— Не ми харесва — заяви решително Тапънс. — Особено не ми харесва това, че в бонбоните е имало толкова малко арсеник.
— Какво искаш да кажеш?
— Не разбираш ли? Всички тези бонбони, които са били изпращани в съседните къщи, са за отвличане на вниманието. За да се потвърди идеята за местния маниак. После, когато момичето наистина бъде отровено, ще се предполага, че е по същата причина. Разбираш ли, ако не беше тази щастлива случайност, никой никога не би се досетил, че бонбоните всъщност са изпратени от някого в самата къща.
— Истински късмет. Права си. Мислиш ли, че срещу момичето има предумишлен заговор?
— Страхувам се, че има. Спомням си една статия за завещанието на старата лейди Радклиф. Това момиче е наследило страшно много пари.
— Да, а е навършила пълнолетие и е написала завещание преди три седмици. Нещата изглеждат зле — за Денис Радклиф. Той печели от смъртта й.
Тапънс кимна.
— Най-лошото е, че и тя мисли така! Затова не е искала да вика полицията. Тя вече го подозира. И трябва да е поне малко влюбена в него, за да се държи така.
— В такъв случай — замислено произнесе Томи, — защо, по дяволите, той не се ожени за нея? Много по-просто и безопасно.
Тапънс се вторачи в него.
— Направо ме застреля — заяви тя. — О Боже! Вече започвам да се държа като мисис Ван Дюсън.
— Защо ще се захваща с престъпление, когато под ръка има законен начин?
Тапънс размисли за минута-две и заяви:
— Измислих. Явно той се е оженил за някоя барманка, докато е бил в Оксфорд. Причината за кавгата с леля му. Това обяснява всичко.
— Тогава защо не изпрати отровните бонбони на барманката? — предложи Томи. — Много по- практично. Бих искал да не стигаш до такива крайни заключения, Тапънс.
— Това са дедукции — заяви с достойнство тя. — Първата ти корида, приятелю, но когато си бил двадесет минути на арената…
Томи я замери с възглавницата.
Глава 18
Къщата на спотаената смърт
(продължение)
— Тапънс! Тапънс! Ела тук.
Беше на закуска следващата сутрин. Тапънс бързо дойде от спалнята си в трапезарията. Томи крачеше нагоре-надолу с отворен вестник в ръце.
— Какво става?
Томи се завъртя и пъхна вестника в ръката й, сочейки към заглавията.
„МИСТЕРИОЗЕН СЛУЧАЙ НА ОТРАВЯНЕ
СМЪРТ ОТ САНДВИЧИ С МАРМАЛАД ОТ СМОКИНИ“
Тапънс продължи да чете. Странна поредица отравяния с птомаин се случила в Търнли Грейндж. Смъртните случаи, известни досега, са тези на мис Лоуис Харгрийвс, собственичката на къщата и чистачката — Естер Куант. Капитан Радклиф и някоя си мис Логан били в критично състояние. Предполагало се, че причина за отравянията била някакъв мармалад от смокини, използван за сандвичите, тъй като една друга дама, мис Чилкът, която не си взела от тях, била съвсем добре.
— Трябва веднага да отидем там! — възкликна Томи. — Онова момиче! Онова прекрасно момиче! Защо, по дяволите, не тръгнах веднага с нея вчера?
— Ако беше отишъл — отбеляза Тапънс, — може би и ти щеше да си вземеш с чая от сандвичите със смокини и щеше да си мъртъв. Хайде, да започваме веднага. Пише, че Денис Радклиф също е много зле.
— Вероятно симулира, мръсният злосторник.
Пристигнаха в малкото селце Търнли около обяд. Когато отидоха в Търнли Грейндж, вратата им отвори стара жена със зачервени очи.
— Вижте — започна Томи, преди тя да е успяла да проговори. — Не съм репортер или нещо такова. Мис Харгрийвс дойде вчера при мен и ме помоли да дойда тук. С кого мога да се срещна?
— Доктор Бъртън е тук, ако искате да говорите с него — изгледа ги със съмнение жената. — Също и мис Чилкът. Тя урежда всичко.
Но Томи се беше хванал за първото предложение.
— Доктор Бъртън — заяви авторитетно той. — Бих искал веднага да се срещна с него, ако е тук.
Жената ги заведе в малка дневна. След пет минути вратата се отвори и влезе висок, възрастен мъж с приведени рамене и любезно, но разтревожено лице.
— Доктор Бъртън — поздрави го Томи и извади удостоверението си. — Мис Харгрийвс ме посети вчера и спомена онези отровни шоколадови бонбони. Дойдох да разследвам случая по нейна молба, но, уви, вече е твърде късно.
Докторът го погледна настойчиво.
— Значи вие сте самият мистър Блънт?
— Да. Това е асистентката ми, мис Робинсън.
Докторът се поклони на Тапънс.
— При тези обстоятелства сдържаността е излишна. Ако не беше епизодът с бонбоните, можеше да повярвам, че тези смъртни случаи са резултат от остро птомаиново отравяне, но птомаиново отравяне с необичайна сила. Има гастроентерологични възпаления и кръвоизливи. Ще предам мармалада от смокини за анализ.
— Отравяне с арсеник ли подозирате?
— Не. Отровата, ако е била използувана отрова, е нещо с много по-силно и бързо действие. Повече прилича на силен растителен токсин.
— Разбирам. Бих искал да ви попитам, доктор Бъртън, дали сте дълбоко убеден, че капитан Радклиф страда от същата форма на отравяне?
Докторът го погледна.
— Капитан Радклиф в момента не страда от никакво отравяне.
— Аха! — възкликна Томи. — Значи…
— Капитан Радклиф почина в пет часа тази сутрин.
Томи беше силно потресен. Докторът се приготви да си тръгва.
— А другата жертва, мис Логън? — попита Тапънс.
— Имам всички основания да се надявам, че ще се възстанови след като оцеля досега. Тъй като е по- възрастна, отровата като че ли е имала по-слаб ефект при нея. Ще ви запозная с резултата от анализа, мистър Блънт. Междувременно сигурен съм, мис Чилкът ще ви каже всичко, което искате да знаете.
Докато той говореше, вратата се отвори и се появи една девойка. Беше висока, загоряла, със спокойни сини очи.
Доктор Бъртън ги представи един на друг.
— Радвам се, че дойдохте, мистър Блънт — каза Мери Чилкът. — Тази история е просто ужасна. Има ли нещо, с което да ви помогна?
— Откъде е онзи мармалад от смокини?
— Това е един специалитет, който получаваме от Лондон. Често го поръчваме. Този буркан не изглеждаше различен от всички останали. Лично на мен не ми харесва миризмата на смокините. Ето защо не го ям. Не разбирам защо и Денис беше засегнат, след като за чая беше на гости. Предполагам, че трябва да си е взел сандвич, когато се е прибрал.
Томи усети ръката на Тапънс леко да притиска неговата.
— Той кога се прибра? — попита мистър Блънт.
— Всъщност не знам. Мога да изясня.
— Благодаря ви, мис Чилкът. Няма нужда. Надявам се, че не възразявате да разпитам прислужниците?
