Дамата на лорда

изпрати в родината му само с едно мигване на окото.

— Значи искате да бъдете заобиколен от английската зеленина, така ли? — попита го тя.

— Да — тросна се Алек. — Точно това искам!

— Дай боже, милорд, скоро желанието ви да бъде изпълнено.

Чандра започна да се обръща, но една топла ръка я хвана за китката и дълги пръсти я обвиха изцяло. Откъм другия край на залата се чу внезапно дрънчене и тя насочи вниманието си към каменната стена, където чичо й стоеше с ръка върху меча си, а близо до него се виждаха няколко войника. Чандра улови погледа на Седрик и бързо поклати отрицателно глава. Седрик се бе втренчил в нея. След малко той сведе поглед и се оттегли.

Чандра се обърна към англичанина. Той, изглежда, не беше забелязал малкото раздвижване. Независимо дали го знаеше или не, бе имал голям късмет, но това можеше да не се повтори.

Алек не бе пропуснал раздвижването, въпреки че с нищо не го показа. Точно както предполагаше, залата беше пълна с добре въоръжени бойци, скрити из тъмните ъгли. Когато бе хванал китката на красавицата, те се бяха появили от укритията си. За щастие, бяха се оттеглили, но той бе разпознал във водача им мъжа, който бе разговарял с него от стената на замъка. Твърде вероятно беше мъжът да е роднина на момичето и затова бе реагирал така на докосването на Алек. Това беше разбираемо, тъй като той очевидно мразеше англичаните. Но защо и другите се бяха втурнали толкова бързо напред?

Тези въпроси не даваха мира на Алек, но след кратък размисъл той реши, че те сигурно също са роднини на момичето — неизбежен резултат в една затворена група от хора. Това обясняваше тяхната реакция.

Алек пусна ръката на Чандра.

— Най-голямото ми желание, момиче, е да се видя с лейди Лохли. Ще се погрижиш ли това да бъде уредено?

— Ще питам, но не мога да ви обещая, че тя ще се срещне с вас тази вечер. Сигурна съм обаче, че когато научи за желанията ви, милорд, тя ще нареди да ви бъдат предоставени чисти помещения и гореща баня. За съжаление, тази храна е единствената, която можем да ви предложим.

На устните на англичанина се появи възбуждаща усмивка, а в сините му очи проблесна прелъстително пламъче. Чандра затаи дъх.

— Благодаря ти, момиче — каза Алек, като внимателно наблюдаваше как тя ще реагира на думите му. — Като се погрижиш за нуждите ми, ще можеш да ме обслужиш добре.

Думите бяха пропити с неприкрит намек. Поне така си помисли Чандра. „Арогантен мръсник!“ — помисли си тя. Тя предпочиташе да умре, вместо да играе кобилата, докато той играе ролята на разгонен жребец. Ако саксонецът не се държеше по-внимателно, скоро щеше да бъде кастриран. Чандра прикри гнева си и му отвърна с пленителна усмивка.

— За мен ще бъде удоволствие, милорд — прошепна дрезгаво тя, сякаш думите щяха да я задушат.

Без да знае, Чандра бе сложила ръка върху дръжката на малкия нож в пояса си, но движението не бе убягнало от погледа на Алек. Той бе осъзнал двойнственото значение на своите думи, едва след като ги бе изрекъл.

— Можеш да оставиш оръжието си, момиче. Нямах предвид онова, за което си мислиш. — Лъжец! Тази дума се взриви в съзнанието му, защото истината беше, че нямаше нищо против да я вкара в леглото си. — Извинявам се за подбора на думите си. Моля те да ми простиш.

— Всичко е забравено — отвърна тя и на устните й се появи усмивка. След това Чандра се обърна и тръгна. Докато вървеше през залата, усещаше погледа на англичанина върху себе си. С изненада осъзна, че сърцето й бие по-бързо, но се овладя. Когато зави зад ъгъла, тя даде знак на Девин.

— Имам нужда от помощта ти. Саксонецът иска гореща баня и аз ще изпълня желанието му.

След половин час една голяма вана, над която се издигаше пара, се намираше в средата на бедно обзаведена стая над втория етаж на замъка. Девин видя как братовчедка му изважда тапата на голяма бутилка и се ухили.

— Чандра, ти си истинска вещица — каза той през смях.

— О, не, Девин. Саксонецът каза, че иска да бъде заобиколен от цвета, който най-много му напомнял за любимата му Англия. Аз просто се опитвам да изпълня част от желанието му.

Чандра наведе бутилката и във ваната се изля зелена боя, която се използваше за боядисване на вълната за наметалата на клана Морган. След това братовчедите излязоха от стаята, като се смееха на висок глас.

Глава 3

Алек се протегна в горещата вода и въздъхна облекчено, докато студът напускаше костите му. Той бе наредил на сър Джон да се погрижи войниците да бъдат настанени удобно, след което да се върне при него, за да обсъдят затруднението, в което бяха изпаднали, и бе отведен до покоите си от дребния шотландец, който бе въвел групата му в замъка. Когато отвори вратата на стаята си и видя очакващата го гореща вана, изпита огромно задоволство и мислено благодари на червенокосото момиче за това, че се бе намесила в негова полза пред господарката си. Може би кланът Морган не беше чак толкова нецивилизован, колкото си мислеше Алек.

Той взе грубия калъп сапун, поставен върху кърпата, и се намаза с него от главата до петите, след което се потопи във водата, за да измие косата си. Когато излезе над водата, забеляза една кана с топла, чиста вода и я изля над главата си. След това се облегна назад и се отпусна. Когато водата поохладня, излезе от ваната и се изсуши. На вратата се почука и Алек чу гласа на сър Джон.

— Влез — каза той, докато увиваше дългата вълнена кърпа около бедрата си.

Сър Джон влезе в стаята и затвори вратата зад себе си. Той огледа Алек на слабата светлина на свещите и се намръщи.

— Добре ли си? — попита той.

Алек се втренчи в рицаря.

— Чувствам се отлично. Защо питаш?

— Изглеждаш малко зелен и си помислих, че от сладкишите може да си получил стомашно разстройство.

Алек се намръщи и се приближи към свещта, която бе поставена на ниска масичка до леглото. Обърна ръцете си под светлината, след това свали кърпата от кръста си и повдигна крака си. Крайниците му определено имаха зеленикав цвят. Той изруга и се върна при ваната, взе каната, напълни я с вода и я изля обратно във ваната — зелено.

— Това е цветът на тревата — каза той.

— По-скоро е „английско зелено“, не мислиш ли? — отбеляза сър Джон.

Двамата се втренчиха един в друг и Алек изруга повторно.

— Онази малка мръсница… трябваше да усетя, че проявява твърде голяма готовност да изпълни желанията ми. Вместо това бях омагьосан от красотата й като някакво неопитно хлапе. Тя ще си плати скъпо за това. Никоя жена не може да се подиграва с мен.

— Нямаш доказателство, че момичето ти е скроило този номер — подсети го сър Джон.

— Кой друг чу думите ми? Никой, освен нас тримата. Не може да бъде никой друг.

— Тя щеше да говори с лейди Лохли, нали? Ако й е предала нелюбезните ти забележки за клана Морган и откровената ти неприязън към тази страна, лейди Лохли може да е наредила да сложат боята във ваната ти. — Алек го погледна с недоверие и сър Джон поклати глава. — Монтбърн, не забравяй, че сме тук по работа на краля. Не можем да си позволим да излагаме Джеймс, нито пък ще бъде умно да се оставиш да те убият. Овладей се. Боята скоро ще падне. Смъртта обаче е вечна.

— Прав си — каза след кратко мълчание Алек, като си мислеше, че ако отново срещне онова момиче, ще й се прииска да си е прехапала езика. Той огледа тялото си и реши, че прилича на натопена в саламура краставица. Зелената плът обаче беше много по-привлекателна от разложената плът, която беше неизбежният резултат от заравянето в гроба. — Като си почина една нощ, сигурно ще ми стане смешно.

На сър Джон му беше смешно и сега и той не се сдържа и се изсмя.

— Дори и ако онова момиче ти е скроило този номер, — каза той, когато се успокои, — трябва да