заспа дълбоко и към полунощ почина.
Алек се намръщи.
— Някой друг разболя ли се?
Чандра насочи вниманието си към настойника си.
— Неколцина, но не толкова зле, колкото баща ми. Всички оцеляха.
— А чичо ви?
— Той също се разболя, но отравянето не го засегна зле. Защо питате?
Алек си помисли, че тя бе използвала точната дума — отравяне. Само че то не се дължеше на заразено парче месо, престояло твърде дълго. Симптомите му бяха познати и той реши, че става дума за беладона. В Англия това растение се намираше из горите и запустелите земи, въпреки че някога го бяха отглеждали в градини. Имаше случаи, в които деца умираха, след като бяха изяли само три от плодовете му; възрастни биваха натровени от месото на птици и зайци, които се бяха хранили с растението. Възможно беше храната да е била от такова животно, но защо тогава само бащата на Чандра бе умрял, а всички останали се бяха възстановили?
— Просто бях любопитен — отвърна той, без да издава какво си мислеше. — Вие очаквахте ли да бъдете посочена за негова наследница? Не е ли обичайно титлата да бъде предавана на мъж?
— Нашите закони при избора на наследник се основават на келтските наследствени закони. Баща ми нямаше мъжки наследници. — Тя забеляза, че Алек е объркан. — Ако сте си мислили за Девин или Седрик, грешите. Ние не сме толкова близки роднини и използваме името Морган само за да избягваме объркването. Девин ми е трети братовчед, а чичо ми е полубрат на баща ми. Те нямат един и същ прадядо, дядо или баща. Малко след смъртта на дядо ми, баба ми се омъжила повторно. Седрик е син от втория й брак — разликата във възрастта между него и баща ми беше почти двайсет години — и той няма право върху титлата, тъй като не е пряк мъжки наследник. Всеки от прадедите ми, от прапрадядо ми до баща ми е имал само по едно дете — всичките са били момчета, с изключение на мен. Според келтския наследствен закон, всеки мъж, който притежава необходимата сила, възраст и характер и който има прадядо, който някога е бил предводител, може да предяви претенции към титлата. В този случай никой, освен мен не можеше да предяви такива претенции.
Алек се разсмя.
— Но вие не сте мъж.
Чандра усети, че се изчервява, и отвърна поглед.
— Не, не съм. Ако брат ми бе оцелял, той щеше да бъде единственият законен наследник, но възрастта му нямаше да бъде достатъчна. Пък и всичко това няма никакво значение. По право предводителят на клана може сам да избере приемника си и моят баща направи точно това. Старейшините на клана и Джеймс приеха избора му. — Тя отново го погледна в очите. — Но, изглежда, че нашият крал има съмнения в правотата на решението си. Сега той иска да ме върже със съпруг. Да не би да мисли, че съм твърде слаба, за да спазя клетвата, която му е дал баща ми?
— Членовете на клана подкрепят ли избора ви за предводителка?
— Имаше спор дали една жена ще може да върши мъжката работа, но протестиращите бяха твърде малко.
— Но точно те могат да създадат най-големи проблеми — каза Алек. — Може би нашият крал смята — и не без основание според мен — че ако Морган от Морган има до себе си един силен и лоялен човек, никой няма да се опита да узурпира властта й. Така Джеймс ще бъде сигурен, че клетвата на баща ви ще бъде спазена.
Чандра се ядоса.
— Това си е чиста проява на мъжка суетност. Всички мъже сте еднакви. За вас жената не е нищо повече от малоумна глупачка, която не е способна да върши нищо друго, освен да шие, да се грижи за градината си и да се ядосва за дрехите и прическата си. Вие искате да ни защитавате, защото вярвате, че сме слабачки, които припадат при най-малкия повод. Бих казала, че това е един фарс.
— Ако съдя по онова, което съм виждал в двора, не мога да се съглася с вас. — Голяма част от интригите в двора бяха замислени и се осъществяваха от жени. Жените не бяха толкова крехки и беззащитни, колкото мъжете искаха да вярват. — Освен това — завърши той, тъй като трябваше да я убеди, че има нужда от съпруг, — неоспорим факт е, че по-слабият пол не може да се съревновава по никакъв начин с мъжете.
— Може би, ако се мерят само по грубата сила. Но интелектът на една жена е равен на мъжкия, а може би дори го превъзхожда.
— Съгласен съм, че има много интелигентни жени, но тяхната слабост се дължи на техните чувства. По природа те не са способни да вършат работа, предназначена за мъже.
— Да не би да сте забравили за девствената си кралица? — попита Чандра, която започваше да се ядосва още повече. — При управлението на Елизабет Англия се превърна в световна сила. Никога през цялата история на вашата страна към Англия не са се отнасяли с такова страхопочитание. И всичко това се дължи само на една жена. И аз мога да се обзаложа, че Англия няма скоро да познае такава почит — поне докато отново не бъде управлявана от жена.
Алек обмисли дали да не й каже, че по време на управлението си Елизабет винаги бе търсила съвет от един мъж, но реши, че трябва да си премълчи, тъй като искаше да сложи край на спора им. Щеше да я остави да си мисли, че е спечелила този словесен двубой. Но преди това имаше нещо, което трябваше да разбере.
— Защо гневът ви изведнъж се стовари така силно върху мен? Казах ви, че не ми е приятно да бъда ваш настойник. Това задължение ми беше наложено, без да му бъде даден голям избор.
— Имахте ли изобщо някакъв избор? — поинтересува се Чандра.
— Или това, или Тауър.
— И каква е наградата ви?
— Херцогство, стига да успея.
Гневни пламъчета проблеснаха в очите на момичето.
— Значи въпреки всичко, което ми казахте, все пак сте имали избор — обвини го тя.
— Не бих нарекъл хвърлянето ми в Тауър добра алтернатива.
— Но ще получите награда, нали?
— Така ми беше обещано.
Чандра отметна глава и тръгна гневно към конете. Алек се загледа с удивление след нея, но бързо я настигна.
— Какво искате да кажете? — попита той и я хвана за ръката.
Тя се обърна рязко към него.
— Искам да кажа, че на мен не ми беше даден никакъв избор. Не ме чака никаква награда. Независимо от титлата й, независимо от обстоятелствата, ако една жена не е кралица, тя винаги е оставена на милостта на мъжете. С нея се държат, сякаш е някакво имущество — вещ, роб. Казват й какво и кога да го прави. Какво иска тя, не ги интересува. Аз ще бъда принудена да се омъжа само защото Джеймс смята, че съм твърде слаба. Той не дойде тук лично, за да провери дали съмненията му са основателни. Не, той просто предполага, че в клана Морган има затруднения само защото аз съм жена.
— Страховете на краля ни са основателни — настоя Алек, като си мислеше за Седрик и последователите му. — В противен случай той не би ме изпратил тук. Трябва само да се огледате край себе си и ще видите наченките на бунт в редиците на клана. Сама вие няма да успеете да се справите с него. Дали със сила или с лукавство, само мъж може да се справи с това.
Вбесена, че той я смяташе за безсилна и че вярваше, че хората й ще се обърнат срещу нея като бесни кучета, Чандра се опита да се измъкне от хватката му.
— Пуснете ме — изсъска тя, когато не успя.
— Първо ще ме изслушате. — Острите й нокти се забиха в плътта му и Алек усети как гневът му се надига. Той я тикна към конете. Упоритото момиче отказваше да повярва на думите му! Сега повече от всякога той не искаше да се заплита в интригите на клана Морган. Съпругът й сам щеше да разкрие предателите и да потуши бунта. Алек се връщаше в Англия. — Нека да повторя — страховете на краля ни са основателни. Но това няма никакво значение. Когато Джеймс издаде заповед, било то на мъж или на жена,
