сдържи и се беше разсмяла. В това облекло тя изглеждаше, сякаш се беше сгромолясала през средата на голяма кръгла маса, покрита с плат, и като не бе успяла да се освободи, се разхождаше заедно с масата.
Най-неудобно й беше от това, че деколтето й беше твърде дълбоко и откриваше горната половина на младите й гърди, които бяха болезнено притиснати към гръдния й кош. Изкушаваше се да вдигне по-нагоре роклята си, но не го направя. Обутите й в чорапи крака я боляха от твърдите обувки и на няколко пъти й мина през ума да събуе тези елегантни уреди за мъчение.
Ругаеше на ум модата и й се искаше да беше облякла собствените си дрехи. Но като гледаше по- възрастните жени в залата, всички облечени като нея, осъзнаваше, че в шотландските си дрехи щеше да изглежда съвсем не на място тук. Пък и в този момент отчаяно искаше да се слее с останалите, за да не може кралят й веднага да я познае. В своите шотландски дрехи щеше да стане обект на присмех и подигравки и събралите се в залата дори нямаше да я признаят за равна на тях.
— Наистина ви е много лесно да го казвате — заяви тя, докато си вееше с бялото си дантелено ветрило, като знаеше, че е твърде невероятно да се отпусне.
— Така ли мислиш? — попита я Алек и повдигна вежди. Докато Чандра бе имала предвид удобството на дрехите си, Алек си бе мислил за физическо спокойствие от съвсем различен вид. Колкото и закъсняло да беше съжалението му, последното нещо, което той искаше, бе да си навлече гнева на краля си. Но поради всичко, което бе направил напоследък, съществуваше голяма възможност брадвата на палача да се запознае с врата му. — Не е така, милейди. Не ми харесва перспективата да седя в Тауър с хора като Райли и останалите и да тръпна в очакване.
Тя се намръщи.
— Той там ли ще ви изпрати — в Тауър? — попита тя.
— Или там, или при палача.
Чандра премигна. Едно беше тя да желае смъртта му, но съвсем друго беше кралят да я иска. Особено след като причината за цялата тази бъркотия беше самият Джеймс. Ако той не се беше намесил в живота на Чандра и Алек, нямаше да има никакви последствия. Сега Чандра винеше само Джеймс за всичко, което бе преживяла.
— Надявам се наказанието ви да бъде само Тауър, ако той изобщо реши да ви наказва.
— Благодаря — отвърна Алек. — И аз желая същото на вас, милейди.
— На мен ли? — попита тя с недоверие, без да разбира, че той се шегува с нея. — И моят живот ли е изложен на риск?
— Възможно е — продължи шегата си Алек. — С Джеймс човек никога не знае.
— Струва ми се, казахте, че той е доста любезен човек.
— Обикновено е такъв. Но напоследък има доста тревоги с непокорни поданици. Съмнявам се, че ще търпи повече такива. Едно предупреждение — каквото и да казва той, винаги се съгласявай с него. Това е единственият начин да избегнеш катастрофата.
Откакто бе пристигнала тук предишния ден, Чандра бе дочула откъслечни разговори за последния скандал в двора. Арабела Стюарт, братовчедка на Джеймс и наследница на трона след Джеймс и неговите деца, се бе възпротивила на заповедта на владетеля си да не се омъжва без негово разрешение и се бе омъжила за Уилям Сеймур, който беше с дванайсет години по-млад от нея. Чандра си представяше, че тази трийсет и пет годишна жена се бе уморила да чака и когато се беше влюбила, се беше омъжила без разрешение. Бракът обаче бе разкрит и Джеймс, който бе побеснял от непокорството на Арабела, бе пропъдил застаряващата си братовчедка в Ламбет, а младия Сеймур бе хвърлил в Тауър.
Според Чандра той бе направил това повече от страх, отколкото от гняв, тъй като Уилям също имаше права над трона и представляваше непосредствена опасност за Джеймс. С помощта на свои приятели двамата любовници бяха успели да избягат от затворите си. Преоблечена като момче, Арабела беше избягала до устието на Темза, където се беше качила на някакъв кораб. Преоблечен като каруцар, Уилям се беше измъкнал от Тауър под носа на стражите. Той не бе успял да стигне навреме на срещата си с Арабела и също бе отплувал за Франция. Но за нещастие двамата не бяха успели да се съберат. Уилям бе намерил свободата си, но Арабела бе заловена и хвърлена в Тауър, където се намираше сега с разбито от мъка сърце.
Ако Чандра кажеше или извършеше и най-малкото нещо, което Джеймс би сметнал за неприемливо, дали той нямаше да я направи съседка на Арабела? Като се страхуваше, че може да се случи точно това, тя бързо реши, че няма да покаже никакво противопоставяне на владетеля си, без значение какво щеше да поиска той от нея.
— Ще запомня предупреждението ви. Аз искам да видя Шотландия, а не Тауър.
— Аз пък искам да се върна в Северна Англия. Пък и там таванът пропуска — каза той, като имаше предвид старата нормандска крепост и добавените по-късно към нея сгради. — Представата ми за приятно прекарване не включва тичането из влажна, стара стая с кофа в ръка, за да уловя дъжда, който се процежда през пукнатините в тавана.
Близо до Алек избухна гърлен смях и двамата с Чандра се обърнаха по посока на звука.
— От собствен опит мога да потвърдя, че това наистина не е представата му за добро прекарване — каза Фелисия и се приближи с една крачка към двамата. Познавайки Алек, тя забеляза, че той се напрегна и стана по-предпазлив, но това не я спря. — Широко известно е, че онова, което най-много харесвате, скъпи Монтбърн, обикновено се върши на закрито, но все още не съм ви виждала с кофа. Интересна мисъл, не мислите ли? Може би някой ден ще измислите начин как да се използва и този предмет. В крайна сметка, вие сте изключително изобретателен и невероятно сръчен.
Алек се обърна леко, така че застана между бившата си любовница и Чандра.
— Лейди Емори — поздрави я той със студен глас.
Фелисия подозираше, че Алек бе постъпил инстинктивно и без да мисли за значението на действието си, но то не бе убягнало от нея. Внезапната му готовност да защити момичето, официалното му обръщение и тонът на гласа му не можеха да не бъдат забелязани. Внезапно тя бе обзета от ревност, но прикри чувствата си зад предразполагаща усмивка, с която обикновено привличаше мъжкото внимание.
— Лорд Монтбърн — отвърна тя с величествено кимване, след което се приближи до Алек. — Това трябва да е вашата неопитна млада повереница лейди Лейлок.
— Лохли — поправи я Чандра, която забеляза как безразличният поглед на жената срещу нея я огледа от главата до петите, като се спря на разголените й гърди. Лейди Емори, изглежда, бе решила, че на Чандра й липсва нещо.
— Да, моля да ме извините. Шотландските имена се помнят толкова трудно — заяви високомерно Фелисия. Ветрилото й докосна върха на брадичката й. — Предполагам, че това е първото ви посещение в двора. Ако останете дълго, ще свикнете с обичаите тук. Всъщност, аз съм сигурна, че ще станете една от нас. Междувременно ще имате много да видите, научите и направите. — Ветрилото й бързо скри лицето й. — Когато бъдете готова и ако сте достатъчно дръзка да се измъкнете от постоянното наблюдение на настойника си — продължи тя на висок глас, — има няколко привлекателни мъже, с които съм сигурна, че ще ви бъде приятно да се запознаете. — Докато изброяваше имената им, тя поглеждаше към Алек над перата на ветрилото си. — И, разбира се, лорд Уитфийлд.
Алек стисна зъби и присви очи, защото мъжът, чието име спомена Фелисия, беше известен женкар. Алек го познаваше добре. Дори твърде добре.
Доволна от това, че беше успяла да го разтревожи, Фелисия се усмихна.
— Когато решите да потърсите приключения, кажете ми. Ще отидем заедно — каза тя и свали ветрилото от лицето си. — Надявам се да научите много от престоя си и да му се наслаждавате. — Тя махна с ръка и се изгуби в множеството, търсейки поредния благородник, при когото да спре на разговор.
Озадачена, Чандра се загледа в жената, докато тя не изчезна в тълпата. Обърна се към настойника й, за да го попита. Очите му бяха скрити от дългите му мигли, но тя видя, че той също гледа красивата лейди Емри. Внезапно всичко й се изясни. Те бяха любовници или поне са били. Колкото и да й се искаше да отрече това, Чандра изпита някаква странна тъга. Пропъди неприятното усещане, след което си припомни действията на жената. Двойката трябва да беше прекъснала връзката си наскоро. Очевидно беше, че се бяха скарали. Внезапно в съзнанието й изплува един въпрос — дали пък точно тя не беше причината?
