— Хората често правят всякакви странни неща, когато са религиозни маниаци.
— Тя наистина е доста вманиачена — съгласи се Томи. — Трябва да подметнеш няколко думи на доктор Бъртън по този въпрос.
— Сигурно е станала такава съвсем наскоро — отбеляза Тапънс. — Ако се съди по думите на мис Логън.
— Според мен така се случва с религиозните мании — рече Томи. — Искам да кажа, че човек може с години да си пее химни в спалнята си на отворена врата, и изведнъж прескача границата и започва да буйства.
— Срещу Хана наистина има повече доказателства, отколкото срещу всички останали — каза замислено Тапънс. — И все пак имам една идея… — Тя спря.
— Да? — окуражи я Томи.
— Всъщност не е точно идея. Предполагам, че е просто предразсъдък.
— Предразсъдък срещу някого?
Тапънс кимна.
— Томи, хареса ли ти Мери Чилкът?
Томи се замисли.
— Да, мисля, че да. Стори ми се изключително надарена и делова, може би малко прекалено, но доста благонадеждна.
— Не ти ли се стори странно, че не беше особено разстроена?
— Е, това донякъде е точка в нейна полза. Искам да кажа, ако беше направила нещо, щеше да се престори на разстроена, дори да прекали с преструвките.
— Предполагам — съгласи се Тапънс. — И все пак тя като че ли няма никакъв мотив. Не разбирам каква полза би могла да има от тази масова касапница.
— Май никой от прислугата не е замесен?
— Не ми се струва вероятно. Изглеждат тихи и почтени. Чудя се какво ли представлява онази Естер Куант.
— Искаш да кажеш, че ако е млада и хубава, има вероятност да е замесена по някакъв начин.
— Точно така — въздъхна Тапънс и добави: — Всичко е така обезкуражаващо.
— Е, предполагам, че полицията ще се справи — каза Томи.
— Вероятно. Но бих искала да сме ние. Между другото забеляза ли няколкото малки червени точки на ръката на мис Логън?
— Не, като че ли не. Какви са?
— Изглеждаха, като че ли са направени със спринцовка за подкожна инжекция — обясни Тапънс.
— Сигурно доктор Бъртън й е направил някакви инжекции.
— О, сигурно. Но едва ли й е направил около четиридесет.
— Може да е пристрастена към кокаина — предположи веднага Томи.
— Помислих си го — отвърна Тапънс, — но зениците й не бяха разширени. Веднага се вижда кой взема кокаин или морфин. Освен това не е от онези стари дами.
— Искаш да кажеш, че е почтена и богобоязлива — съгласи се Томи.
— Толкова е трудно — въздъхна Тапънс. — Говорим и говорим, а не сме се приближили ни най-малко до целта. Само да не забравим да се отбием при доктора по пътя към къщи.
Вратата в дома на доктора отвори едно високо и слабо, около петнадесетгодишно момче.
— Мистър Блънт? — попита то. — Да, докторът излезе, но ви остави бележка, в случай че минете.
Той им подаде бележката. Томи разкъса плика и я извади.
„Драги мистър Блънт,
Имам причини да вярвам, че използуваната отрова е рицин, растителен токсин със силно действие. Моля ви, запазете засега това в тайна.“
Томи изпусна бележката, но бързо я вдигна.
— Рицин — промърмори той. — Знаеш ли нещо за него, Тапънс? На времето много те биваше в тези неща.
— Рицин — повтори замислено Тапънс. — Май се получаваше от рициново масло.
— Никога не съм обичал рициновото масло — рече Томи. — А сега съм по-настроен срещу него от всякога.
— На маслото нищо му няма. Рицинът се получава от семената на рициновото растение. Мисля, че видях няколко рицинови растения в градината тази сутрин — едри, с лъскави листа.
— Искаш да кажеш, че някой е направил екстракта от тях. Би ли могла Хана да направи такова нещо?
Тапънс поклати глава.
— Не изглежда вероятно. Няма достатъчно познания.
Изведнъж Томи възкликна.
— Онази книга. Дали е още в джоба ми? А, да. — Той я извади и я прелисти бързо. — Така си и помислих. На тази страница беше отворена сутринта. Виждаш ли, Тапънс? Рицин!
Тапънс грабна книгата от ръцете му.
— Можеш ли да схванеш нещо? Аз — не.
— За мен е доста ясно — отвърна Тапънс. Тя продължи да върви, потънала в четене, хванала се с една ръка за Томи. След малко затвори шумно книгата. Точно тогава стигнаха отново до къщата.
— Томи, ще оставиш ли това на мен? Нали разбираш, поне веднъж аз да съм тореадора, който е бил повече от двадесет минути на арената.
Томи кимна.
— Ти ще бъдеш капитанът на кораба, Тапънс — заяви сериозно той. — Трябва да разнищим тази работа.
— Първо — каза Тапънс, щом влязоха в къщата, — трябва да задам още един въпрос на мис Логън.
Тя изтича нагоре по стълбите. Томи я последва. Тя рязко почука на вратата на старата дама и влезе.
— Вие ли сте, мила? — попита мис Логън. — Знаете ли, твърде млада и хубава сте за детектив. Открихте ли нещо?
— Да — отвърна Тапънс. — Открих.
Мис Логън я погледна въпросително.
— Не знам дали съм хубава — продължи Тапънс, — но, тъй като съм млада, се случи да работя в една болница през войната. Знам някои неща за терапията със серуми. Случайно научих, че когато се инжектират подкожно малки дози рицин, се получава имунитет — образува се антирицин. Този факт прокарал пътя за терапията със серуми. Вие сте знаели това, мис Логън. От известно време сте си инжектирали рицин подкожно. После сте се оставили да бъдете отровена с останалите. Помагали сте на баща си в работата му и сте знаели всичко за рицина — как да го получавате и извличате от семената. Избрали сте ден, когато Денис Радклиф е отишъл на гости за чая. Не е трябвало да се отрови по същото време. Можел е да умре преди Лоуис Харгрийвс. Тъй като тя е умряла първа, той е наследил нейните пари. А след неговата смърт те преминават към вас, следващата му роднина. Спомняте ли си тази сутрин ни казахте, че баща му ви е бил пръв братовчед.
Старата дама се вторачи съкрушено в Тапънс.
Изведнъж една фигура се втурна вътре от съседната стая. Беше Хана. Държеше в ръка пламтяща факла, която размахваше като обезумяла.
— Истината беше изречена. Тази е злата твар. Видях я да чете книгата и да се усмихва и разбрах. Намерих книгата и страницата, но тя нищо не ми говореше. Само че Божият глас ми проговори. Тя мразеше господарката ми, нейна светлост. Винаги е била ревнива и завистлива. Мразеше и моята мила мис Лоуис. Но злите трябва да загинат — Божият огън ще ги погълне.
Като размаха факлата, тя се хвърли към леглото.
Откъм старата дама се чу вик.
