порция студена каша в чинията му. Когато видя отвратителната храна, Алек направи гримаса.
— Какво е това?
— Овес — отвърна тя, докато друга жена слагаше чиния пред него. — А това са овесени сладкиши.
Алек не можеше да не се запита дали кланът Морган не живееше само на зърно. Това не беше за вярване, особено след като лекият аромат на печено месо все още се усещаше във въздуха и той предположи, че овесените ястия са били приготвени специално за неканените гости. Погледът му се спря върху голямата чиния пред него, съдържанието, на която много приличаше на купчина кръгли, плоски камъни, след което се отмести към собствената му купа. След няколко секунди той се обърна към сър Джон, който вече бе получил своята порция.
Рицарят сви рамене, взе дървената лъжица, която се намираше до купата му, и я заби в камарата овес. Той се опита да отдели малко парче от лепкавото вещество, но без успех. Загубил търпение, рицарят заби лъжицата в храната си, като същевременно я завъртя. Едно парче се отчупи и прелетя над раменете на сър Джон и Алек. Те се обърнаха и огледаха лепкавото петно върху стената.
— Ако това нещо се лепи върху стената, направо не ми се мисли какво ще стане, ако залепне за стомаха ми — каза сър Джон и се намръщи.
— Мисля, че предпочитам да не разбера това. — Подозрението на Алек се засили и той също се намръщи. Това е само предположение, което едва ли е възможно, но не мислиш ли, че цветът на това нещо съвпада с цвета на вар?
Сър Джон изръмжа утвърдително и двамата отместиха купите си и огледаха сладкишите.
— Ще се опитаме ли да ядем от това? — попита рицарят. — Или мислиш, че и то е правено със строителни материали?
Алек вдигна един сладкиш от чинията и той се разпадна в ръката му.
— Като се изключи, че вероятно са по-стари от замъка, мисля, че е по-безопасно да ги изядем в сравнение с кашата.
Зад него Чандра трябваше да прехапе устни, за да не се изсмее на висок глас. Тя наблюдаваше как саксонецът подушва сладкиша и отхапва от него. Той дъвка изгорелия сладкиш дълго време.
— Вино! — изграчи, след като на два пъти се опита да преглътне.
— Имаме само вода, милорд. — Чандра се приближи до масата и наля от безцветната течност в една ниска купа. — Надявам се, че нямате нищо против.
Алек се втренчи в купата.
— Да не би от мен да се очаква да пия от купа като котка? — попита Алек, чието раздразнение нарастваше с всяка измината минута. — Тук нямате ли чаши?
— Това е чаша. Шотландска чаша. Казва се куейч. Ако не бяхте толкова невеж и бяхте пътували повече, щяхте да го знаете.
— Невеж? Не съм пътувал? — повтори той тихо. Невеж не съм, но сигурно съм тъп, защото не проявих здравия разум да се вслушам в собствените си преценки и се съгласих да дойда в тази забравена от бога земя. Що се отнася до това колко съм пътувал, мога да те уверя, че никой нормален човек не би навлязъл в тези територии, освен ако не му бъде заповядано от краля.
— Защо ви изпраща Джеймс? — попита Чандра, като се надяваше, че нарастващият гняв ще развърже езика му.
— Това мога да кажа само на лейди Лохли, ако изобщо някога се появи.
— Тя е заета с работи, засягащи клана.
— Вече ми го казаха. На мен обаче ми се струва, че когато пристигне пратеник на краля, носещ съобщение от суверена на лейди Лохли, всичко останало е маловажно. Очевидно вие шотландците мислите по различен начин. Но това едва ли е изненадващо, след като на Морган очевидно им липсва подходящото потекло. Никой от вас не знае значението на думата приличие.
Бузите на Чандра почервеняха и тя усети как се вбесява.
— Подходящо потекло ли? — заекна тя, като отчаяно се бореше да овладее гнева си, защото знаеше, че ако избухне чичо й и останалите щяха мигновено да връхлетят върху англичаните. — И по чие определение на клана Морган му липсва онова, което наричате подходящо потекло?
— По моето — отвърна троснато Алек. — Вие проявихте изключително лоши обноски не само към мен и към хората ми, но и към нашия крал. Отнасяйки се зле с нас, вие се отнасяте зле с Джеймс. Подозирам обаче, че това поведение ви е вродено и се е утвърдило в продължение на векове — Алек чу как младата красавица заеква отново и я спря с махване на ръката. — Обществена тайна е, че различните кланове не могат да се държат цивилизовано дори със съседите си. Те постоянно воюват помежду си. Съюзяват се единствено когато някой чужд нашественик застраши Шотландия като цяло. Веднъж отблъснали завоевателя, клановете отново започват да воюват помежду си, сякаш си нямат друга работа.
— Предполагам, че когато използвате думи като чужд нашественик и завоевател, имате предвид англичаните — прекъсна го Чандра.
Тя беше права, но това не спря Алек. Беше твърде ядосан.
— Може и така да е, но фактите са си факти — подобно поведение е нецивилизовано и варварско. Твоите сънародници са диви и жестоки като земята, в която живеят. Следователно никой не може да очаква от вас да проявите и капка учтивост. Кажи ми, момиче, не си ли съгласна, че лошото посрещане, което ни беше оказано днес, е резултат от лошо поведение?
Чандра не беше съгласна с някои от изводите на англичанина, но не можеше да отрече, че в по- голямата си част думите му бяха верни. Доскоро клановете твърде често бяха враждували и някои от тях все още го правеха. Но под ръководството на баща й кланът Морган бе сключил мир със съседите си и не беше воювал повече от десет години. Англичаните бяха онези, които разпалваха кръвта на членовете на клана и възкресяваха омразата им, защото шотландците не приемаха желанието на южната си съседка да ги управлява.
В продължение на векове двете нации бяха враждували помежду си и историите за това все още се помнеха. Шотландците нямаше да забравят скоро как англичаните бяха нахлули в земите им, избили кралете им, обезглавили свалената им кралица. Проява на справедливост беше фактът, че сега шотландец управляваше и севера и юга, но Джеймс не беше идеален, защото с надеждата, че след смъртта на Елизабет ще получи короната, се беше превърнал в англичанин. Той не бе възразил твърде силно, когато майка му бе осъдена да бъде обезглавена. Малцина бяха онези, които нямаше да се съгласят, че Мери сама бе предизвикала съдбата си с предателските си действия — заради които бе обявена за курва и предателка — които в крайна сметка бяха довели до неизбежната й гибел; но в Шотландия, където семейното единство означаваше всичко, поведението на Джеймс се смяташе за нелоялно. По тази причина, както и заради това, че той желаеше да обедини Шотландия и Англия, шотландците не обичаха Джеймс. Това беше и причината за лошото посрещане на неговите пратеници.
По същата логика високомерният саксонец си беше навлякъл сам голяма част от неприятностите си. Той говореше за лошо поведение, обвиняваше клана Морган в такова, а същевременно самият той се държеше по същия начин. Ако не беше злословил за родината й, ако не я бе нарекъл малоумна и не бе намекнал, че иска да я използва, отношението към него и хората му нямаше да бъде толкова лошо. Ако някой бе показал липса на добро потекло, то това беше той и само той. Лошото посрещане бе най-подходящият отговор.
— Разбирам, че не харесвате много родината ми — каза тя, когато най-после успя да овладее раздразнението си.
— Да харесвам твоята… — Алек спря по средата на изречението. — Ще ти кажа нещо, и то е самата истина. Мразя това място и едва ли някой може да ме обвини, след като чуе причините. Накараха ме да стоя под студения дъжд в продължение на часове, а когато ме приветстваха с добре дошъл, ми дадоха да ям лепкава каша и прегорени сладкиши, които дори свиня не би погледнала. Откакто съм в Северна Шотландия, очите ми не видяха нищо друго, освен потискащо кафяво и мрачна сивота. Бих дал всичко за една нормална вечеря, гореща баня и за това отново да бъда заобиколен от зеленината на Англия, защото там е единственото място, където мога да се радвам на такива удобства.
Чандра стисна зъби и се вгледа в англичанина. Значи той искаше
