доказателството. От начина, по който се бе втурнала към стаята на братовчед си, от изражението на лицето му, от начина, по който му се мръщеше сега, Алек разбра, че тя знаеше, че състоянието на Девин е по- лошо, отколкото братовчед й показваше. Алек й съчувстваше, но всичко това изобщо не го засягаше. В края на месеца той щеше да си е тръгнал, Чандра щеше да бъде омъжена, дългът му щеше да бъде изпълнен. Но защо тогава внезапно се почувства, сякаш му предстоеше да понесе тежка загуба?
Алек започваше да се ядосва от смесените чувства, които го изпълваха, и отиде до леглото.
— Да извикам ли някой да ти помогне? — Очите му срещнаха нейните и Алек почувства, че се замайва. — Ако не искаш — продължи той, като си наложи да отмести поглед, — ще се върна в стаята си.
— Сама ще се погрижа за него. — Той кимна и тръгна към вратата; Чандра го последва и го спря, когато той вече бе излязъл в коридора. — Благодаря ви, че реагирахте толкова бързо. Вие спасихте живота му — каза тя и го погледна по нов начин. — Задължена съм ви за цял живот.
Нервите на Алек бяха опънати до скъсване. С него ставаше нещо, но той не разбираше какво. Нито пък искаше това да продължи.
— Не трябва — изръмжа в отговор той и веднага усети, че я нарани. Погледна към изящната й ръка, която се намираше върху неговата, и тя незабавно я отдръпна. — Намерете някой друг да се грижи за него. За това си имате слуги.
Чандра се ядоса.
— Кланът е моето семейство и аз не смятам роднините си за слуги. Ние просто се грижим едни за други.
— Изборът е ваш — каза той и си тръгна.
Чандра се загледа след него. Преди минута бе решила, че е видяла в очите му нещо, което издаваше някаква нежност, загриженост и обич. Очевидно бе сгрешила. Тя чу звука от затварянето на вратата на англичанина и се обърна, влезе в стаята на Девин и тръгна към легена.
— Чандра, не гледай там.
Тя чу слабия глас на братовчед си тъкмо в мига, в който отметна дрехата, с която бе покрит легенът, като възнамеряваше да полее вода върху чистата кърпа за лице, която бе взела. Гледката, която се откри пред очите й, я изненада и уплаши. Тя се обърна към леглото.
— Той се опита да скрие това от мен… но защо?
— Защото аз го помолих.
— О, Девин, защо не си ми казал?
— Не исках да те тревожа. Лошо е, Чандра — каза той с дрезгав глас. — Не знам какво е. Страхувам се за теб, когато си до мен. Ако е заразно, може и ти да пострадаш. Затова трябва да стоиш далеч от мен. — Главата му се отпусна на възглавницата и той обърна лице към стената. — А сега си върви… трябва да си почина.
— Ще си починеш, но аз няма да те оставя.
Тя намокри кърпата в каната с вода и се приближи до леглото, където нежно изми лицето му и го зави. След това седна в един стол недалеч от леглото. Дишането на Девин се беше нормализирало.
— Запомни, Чандра, трябва да се държиш любезно с англичанина — каза Девин и на лицето му се появи слаба усмивка. — Въпреки лошото му настроение, подозирам, че той е разбран човек.
— Не мисля така.
— С теб изработихме стратегия. Следвай я. За твое добро е.
Девин млъкна и скоро заспа. Докато Чандра седеше до леглото му, тя си повтаряше думите на братовчед си. Двамата с него бяха изработили стратегия. За да има полза от това, тя трябваше да изиграе ролята на идеалната домакиня. Мисълта да се отнася и с най-малката любезност към графа я караше да се бунтува, защото той очевидно нямаше лесно да отвърне със същото, но тя знаеше, че няма друг избор. Чандра щеше да направи всичко по силите си, за да попречи на арогантния разбойник да изпълни дълга си, дори ако това означаваше да го убие с любезност.
— Изглежда, че си се издигнал, Монтбърн — каза сър Джон, когато огледа новите покои на Алек. Двамата мъже току-що бяха вечеряли и бяха потърсили уединение в мрачната стаичка на графа, само за да бъдат посрещнати от кривокракия Ангус, който ги бе отвел надолу по коридора. — Може би нещата ще се пооправят, тъй като кланът Морган, изглежда, се отнася по-доброжелателно към твоето присъствие тук.
Алек беше в мрачно настроение. Въпреки че знаеше каква е причината за това, той не искаше да я приеме. Очите му огледаха стаята. Тя беше много по-голяма от онази, в която го бяха настанили преди, но не можеше да се сравни с неговата стая в замъка Монтбърн, нито пък имаше изтънчените удобства, с които бе свикнал.
— Ще свърши работа, но не е като у дома. Поне леглото е по-голямо и по-меко. Няма да ми се наложи да се вкопчвам в него, както правех през последните няколко нощи, от страх да не падна на пода. — Той свали меча си и го сложи на масата, след което забеляза, че багажът му също е пренесен. — Що се отнася до клана Морган, те не ме искат тук повече отколкото преди. Просто тяхната предводителка им е наредила да се държат по-любезно и мисля, че знам каква е причината за това. — Той видя, че рицарят повдига вежди, и описа широк кръг с ръка. — Всичко това е подкуп — стаята, вкусната храна и хубавото вино, което току-що пихме, приятелското обслужване. Тя се надява на снизхождение, когато й избирам съпруг. Вероятно се надява, че изобщо няма да й избера съпруг. Но греши. Запомни ми думите, приятелю, когато бракът бъде сключен, ние ще си тръгнем оттук изпратени с дъжд от стрели… а може би дори преди това.
— Тогава значи смяташ, че тя е загрижена за собственото си благоденствие, а не защото се чувства виновна за начина, по който се държа с теб, както и че не те възнаграждава за това, че спаси живота на братовчед й. — Сър Джон видя колко изненадано го погледна Алек. — Чух неколцина от шотландците да разправят на другите за геройската ти постъпка.
— Геройска? Беше по-скоро рефлективна реакция. Не съм направил нищо необичайно. Възнаграждение? Съмнявам се. Вина? Едва ли. Тя е шотландка, а аз съм англичанин; ще бъде противоестествено да изпитва вина за моите страдания.
— А братовчед й?
— И сама можеше да го спаси. Аз просто стигнах до него пръв. Не, сигурен съм, че прави това само заради себе си. Ако не й бях споменал, че ако се държи любезно и с уважение, може да спечели снизходителността ми, може би щях да го приема като проява на искрено съжаление. Но аз й го споменах и ти сам можеш да видиш промените. Като се има предвид положението й, не я обвинявам, но това няма да й помогне, защото моята вярност е дадена на Джеймс. — Алек се закле мислено, че триковете на Чандра нямаше да го подлъжат, и настроението му се влоши още повече. — Тя ще се омъжи — продължи решително той. Алек нарочно държеше спомена за красивото лице на Чандра далеч от мислите си, защото знаеше, че ако го допуснеше там, със сигурност щеше да се размекне. — Не ме интересува дали съпругът й ще бъде млад или стар, слаб или дебел, висок или нисък, стига да отговаря на изискванията, които са ни поставени.
— Надявам се, че няма да й кажеш това, защото ако го направиш, отново ще се наложи да ядем сухи сладкиши и да пием вода.
Алек се разсмя.
— Не съм толкова глупав. Не, аз смятам да се наслаждавам на вниманието, което ми се отделя, а искам и ти и хората ти да правите същото, сър Джон. Но независимо колко големи удобства ни предлагат, не можем да не си държим очите на четири. Не им вярвам на тези Морган, особено на чичото на момичето. Той има твърде голямо желание за бой.
— Да, така е.
— Докато аз забавлявам лейди Лохли, за да съм сигурен, че няма да избяга, искам да държиш под око този Седрик. Не ми се иска да ме заколят, докато спя.
— И на мен — каза рицарят, докато гледаше как Алек вади сгънато парче хартия от елека си. — Ще го наблюдаваме. Можеш да разчиташ на това.
— Добре.
— В бележката й до теб… — сър Джон кимна към хартията — тя обяснява ли ти защо е сменена стаята
