— Има една празна къщичка недалеч оттук. Сигурен съм, че е била на пазача, когато Стоунвейл са имали пазач. Искаш ли да се разходим до там?
— Добре — каза тя и се замисли.
— Прекрасна нощ, нали?
— Смятам, че е твърде студена.
— Да — съгласи се Лукас, като мислеше съсредоточено. Вън от къщичката имаше струпани дърва за горене. Жалко, че не заповяда да изчистят мястото, когато вчера го посети. Той се препъна в несъществуващ камък и изохка.
— Какво ви става? — попита Виктория намръщена.
— Нищо особено. Кракът ми ме наболява малко тази вечер — каза той, като се опитваше да изглежда твърд и храбър.
— Наистина. Лукас. Смятам, че отсега нататък трябва да се научите да не излизате при студено време, когато кракът ви боли.
— Без съмнение, вие сте напълно права, мадам. Но, изглежда, вие искате да тичате тази нощ и аз нямам почти никакви шансове да ви придружавам по този начин.
— Случили сте на богата булка, която не обича този спорт. Прекрасната мис Пилкингтън щеше да ви прилича повече.
— Така ли мислите? Предполагам, че е била в списъка на Джесика Атертън, но едва ли бих се впуснал с голям ентусиазъм. Има нещо твърде отегчително в това да се ожениш за мис Пилкингтън. Както ти и Анабела казвахте, тя е същата като лейди Атертън.
Виктория придърпа качулката си още по-напред и гласът й започна да заглъхва.
— Вие сте напълно прав в случая. Смятате, че лейди Атертън е затъпяла през годините, но трябваше да се огледате по-добре за мис Пилкингтън. Не ме заблуждавайте! Тя е много мила и е само на 19 години. Веднъж ми довери, че има религиозно призвание.
— Разбирам. Вие никак не си приличате. Не мога да си представя, че бих могъл да я водя в игрални и публични домове.
— От друга страна, тя едва ли щеше да ви създава неприятности. Убедена съм, че щеше да бъде предана съпруга. Като говорим за вярност…
— Да?
— Лейди Атертън ме предупреди, че трябва да ви даря с наследник.
— Не възнамерявам да противореча на лейди Атертън.
— Тя се опита да помогне. Въпреки всичко вие сте я помолили да ви съдейства при намирането на добра зестра.
— Няма нужда да ми го напомняте.
— Лукас? — попита срамежливо Виктория.
— Да?
— Лейди Атертън ми каза, че ако смятам, че съпружеските задължения са твърде тежко бреме за мен, то да си представя колко по-тежко е за вас да се преструвате в брачното ложе.
— По дяволите! — Лукас спря, за да се разбере с нея. Гледаше я недоверчиво. — Не можете да ми кажете, че й вярвате, след онази нощ, която прекарахме заедно.
Тя го погледна сериозно, очите й блестяха под качулката, когато му каза:
— Научила съм от леля си и от майка си, че мъжете нямат притеснения при тези неща, когато им изнася.
— Мъжете не са само измамници — измърмори Лукас и добави безмилостно: — Някой ще помисли, че има истинска причина да проверя дълбочината на чувствата ви тази нощ.
— Как си позволявате да поставяте под съмнение дълбочината на чувствата ми! Аз бях болезнено искрена с Вас.
Той подметна небрежно:
— Ако чувствата ви са толкова дълбоки както казвате, съмнявам се, че можете да ги погребете толкова бързо.
— Погребах ги бързо, защото разбрах, че съм използвана. Нямах друг избор. Не чувствам нищо друго, освен унижение.
— Трябва да призная, че Вие потушихте своите чувства по превъзходен начин. Никой никога не би предположил, че сте изпитвали нещо друго, освен неприязън.
— Да, така е. — Тя млъкна, понеже той се препъна отново. — Какво стана сега? — попита нетърпеливо.
— Вече ви казах, че имам проблеми с болния си крак тази вечер.
— Понякога, Лукас, проявявате твърде малко благоразумие — тя го хвана подръка, за да го крепи. — Предполагам, че ще се върнем в къщата, преди да паднете.
— Не ми се вярва това да се случи толкова скоро. Къщичката е съвсем наблизо. Ако си почина малко, ще се оправя.
— Много добре — измърмори с явно раздразнение Виктория. — По-добре е аз да ви придружавам.
— Благодаря, Виктория! Много си мила.
Лукас си позволи да бъде придружен до тъмните очертания на малката къщичка.
ГЛАВА 12
Лукас се разположи на пода, едната му ръка се подпираше на коляното, а болният му крак бе изпънат напред. Той наблюдаваше със скрита радост Виктория, докато разпалваше огъня. Тя му забрани да донесе дърва, като настояваше той да си почине.
— Това местенце е прекрасно, нали? — попита тя, докато палеше огъня. Изведнъж пламъкът лумна и освети стаята. — Изглежда, като че ли някой е живял доскоро тук. Камината е почистена, а подът е пометен.
— Не бих се учудил, ако някой изгонен наемател си е направил тук резиденция, преди да пристигнем. Чичо ми имаше склонност да гони хората.
— Отвратителен човек!
— Не забравяй, че аз произхождам от един малко по-страничен клон на семейството — отбеляза той.
Без да се усмихне, тя заговори сериозно:
— Ние наистина не сме отговорни за действията на други членове на нашето семейство. Дай да ти разтрия крака.
Лукас не се възпротиви. Той си спомни, изпълнен с наслада, какво се бе случило, когато тя за първи път разтри болния му крак.
— Благодаря, задължен съм ти.
Тя простря пелерината си на пода и седна върху нея. Погледът й бе съсредоточен в крака му, докато го масажираше нежно. Лукас изстена при първото докосване на ръцете й.
— Болка ли ти причинявам?
— Не. Чувствам се великолепно. — Той затвори очи и се опря на стената. — Дори не можеш да си представиш колко.
— Трябва да е било ужасно.
— Какво да е било ужасно? — Лукас отвори очи и се взря в жена си.
— Когато са те ранили.
— Смятам, че това не е най-важното събитие в живота ми. Малко по-нагоре, ако обичаш. Да, точно тук. Благодаря ти. — Ръцете й бяха на сантиметър от слабините му. Той се чудеше как е възможно тя да не забелязва бързо растящата издатина в тесните му бричове. — Огънят ме кара да се чувствам приятно.
— Лукас?
Последва мъчителна и за двамата пауза. Той забеляза как Виктория се съсредоточава.
— Да?
— Обичаше ли я много?
