тя или бива изпълнена, или непокорният се оказва без глава. Аз нямам никакво желание да свърша живота си на дръвника и се надявам, че същото се отнася и за вас.
Те стигнаха до конете си и Алек й хвърли юздите на кобилата й. Гневът изгаряше Чандра, но тя мъдро си замълча. Знаеше, че този ден ще завърши катастрофално, и точно това бе станало. Когато се качиха на седлата, графът я огледа строго и продължително.
— По заповед на краля ни трябва да изпълня задълженията си — каза той. — Същото важи и за вас. Обещах да ви намеря добър съпруг и ще го направя. Но бъдете сигурна, Чандра Морган, че до края на месеца вие ще бъдете омъжена. Няма да избягате от съдбата си. Ясно ли е?
Тя стисна зъби и огледа лицето му. След това отметна непокорно глава и пришпори коня си в галоп към подножието на хълма и тясната пътека, която водеше към него. Докато копитата удряха по земята, в главата й се въртеше припевът на старата легенда:
Със сълзи в очите си помисли, че ако беше просто птичка, щеше да отлети някъде далеч, далеч, където щеше да бъде в безопасност.
Чандра премигна и насочи кобилата си към върха на хълма, а след това я подкара в галоп към замъка. Изобщо не я интересуваше дали саксонецът е изостанал, или се е изгубил някъде. Той не разбираше от какво има нужда тя и можеше да върви по дяволите заедно със съжалението си! Вперила поглед в замъка в далечината, чу звука от копитата на жребеца на настойника си, който я приближаваше. За да се освободи от присъствието му, подкара кобилата си още по-бързо.
Внезапно вдигна очи към небето. Там, високо над замъка Морган, кръжеше ястребът и неуморно търсеше плячката си.
Глава 6
От мястото си начело на масата в голямата зала Алек оглеждаше множеството от мъже, които бяха започнали да се стичат в замъка Лохли преди почти една седмица. Броят им надвишаваше поне с три дузини броя от списъка на Чандра и той беше благодарен, че го е намалил наполовина. Докато ги оглеждаше, се питаше дали между тях имаше дори един, който отговаря на изискванията на Джеймс. Досега бе разговарял с почти сто души и нито един от тях не бе издържал изпита.
Въздъхна, защото знаеше, че отново трябва да се заеме със задачата си, но тя му костваше все повече усилия. Към края на първия ден вече се бе уморил да слуша как тези шотландски петли хвалят качествата си; според Алек нито една от хвалбите им не беше основателна. Въпреки това всеки от тях бе настоявал, че той е най-подходящият съпруг за лейди Лохли. Нито един от тях обаче не му се струваше подходящ за нея, тъй като те или бяха твърде слаби, или твърде властни; твърде стиснати или с твърде широки пръсти; с твърде груби обноски или твърде превзети. За Алек всички те не отговаряха на условията. Скоро му бе станало ясно, че нито един от кандидатите не беше верен на Джеймс. Когато умножеше дългата редица чакащи кандидати по шест дни, Алек разбираше защо беше в такова лошо настроение.
Всички пристигнали кандидати бяха записани в нов списък. Докато го разглеждаше, Алек видя, че вече е проверил сто от общо сто и четирийсетте кандидати за ръката на Чандра. Още един такъв ден и той сигурно щеше да полудее.
— Въведете следващия, сър Джон.
Докато чакаше, Алек барабанеше несъзнателно с пръсти по масата. Рицарят въведе в стаята един едър мъж с медночервена коса. Алек огледа внимателно кандидата. Изпод наметалото му се показваха два дебели крака, покрити с нещо, изработено от червена козина. Когато се вгледа по-внимателно, Монтбърн забеляза, че това бяха космите на мъжа. Дебелите, гъсти косми покриваха дори капачките на коленете му.
Алек си представи стройните крака на Чандра, преплетени с тези, и перото в ръката му незабавно постави един Х до името на кандидата. Осъзнал какво бе направил, Алек веднага изтри бележката, като си напомни, че трябва да прояви обективност. Мъжът застана пред него.
— Гавин Макелрой от клана Елрой — представи се той и седна в стола срещу Алек. След това се наведе напред и сложи лакти върху масата. — Най-добре ще е и за двама ни да се захванем веднага със същността на нещата. Цялото това чакане направо ме побърка.
Алек отвори уста с намерението да се представи и да започне да задава въпросите си, но мъжът продължи да дърдори. Монтбърн се втренчи в лицето на Макелрой и най-вече в огромната брадавица в ъгъла на носа му. Отвратителната гледка го дразнеше и ръката му стисна перото толкова силно, че едва не го пречупи на две, докато той с усилие се въздържаше да не сложи нова бележка върху пергамента.
— Познавах баща й — казваше кандидатът. — Той беше добър човек, но накрая бе станал твърде слаб. Момичето има нужда от силна ръка, която да направлява и нея, и клана Морган. Тази ръка — той вдигна дебелия си юмрук пред лицето на Алек — е тази. Тя може да се справи с тази задача. Тя върти меча със силата на десет мъже. Никой няма да нахлуе в това място и да остане жив. Да, с мен като неин защитник кланът ще възвърне някогашното си могъщество.
— Говорите за власт и защита, Макелрой — каза Алек. — Смятате ли да използваш меча си само в името на краля ни?
Макелрой повдигна вежди.
— Джеймс? Ха! Той искаше английския трон и за да го получи, изигра една мръсна игра и се подмазваше на онези копелета на север. Той изостави своята страна и своя народ. Той е слабак, който си пада по млади момчета. Той е обратен, не е никакъв мъж. Не му дължа нищо. Никой истински планинец не му дължи нищо.
За разлика от повечето кандидати, този не си мереше думите. Изобщо не се интересуваше дали те не обиждаха събеседника му. Алек започна да проявява интерес към възгледите на Макелрой.
— Много сте прям, сър. Съвсем откровен. Кажете ми, винаги ли сте изпитвали същите чувства към Джеймс?
— Всички знаят, че е така. Неговите закони и законите на кралството са безполезни в Шотландия. Законите на клановете ни са стари колкото самите кланове. За да оцелеем, ние трябва да се придържаме към тях. Готови сме да се борим до смърт, за да запазим онова, което си е наше.
Този човек определено беше противник на короната. Алек се загледа в него.
— Мнозина ли мислят като вас?
— Да, до една или друга степен всички присъстващи тук споделят мнението ми. Малцината останали се навеждат според вятъра — веднъж насам, следващия път нататък. Те нямат смелост да заемат твърда позиция. — Той се облегна назад в стола си. — Да, с мен за съпруг земите на лейди Лохли ще бъдат в безопасност.
Алек започваше да изпитва все по-силни съмнения. Вниманието му бе привлечено от жената, която тъкмо бе влязла в стаята. Дългата й огненочервена коса се спукаше по гърба и се полюшваше леко срещу извивката на стройните й бедра. Беше обута в ботуши от еленова кожа и облечена в дрехи с цветовете на клана Морган.
— А какви са намеренията ви спрямо лейди Лохли? — попита Алек, без да сваля очи от Чандра.
— Ами, естествено ще й направя дете, ще имаме много синове — все войни — които да продължат борбата. Макелрой се наведе отново напред. — Момичето е доста костеливо. Ще бъде много приятно да лежа с нея през дългите студени нощи на следващата зима. Смятам най-много един час след сватбата да спя с нея. — Той се изсмя. — Няма смисъл да забавям удоволствието. Кой знае? Може би семето ми ще намери целта си и ще имам син още след първата ни брачна нощ.
Под натиска на пръстите на Алек перото внезапно се разчупи на няколко парчета.
— Вие ме осветлихте за много неща, сър, и аз ви благодаря за това. Можете да си вървите. Когато направя избора си, всички ще бъдете информирани.
Планинецът кимна бързо, стана и тръгна към групата, която бе заобиколила лейди Лохли. Тя поздравяваше кандидатите, които едва днес виждаше за първи път, като се усмихваше широко и подаваше ръка на всеки. Алек я огледа внимателно.
