Клиентът беше дребна, мургава жена. Беше с гръб към тях и не виждаха лицето й. Говореше английски бавно, със запъване. Отдясно имаше диван, един-два стола и масичка с няколко списания. Там седяха двама мъже, явно отегчени съпрузи, които чакаха жените си.
Сисъли Марч мина през стаята към една врата в дъното, която задържа открехната, за да я последва Томи. Докато той минаваше, клиентката възкликна: „О, мисля, че това е един мой амиго“ и се втурна след тях, като пъхна крак в процепа на вратата точно навреме, за да не й позволи да се затвори. В същия момент двамата мъже се изправиха. Единият я последва през вратата, другият се втурна към собственичката и затисна с ръка устата й, за да й попречи да извика.
Междувременно нещата се развиваха доста бързо зад летящата врата. Докато Томи влизаше, върху главата му хвърлиха някакъв парцал и неприятна миризма изпълни ноздрите му. Но почти в същия момент парцалът беше отблъснат. Отекна женски писък.
Томи премигна и се изкашля, бавно осъзнавайки сцената пред себе си. От дясната му страна стоеше тайнственият непознат от преди няколко часа, а с поставянето на белезници на ръцете му се занимаваше един от отегчените мъже от чакалнята на салона. Точно пред него Сисъли Марч напразно се бореше да се освободи, докато клиентката я държеше здраво. Щом последната обърна глава и воалът, който носеше, се развърза и падна. Разкриха се добре познатите черти на Тапънс.
— Браво, Тапънс — възкликна Томи, като се приближи. — Дай си ръката. Не бих се борил на ваше място, мис О’ Хара или може би предпочитате да ви наричаме мис Марч?
— Това е инспектор Грейс, Томи — каза Тапънс. — Веднага щом прочетох бележката, която беше оставил, се обадих в Скотланд Ярд. Инспектор Грейс и един от неговите хора ме посрещнаха пред салона.
— Много се радвам, че пипнахме този господин — заяви инспекторът, като посочи затворника си. — Отдавна го търсим. Но никога не сме имали причина да заподозрем това заведение. Мислехме го за истински козметичен салон.
— Разбирате ли, наистина трябва много да внимаваме! — обясни любезно Томи. — Защо някой би поискал чантата на един посланик за час-два? Обърнах въпроса наопаки. Може би другата чанта беше важната. Да предположим, че някой е искал онази чанта да бъде собственост на посланика за час-два. Много по-логично! Багажът на дипломатите не се подлага на усложненията на митническата проверка. Явно ставаше дума за контрабанда. Но контрабанда на какво? Едва ли на нещо обемисто. Веднага си помислих за наркотици. После се разигра онази живописна комедия в кабинета ми. Видели са обявата ми и са искали да ме отклонят от следата или изобщо да ме отстранят. Но случайно забелязах изражението на явно недоволство в очите на очарователната дама, когато Албърт извърши подвига си с ласото. Това подхождаше много на предполагаемата й роля. Нападението на непознатия трябваше да укрепи доверието ми в нея. Аз с всички сили се стремях да изиграя ролята на доверчивия детектив. Престорих се, че се хващам на доста невероятната й история и й позволих да ме примами тук, като внимателно оставих пълни инструкции за действия при тази ситуация. Под различни претексти отлагах пристигането ни, така че да дам на всички вас достатъчно време.
Сисъли Марч го гледаше вкаменена.
— Вие сте луд. Какво очаквате да откриете тук?
— Като си спомняте, че Ричардс е видял кутия със соли за баня, какво ще кажете да започнем със солите за баня, а, инспекторе?
— Много добра идея, сър.
Той вдигна една от нежнорозовите кутии и я изпразни върху масата. Момичето се изсмя.
— Обикновени кристали, а? — изрече Томи. — Нищо по-смъртоносно от сода бикарбонат?
— Опитай сейфа — предложи Тапънс.
В ъгъла имаше малък сейф. Ключът беше в ключалката. Томи го отвори и нададе доволен вик. Гърбът на сейфа гледаше към голяма ниша в стената. Тази ниша беше пълна със същите елегантни кутии от соли за баня. Бяха цели редове. Той извади една и вдигна капака. Отгоре имаше същите розови кристали, но под тях кутията беше пълна с фин бял прах.
Инспекторът тихо извика.
— Открихте го, сър. Залагам десет към едно, че кутията е пълна с чист кокаин. Знаехме, че някъде тук има център за разпространение, близо до Уест Енд, но не можахме да открием следи към него. Добре се справихте, сър.
— Голям триумф за „Блестящите детективи на Блънт“ — каза Томи на Тапънс, когато излязоха на улицата заедно. — Прекрасно е да си женен. Твоята постоянна школа най-после ме научи да разпознавам изрусените коси, когато ги видя. Златистата коса трябва да е истинска, за да повярвам. Ще изпратим делово писмо на посланика, като го информираме, че въпросът е задоволително разрешен. А сега, приятелю, какво ще кажеш за чай с горещи кифлички с масло?
Глава 23
Човекът, който беше номер 16
Томи и Тапънс се бяха затворили с шефа в неговия кабинет. Похвалите му бяха топли и искрени.
— Постигнахте прекрасен успех. Благодарение на вас хванахме поне пет много интересни личности. От тях получихме много ценна информация. Междувременно научих от достоверен източник, че главната квартира в Москва е разтревожена от липсата на доклади от агентите си. Мисля, че въпреки всичките ни предпазни мерки, са започнали да подозират, че нещо не е наред в това, което бих нарекъл разпространителен център — кантората на мистър Блънт, Международното детективско бюро.
— Е, сигурно трябваше да се доберат до това рано или късно — — предположи Томи.
— Както казвате, това можеше да се очаква. Но съм малко притеснен… за мисис Томи.
— Аз мога да се грижа за нея, сър — заяви съпругът в същия момент когато Тапънс каза:
— Аз мога да се грижа за себе си.
— Хм — изсумтя инспекторът. — Излишната самоувереност винаги е била характерна за вас. Дали имунитетът ви се дължи изцяло на свръхчовешкия ви ум или в него се намесва и малък процент късмет, не мога да кажа. Но късметът се променя, нали знаете. Както и да е, няма да споря по въпроса. Тъй като познавам добре мисис Томи, предполагам, че е съвсем безполезно да я моля да стои извън светлината на прожекторите през следващите една-две седмици?
Тапънс енергично поклати глава.
— Тогава мога само да ви дам цялата информация, с която разполагам. Имаме причини да вярваме, че от Москва е бил изпратен специален агент в страната ни. Не знам под какво име пътува, не знаем кога ще пристигне. Но знаем нещо за него. Той е човек, който ни създаде много проблеми по време на войната. Вездесъща личност, която се появяваше точно там, където не трябваше. Руснак по произход, съвършен лингвист, до такава степен, че може да мине за човек от половин дузина други националности, включително и нашата. Освен това е майстор в изкуството на дегизирането. И е много хитър. Точно той изобрети код номер 16. Не знам кога и как ще се появи, но съм сигурен, че наистина ще се появи. Знаем го. Той не познава лично истинския мистър Блънт. Мисля, че ще дойде във вашата кантора под претекст, че иска да поемете някакъв случай и ще опита паролата върху вас. Първият признак, както знаете, е споменаването на числото шестнадесет, на което се отговаря с изречение, съдържащо същото число. Второто, което току-що научихме, е въпросът дали някога сте преминавали Ламанша. Отговорът е: „Бях в Берлин на 13-ти миналия месец“. Доколкото знаем, това е всичко. Бих ви предложил да отговорите точно, и така да се опитате да спечелите доверието му. Поддържайте легендата си, доколкото можете. Но дори ако той изглежда напълно убеден, останете нащрек. Нашият приятел е наистина проницателен и може да играе двойна игра като вас, а може би по-добре. Но във всеки случай се надявам да го хвана чрез вас. От днес нататък ще вземам специални предпазни мерки. Снощи в офиса ви беше инсталиран диктофон, така че един от моите хора в стаята отдолу да чува всичко, което става във вашия офис. Така ще бъда незабавно информиран, ако се случи нещо, и ще мога да предприема необходимото, за да охранявам вас и жена ви, докато се справя с човека, когото търся.
След още няколко инструкции и основно обсъждане на тактиката двамата млади хора си тръгнаха и то възможно най-бързо към кантората на „Блестящите детективи на Блънт“.
— Късно е — отбеляза Томи, като погледна часовника си. — Почти дванадесет часа. Дълго сме се
