искам да направя всичко възможно, за да го диагностицирам, защото в противен случай ни заплашва катастрофа.
Тримата администратори се спогледаха.
— Това е извън моята компетентност — сви рамене Бийтън. — Длъжна съм веднага да го призная…
— Аз също — присъедини се към нея Колдуел.
— В момента тук присъства консултант по инфекциозни болести — изправи се на крака Кели. — И тъй и тъй му плащаме, нека поискаме мнението му…
Излезе от стаята и миг по-късно се върна, придружен от Мизлих и Хаселбаум. След краткото представяне доктор Хаселбаум бе помолен да каже дали според него смъртта на тримата пациенти на Дейвид се дължи на някакво неизвестно инфекциозно заболяване.
— Дълбоко се съмнявам — поклати глава експертът. — Пациентите нямаха симптоми на инфекциозно заболяване. И тримата развиха бронхопневмония, по всяка вероятност причинена от обща слабост на организма, придобила патогенна форма.
Кели кимна с глава и поиска мнението на експертите относно лечението на Джонатън Ейкинс.
— Според мен то трябва да се базира на симптоматиката — отвърна доктор Мизлих и хвърли поглед към колегата си.
— Аз бих препоръчал същото — добави Хаселбаум.
— Вие сте запознати с всички изследвания, за които се е разпоредил доктор Уилсън — подхвърли Кели. — Как мислите, неотложни ли бяха те?
Експертите си размениха бегли погледи.
— Ако аз бях лекуващ лекар, щях да изчакам — обади се пръв доктор Хаселбаум. — Има голяма вероятност пациентът да се подобри още утре сутринта…
— Съгласен съм с това мнение — кимна доктор Мизлих.
— Какво ще кажете на всичко това, доктор Уилсън? — извърна се масивното тяло на Кели.
Разговорът приключи с приятелски ръкостискания и пресилени усмивки. Дейвид се почувства унижен и дълбоко депресиран. Излезе в коридора и тръгна към дежурната стая с намерението да отмени повечето от назначените изследвания. После се отби в стаята на Джонатън.
— Благодаря ви, че повикахте толкова много лекари да ме прегледат — рече със слаб глас пациентът.
— Как се чувствате?
— Не знам… Може би малко по-добре.
Насочи се към залата за аутопсии и завари Анджела да почиства след приключване на работата си. Двамата заедно върнаха тялото на Мери-Ен в моргата на приземния етаж. Направи му впечатление, че Анджела не бърза да сподели заключенията си.
— Не открих кой знае какво — призна тя след като той здравата я притисна.
— Дори в мозъка?
— В общи линии беше чист — сви рамене младата жена. — Но нека все пак изчакаме резултатите от микробиологичните проби…
— Тумори?
— В корема открих едно миниатюрно образувание, но първо трябва да го разгледам под микроскоп.
— Значи не можеш да кажеш какво е причинило смъртта? — вдигна вежди той.
— Имала е пневмония — сви рамене Анджела. — Съжалявам, но не открих нищо повече…
По обратния път към дома си и двамата мълчаха. Дейвид беше видимо потиснат и нямаше желание за разговори.
Анджела вкара колата в алеята, изключи двигателя и въздъхна.
— Разочарован си, че не открих нищо съществено, нали? — подхвърли тя.
— Това само доказва общото състояние на нещата — унило отвърна той.
— Дейвид, моля те да престанеш! — настоятелно го погледна тя. — Ти си чудесен лекар и притежаваш качества, които са далеч над средните!
Дейвид й разказа за трибунала, организиран от Кели.
— Дотам ли стигнаха? — смая се Анджела. — Господи, тези чиновници скоро ще започнат и да лекуват!
— В известно отношение имат право — въздъхна Дейвид. — Разходите действително са сериозен проблем. Но аз разглеждам състоянието на всеки пациент поотделно и мисля, че имам право да свикам консулт. За съжаление експертите не бяха на моя страна…
Седнаха да се хранят, но Дейвид бързо отмести чинията си. Просто нямаше апетит. За капак на всичко Ники се оплака от неразположение.
Малко преди осем в гърдите на детето се появиха хрипове и Анджела го отведе на горния етаж за спешна терапия. Не след дълго се спусна обратно в дневната. Дейвид седеше пред включения телевизор, но очите му бяха насочени в огъня на камината.
— Мисля, че ще е по-добре, ако утре Ники си остане у дома — подхвърли тя. Дейвид не отговори и тя изпитателно го погледна. Изпита чувството, че не знае за кого повече да се тревожи — за детето, или за съпруга си.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Понеделник, 25 октомври
Анджела отвори очи още при първото позвъняване на будилника. Мястото на Дейвид в леглото беше празно. Стана и дръпна пердетата. Навън беше мрачно и всеки момент щеше да завали.
