сложи встрани. Усети върху кожата си студена топка от мазна паста, който дребният мъж бързо размаза по гърба му. — С останалото можеш да се справиш сам — каза Ангус и се отдалечи.
Докато Алек натъркваше голямо количество от съставката по лицето, косата, врата и ръцете си, а след това и надолу по гърдите си, тялото му започна първо да го сърби, а след това и да гори. Когато и гърбът и краката му също бяха намазани, Алек се изправи и се поколеба за миг. Втренчен в срамните си части, той затвори очи, стисна зъби и бързо намаза и тях. Когато последната кофа вода беше налята във ваната, кожата му гореше. Той почти се хвърли във водата.
След като натърка тялото си със сапун, той се изправи и се изми с няколко кофи вода. Когато се изсуши, натърка цялото си тяло със съдържанието на втората стъкленица. Балсамът незабавно го охлади.
— Виждаш ли — каза Ангус, който отново му помагаше да си изтрие гърба, — няма никаква дяволия. Мек си като бебе и розов почти колкото бебешко дупе.
Алек беше готов да спори с мъжа за това, че нямало никаква дяволия, но като поразмисли, реши, че страданията, които беше изтърпял си струваха резултата.
— Много любезно беше, че се съжалихте над мен — каза усмихнат той на Чандра. — Така повече няма да се сливам с дърветата.
Звънкият смях на Чандра изпълни въздуха и Алек почувства някакво странно усещане.
— Ако се бяхте държали като джентълмен — каза тя, като се молеше и той да я съжали по същия начин, — нямаше да изстрадате нито едно от нещастията, които ви сполетяха.
Втренчен в очите на повереницата си, които го гледаха усмихнато, Алек усети как нещо се надига у него. Помисли си колко красива и невинна е тя, прииска му се да прокара пръсти през гъстата й коса, която се спускаше свободно до кръста й. Ръката му сама се повдигна.
Движението на ръката му беше прекратено незабавно. За да прикрие грешката си, Алек сложи ръка пред гърдите си и се поклони.
— Обещавам да се държа както подобава.
Обещанието беше дадено пред нея, но беше предназначено за него. Тогава с ъгълчето на окото той забеляза, че чичото излиза от конюшнята.
— Конете ни пристигат.
Когато Чандра се качи на кобилата си, Седрик отиде до мястото, на което се намираше жребецът на Алек.
— Погрижи се нищо лошо да не й се случи, саксонецо — каза той, втренчил гневно поглед в графа, — ако не искаш ти да понесеш последствията.
На Алек не му убягна омразата в очите на мъжа.
— Уверявам те, че тя ще бъде в безопасност. — Сложил ръка върху извивката на седлото си, той се наведе към Седрик. — Само се постарай — каза той толкова тихо, че да бъде чут само от събеседника си — да не си намислил нещо срещу нас, докато яздим, или ти, планинецо, ще страдаш много повече от мен.
Алек се изправи и кимна на сър Джон, напомняйки му безмълвно да държи под око избухливия шотландец; след това двамата с Чандра напуснаха замъка.
Високо на хълма, който се извисяваше над едно езеро, Чандра спря кобилата си. Двамата с настойника й бяха обикаляли земите на клана в продължение на повече от час. През по-голямата част от времето бяха яздили мълчаливо, като говореха само когато спираха и Чандра на някое по-интересно място обясняваше историческото му значение. От време на време тя насочваше вниманието на Монтбърн към вдъхващата страхопочитание красота на дивата земя, която той бе казал, че мрази, като се надяваше да промени мнението си. Докато изучаваше красивите черти на лицето му, се зачуди дали вече не го беше променил.
— Още ли мислите, че в тази северна страна няма нищо, което да привлича окото и да възвисява душата? — попита тя, описвайки широк кръг с ръка над езерото. — Или според вас това е просто един обикновен водоем, незначителен и мрачен?
Алек не можеше да отрече, че гледката беше възхитителна. Слънчеви лъчи, блестящи като милиони диаманти, танцуваха върху повърхността на дълбоките сини води на езерото. Топъл вятър духаше между боровете под тях и поклащаше клоните им. Свеж, сладникав въздух се вдигаше над езерото, изкачваше се по хълма и изпълваше дробовете им. Той почувства прилив на енергия.
— Трябва да призная — каза той, като се обърна към Чандра и забеляза, че очите й са сини като водата, — че това място кара човек да изпитва страхопочитание. Красотата му е ненадмината. — Усмивка огря лицето на Чандра. Омагьосан от красотата й, Алек се поправи мислено — тя беше още по-възхитителна от гледката пред него. Той се овладя и отново се обърна с лице към езерото. — Ще отидем ли по-близо?
— Да — отвърна момичето и потупа кобилата си по врата. — Конете са жадни.
Алек погледна към дърветата около тях и забеляза бързо движение. Едно момче с разрошена коса, което едва ли беше на повече от дванайсет годни, тичаше босо през гората, облечено само в сафронова риза. В едната му ръка висеше мъртъв заек.
— Имате си бракониер — каза той и обърна жребеца си, готов да преследва нарушителя. — Да го хвана ли?
— Не. Това е Оуен. — Тя забеляза въпросителния поглед на настойника си. — Оуен — поне така го наричаме ние — е ням. Той живее сам в гората.
— И той ли е Морган?
— Не мисля. Появи се един ден, малко след смъртта на баща ми. Избягва хората и много рядко може да бъде видян. Независимо дали е Морган или не, е добре дошъл тук. Издала съм заповед никой да не го закача.
Чандра се бе опитала да се сприятели с момчето, когато на два пъти бе застанала лице в лице с него, но той не бе отговорил на молбите й да се премести да живее в замъка. Затова, за да бъде сигурна, че не е оставен на произвола на съдбата, тя се грижеше той да получава храна и всичко необходимо, за да преживява. Някой ден Оуен може би щеше да приеме предложението й за приятелство; това беше най- голямата й надежда.
— Твърде сте щедра — заяви Алек. — Не всеки би постъпил така на ваше място.
— Оуен е особен случай — отвърна тя. — Ще отидем ли до езерото?
— Да — каза Алек и момчето бързо бе забравено.
Чандра ги поведе надолу по стръмния склон. Докато я наблюдаваше, Алек усети как възхищението му от нея нараства. Интелигентна, весела, забавна и очарователна, в много отношения тя беше надраснала годините си. И въпреки това у нея се криеше едно палаво момиченце. За последното той можеше да свидетелства от личен опит!
За разлика от опитната Фелисия, която беше изобретателна, умееше да манипулира и използва хората, това наивно момиче, останало неопорочено, не беше изпълнено със злоба и нямаше никакви претенции. Но той знаеше, че като жена тя знаеше как да използва женските си хитрини и се надяваше да го манипулира също толкова умело, колкото управляваше коня си, за да постигне онова, което искаше най-много. В крайна сметка, тя беше жена.
Алек се досещаше, че тази разходка имаше за цел да го накара да изпита състрадание и да бъде спечелено съчувствието му. Засега планът й успяваше. Ако трябваше да бъде честен пред себе си, той не искаше да я венчае за първия срещнат мъж. Бъдещият съпруг на Чандра очевидно трябваше да бъде мъж с изключителни качества, който да може да постави нейните интереси над своите. Алек се молеше да успее да намери такъв човек. И при това бързо, защото, въпреки че бе променил мнението си за Шотландия, чиято първична красота не можеше да отрече, той все още копнееше да се завърне в любимата си Англия и към всичко, което толкова добре познаваше. Не искаше нищо друго, освен да се върне у дома си.
Конете най-после стигнаха равна земя и ездачите им отпуснаха юздите. Животните тръгнаха в галоп към брега на езерото и спряха, когато го стигнаха. Алек слезе от седлото си и стъпи на камъните, с които беше осеяна цялата местност. Той вдигна ръка и дългите му пръсти обхванаха кръста на Чандра.
— Дръжте се — каза той.
Докато я сваляше от седлото, откри, че е много лека. Лейди Лохли не се отдаваше на леност в очакване други да свършат работата й, както правеха жените в двора. От онова, което бе видял през последните
