няколко дни, Алек знаеше, че тя работеше прилежно редом с останалите членове на клана. Нито една задача не беше твърде трудна или твърде лесна за нея. Той се загледа в лицето й и погледът му се плъзна по линията на брадичката й; Алек реши, че силният й дух се дължи на момичешката й упоритост. Беше шотландка от главата до петите.
Замислен за бъдещия й съпруг, Алек съжали човека, който и да беше той. Никой мъж нямаше да успее да се наложи над нея. Ако пък се опиташе, било то с метла или с меч, щеше незабавно да познае поражението. Той си представи младоженците в битка, но лицето на младоженеца някак необяснимо приличаше на неговото собствено, и по устните му се разля широка усмивка.
— Виждам, че през главата ви минават шеговити мисли — каза тя и свали ръцете си от раменете му. — Аз ли съм причината за веселието ви?
Докато конете утоляваха жаждата си, Алек и Чандра тръгнаха по брега на езерото. Кристалната вода се плискаше нежно в брега.
— По-добре ще е да откажа да отговоря — каза той, като се опитваше да се пребори с усмивката си.
— Тогава значи се присмивате на мен — обвини го тя, но без злоба.
— Не на вас, милейди. Мисълта за съпруга ви ме накара да се разсмея.
Тя бе обзета от тревога и се вгледа внимателно в него.
— Ако съдя по изражението ви, бих казала, че ме смятате за опърничава. Без съмнение се смеете, защото мислите, че мъжът ще страда.
При споменаването на думата съпруг Алек бе забелязал в очите й ярко пламъче, което бързо бе изчезнало. Мисълта, че можеше да бъде принудена да се омъжи, очевидно я тревожеше силно.
— Тази дума изобщо не ми е минавала през ума — призна си той. — Упорита, да, но не и опърничава. Ако се смея, то е, защото се съмнявам, че в списъка ви има мъж, който може да ви укроти; не че някой би се опитал. По ум и дух вие сте силна жена, Чандра Морган, и ви е нужен мъж също толкова силен, за да може да обогати живота ви. Ако е по-слаб от вас, той ще ви унищожи, бавно и сигурно. Мислите ли, че ще ви намеря такъв съпруг?
Чандра усети как от раменете й пада огромна тежест. Англичанинът, изглежда, й съчувстваше и проявяваше загриженост за благополучието й почти колкото за собственото си щастие. Девин щеше да се зарадва да научи, че поне една част от плана им се бе оказала сполучлива. Що се отнасяше до останалото, тя знаеше, че настойникът й няма да успее да й намери подходящ съпруг от списъка.
— Не мога да кажа — измънка тя, почувствала се малко виновна. Не знаеше защо тази лъжа я притесняваше, особено след като се налагаше да я изрече заради собственото си бъдеще, но това беше факт. — Предполагам, че ще трябва да изчакаме и да видим.
— Предполагам, че сте права — отвърна той и се усмихна леко. След това спря и Чандра застана до него. — Знайте едно нещо, милейди. Аз възнамерявам да се съжаля над вас. Вместо да ви избера първия мъж, който отговаря на изискванията на Джеймс, ще подбирам много по-внимателно. Не мога да пренебрегна изискванията на краля си, но мога да ви уверя, че съпругът ви ще бъде мъж, когото можете да понасяте и когото може би ще се научите да обичате. С малко късмет, той ще бъде точно такъв мъж, какъвто би трябвало да бъде според мен. — Лицето на Чандра бе озарено от омагьосваща усмивка и Алек затаи дъх. По някаква неизвестна нему причина, момичето объркваше чувствата му — нещо, в което никоя жена досега не бе успявала. Ядосан, че отново бе загубил самообладание, той се опита да разруши удоволствието й. — Виждам, че се радвате, че планът ви е успял.
Чандра изтрезня.
— План ли? — попита тревожно тя, като се чудеше какво знаеше той. — Аз… аз не разбирам за какво говорите.
Алек забеляза, че погледът й упорито отбягваше неговия.
— Избягвате истината.
— Да не би да ме обвинявате, че съм се държала нечестно с вас?
— Вие и братовчед ви заговорничите още от момента, в който пристигнах, а най-вече, след като прочетохте писмото на краля. Не съм чак такъв глупак, за да повярвам, че внезапната промяна в отношението ви не се дължи на егоистични подбуди. Ако нямаше да имате полза от тази промяна, съмнявам се, че щяхте да се държите така с мен, а все още щяхте да се опитвате да измислите начин да ме накарате да се почувствам неудобно. Въпросът ми е следният — тъй като вече обещах, че ще бъда много внимателен в избора си, обещавате ли ми, че повече няма да се държите с мен с предишното неуважение?
Чандра си бе обещала да остане учтива, но думите му я ядосаха.
— Вие напълно си заслужихте отношението към вас — заяви тя, без да се интересува дали нямаше да провали целия си план. — Първоначално се държахте арогантно и нахално.
— А вие се държахте неучтиво и безчувствено.
— Вие ме провокирахте — защити се тя. — Не бяхте ли вие онзи, който на път към замъка ми се появи на коня си и се държа с мен, сякаш съм някакво нищожество? Не бяхте ли вие онзи, който ме унижи, като си позволи да ме закача, сякаш съм някаква уличница, която може да вкара в леглото си, като й подхвърли дребна монета? Може би си мислите, че като не сте ме познавали, това извинява действията ви, но никоя жена, била тя селянка или кралица, не заслужава подобно отношение от който и да било мъж. Това, милорд, беше причината, поради която бяхте принуден да чакате отвън на дъжда.
Обвиняващият й поглед не даваше възможност за избор на Алек и той беше принуден да признае истината. Напоследък бе прекарал голяма част от времето си в двора и това го бе направило също толкова циничен, колкото и останалите придворни. Бе загубил добрите си обноски и морала си и знаеше това. Точно това беше причината за завръщането му в Монтбърн. Не беше доволен от онова, в което се беше превърнал и се беше надявал чрез отдалечаването си от двора да се промени. Може би вече бе дошло времето наистина да извърши тази промяна.
Вината беше изписана на лицето му и сега беше негов ред да отмести поглед.
— Моля ви за извинение за отвратителното си поведение — каза той, вперил поглед във върховете на ботушите си. Миг по-късно очите му се спряха на нейните. — Отношението ми спрямо вас беше порочно. Както вие сама казахте, независимо от обстоятелствата, никоя жена не може да бъде третирана по такъв похотлив начин.
— Вие не се държахте по-добре и с хората ми.
— Така е — призна той. — Трябва да призная, че от историите, които бях чувал за планинците, си представях клана Морган като сбирщина диваци с лоши обноски и без никакъв морал. — Той млъкна, защото знаеше, че е последният човек, който има правото да съди останалите. — Дори си представях как всички вие тичате голи из горите — продължи Алек след малко. — Глупаво беше от моя страна да си вадя заключения само от разказите на сънародниците ми. Това по никакъв начин не оправдава поведението ми, но искам да знаете едно — аз не исках да идвам тук. Беше ми заповядано и затова настроението ми беше отвратително. Докато яздех на север, настроението ми се влошаваше с всяка измината миля. Затова и се държах толкова лошо. Арогантният и нахален глиган, когото срещнахте в началото, не е истинското ми лице.
— Кой сте вие тогава? — попита тя и отиде до водата.
Алек я последва.
— Англичанин от благороден род, който обикновено се държи много учтиво, но на когото въпреки това му се иска да не е бил извикан в служба на краля си.
— Вие се гордеете много с произхода си. Предполагам, затова се смятате за идеален?
Алек се разсмя.
— Това, че съм англичанин, не ме прави идеален. Вие вече видяхте някои от лошите ми черти.
— А има ли други? — попита тя недоверчиво.
— Да, има още една. Когато ме предизвикат, ставам извънредно избухлив. Избухванията ми пък са нещо, на което никой не желае да става свидетел.
— Като буря — каза Чандра.
— Много по-лошо — съгласи се Алек.
— Ще запомня предупреждението ви — каза тя и изведнъж се сети за списъка. Чандра мислено се помоли, ако Монтбърн някога научи какво бяха намислили двамата с Девин, да го погледне откъм смешната
