Дамата на лорда

Вниманието на Алек се върна върху младата жена до него и той видя, че тя го гледа напрегнато. Можеше само да предполага какво си мислеше Чандра в момента. Въпреки нейната наивност, тя притежаваше сетивата на жена, които можеха да й помогнат да разбере истината. Той нямаше да се опита да отрича, но щеше да направи всичко по силите си, за да държи момичето далеч от отмъстителната Фелисия. Тази жена, изглежда, искаше да унищожи невинността на Чандра и вече беше избрала мъжа, който трябваше да го стори. Алек се закле, че развратникът щеше да умре първи, както и всеки, който посмееше да докосне момичето. Разбира се, завоалираната заплаха на Фелисия може би беше фалшива, имаща за цел само да му се подиграе, но Алек не можеше да си позволи да рискува заплахата да бъде изпълнена. Решен да предпази повереницата си, той се обърна към Чандра:

— Докато сме тук, ще стоиш настрана от лейди Емори. Не се опитвай да ме измамиш. Ако те видя с нея или чуя, че сте били заедно, ще страдаш заради неподчинението си. Ясно ли е?

Тонът му не се хареса на Чандра и тя отвори уста, за да му го каже. Но преди да каже нещо, в залата прозвуча тромпет, който предизвестяваше появата на краля. Чандра последва примера на жените около себе си и направи дълбок реверанс, докато до нея Алек се поклони елегантно. Тя реши, че ще трябва да се поупражнява в начина на показване на уважение в двора, след което надникна през миглите си към трона. Кралят бе излязъл иззад една завеса и премина, като накуцваше леко. Той изглеждаше мръсен и Чандра се зачуди дали наистина не се къпеше никога и се преобличаше само понякога, по много специални поводи, както й бе казала Уини.

— Станете, деца мои. Станете — извика той, когато седна на трона.

— Деца? — прошепна Чандра на Алек.

— Да. Той се мисли за баща на всички ни, било то англичани или шотландци.

— Щом е крал, предполагам, че може да си мисли каквото си иска. Кой ще се осмели да твърди противното?

— Никой, който има мозък в главата си.

Един висок, рус, млад мъж се приближи до трона. След като се поклони на краля, Джеймс бързо сграбчи ръката му и я притисна към бузата си. Чандра сбърчи вежди.

— Кой е този?

— Робърт Кар.

— А младата жена? — попита тя, когато забеляза красавицата, която излезе напред и застана до Кар, когато младежът се отдалечи от краля.

— Тя е Франсис, графиня Есекс.

Чандра наблюдаваше как младежът и жената се усмихнаха един на друг.

— Те изглеждат доста влюбени — каза тя. — Сгодени ли са?

Алек въздъхна тежко.

— Съмнявам се. Но човек никога не знае. — Той забеляза въпросителния поглед на момичето. — Графинята вече е омъжена за граф Есекс. Ако Есекс не почине или не се случи някакво чудо и бракът бъде анулиран, вероятността двамата да се омъжат е твърде малка. Пък и в момента Кар е фаворитът на Джеймс.

— Фаворит? — попита тя.

Алек замълча и се вгледа в нея.

— По време на престоя си в двора ще разбереш много неща — каза той най-накрая. — Повечето от тях могат да изненадат всеки, който не е свикнал с живота тук. Предупреждавам, че можеш само да наблюдаваш и да слушаш, но трябва да си държиш езика зад зъбите, за да не обидиш някого. Онова, което на теб или мен се струва ненормално, може да бъде съвсем нормално за други. От нас не се иска да го разбираме, а само да го приемем.

— Е, и? — попита тя, тъй като изобщо не разбираше за какво й говори Алек.

— Когато някой в двора използва думата фаворит, той влага в нея много по-голямо значение, отколкото можеш да си представиш. Кар има връзка с краля ни, Чандра. Те са любовници.

— О! — каза тя. Устата й се отвори и затвори на няколко пъти, преди да успее да изрече думата. — Ще внимавам много да запазя в тайна онова, което споделихте с мен. — Тя се намръщи. Кар и омъжената графиня бяха любовници, Кар и кралят — също. Ами Ан? — Кралицата знае ли? — попита тя, все още объркана от цялата тази история.

Алек се разсмя тихо.

— Това не е тайна, мъниче. Ан знае, както знаят и всички останали. Просто се пази и не говори за това открито. Това е най-мъдрото нещо, което можеш да направиш.

Чандра си помисли, че до една или друга степен всички в двора, включително и настойника й, бяха развратени.

— Ще ви послушам — каза тя, уверена, че е твърде рисковано да не го послуша.

— Ще бъде разумно от твоя страна да ме слушаш винаги, особено докато сме тук. Всъщност, аз ти нареждам да ме слушаш.

Той все още имаше законни права като неин настойник, но Чандра се вбесяваше всеки път, когато Алек й заповядаше нещо. Въпреки раздразнението си, тя се усмихна чаровно.

— Тъй като не смятам да оставам дълго в двора, това няма да бъде голям проблем. В действителност аз ще искам съветите ви, понеже, както сам казвате, нямам голям опит в тези неща. Вие англичаните обаче, изглежда, сте свикнали с начина на живот тук. Предполагам, че ще науча много, като наблюдавам не само вас, но и останалите придворни. От това, което видях досега, бих казала, че вие всички сте майстори на двуличието — каза тя, забравила, че трябва да не изрича такива мисли.

Алек се вгледа в нея и се замисли над думите й. По отношение на второто впечатленията й бяха правилни и докато ги изказваше само пред него, нямаше да има проблеми. По отношение на първото обаче той не можеше да не се запита дали тя се надяваше да научи значително повече, отколкото той би сметнал за редно. Алек знаеше, че момичето го предизвиква, но докъде беше готова да стигне? И от кого щеше да потърси такова познание? От никого, реши той и се закле мислено, че тя ще остане невинна.

— Ако само наблюдаваш и не се намесваш, няма да имаш трудности, Чандра. Поне не с мен. Но ако решиш да преминеш границата, няма да се разберем.

Чандра стисна зъби и се втренчи в него. Ултиматум, така ли?

— Както когато вие навлязохте неканен в земите на Морган, така ли?

— Страхувам се, че този път сблъсъкът ни ще бъде много по-разгорещен и опустошителен. Тъй като съм по-стар и със сигурност по-умен, няма да си играя на детски игрички. Сега си на моя територия. Тук аз играя мъжка игра. Посмей да не се подчиниш на заповедите ми, мъниче, и скоро ще разбереш каква е играта.

— Предполагам, че лейди Емори е една от жертвите на вашите мъжки игри?

— Когато започна тази игра, тя знаеше правилата. Повярвай ми, тази жена не е начинаеща и затова знае как да се пази. Ти обаче не знаеш.

— Може и да ми липсва опит в някои области, милорд, но знайте, че съм доста опитна в други. Не съм глупачка.

— В такъв случай не ме предизвиквай. Каквото и да си намислила, знай, че в мое лице ще си намериш майстора.

Чандра не беше намислила нищо, но въпреки това настойникът й се беше разтревожил много от тази мисъл; тя обаче не знаеше защо. Ако откриеше какво го бе обезпокоило, тя щеше да използва информацията, за да го разтревожи още повече. Той можеше да смята това като разплата за нещастията, които й беше причинил.

— Може и да си мислите, че сте по-добър от мен — каза тя, — но не си вярвайте твърде много. Пък и вече не сме в Монтбърн. Това е територията на Джеймс и сега ние трябва да играем неговата игра.

— Така е — съгласи се Алек, — но докато владетелят ни не обяви противното, аз съм твой настойник. Затова все още играем моята игра, Чандра, и аз налагам правилата.

— Тогава ще поискам промяна на правилата.

— Как?

— Ще говоря с Джеймс.

— Когато е готов, той сам ще ни повика.

— И кога можем да очакваме това?