След това тя го задърпа още по-силно към себе си и той чу своя собствен триумфален вик на облекчение, който изпълни стаята.
Минаха няколко минути, докато той успя да се съвземе. Когато се успокои, застана на една страна и притисна силно Виктория към себе си. Огънят все още грееше силно и разиграваше в радостен танц сенките по стените. Лукас усети крака на жена си да се плъзга по неговия, докато се гушеше в прегръдките му.
— Трябва да признаете, мадам, че бракът има някои предимства. Поне сега не ни се налага да се притесняваме да не бъдем открити и заплетени в обществен позор. Не мислите ли, че следващия път бихме могли да опитаме от удобствата на моето или вашето легло? Матракът в странноприемницата беше неравен, а този под е дяволски твърд.
— Това е приключение. Не смятате ли, че е твърде скучно да използваме собствените си легла, сър?
— Ето защо се ожених за жена със склонност към приключения. Тя иска да се люби само на необичайни места при необикновени обстоятелства. — Лукас разроши късите й къдрици с ръка. — Не се безпокойте, мадам, съпругът ви ще направи всичко възможно, за да ви развлича и весели и във вашето собствено легло.
— Казвате го така, сякаш трябва много да се потрудите за това — каза тя.
— Повярвайте ми, ще ми бъде безкрайно по-леко да измислям интересни неща, които да споделя с вас, възползвайки се от удобствата на нашите спални, вместо да ви преследвам по нощите, като най-голяма палавница.
Тя не отговори, само се изви в ръцете му, изпълнена със сладост. Не направи опит да се измъкне от прегръдките му, но продължи да мълчи. Лукас започна да се притеснява.
— Лукас?
— Да, скъпа?
— Ще се закълнеш ли, че ти не организира нещата така, че да бъдем заловени от леля ми в странноприемницата?
Той се ядоса много, удоволствието му бе помрачено. Намръщен, Лукас се надигна, застана на лакти и се обърна към нея:
— По дяволите, Вики! Аз се опитвах да те прелъстя, а не да те унижа. Как можеш да си помислиш, че ще извърша подобно нещо?
— Ти сам каза, че си искал да се ожениш за жена с добра зестра.
— Аз исках да се оженя за теб — поправи я грубо той, — а не просто за жена със зестра. Още повече, за да бъда напълно откровен, аз не се нуждаех от такъв подход като този да организирам залавянето ни от твоята леля при толкова смущаващи обстоятелства.
— Какво искаш да кажеш? — веждите й бързо се свиха.
— Само това, че извърших едно похвално за себе си дело, като те примамих да се омъжиш. Не съм търсил помощта на никого. Всичко беше въпрос на време, докато се убедиш да се омъжиш за мен.
— Защо, проклето животно? — Тя се опита да се отскубне от него и да стане.
Лукас се засмя и заклещи с крак голите й бедра. Той се покатери върху нея, като притискаше китките й към пода.
— Това е истина и ти го знаеш, скъпа. Признай си. Признай си, че нямаше да можеш да направляваш тази гореща любовна връзка, която желаеше, ако не искаше да се оженим. Това би доказало невъзможното.
Тя го гледаше и се бореше безуспешно.
— Не, възможно беше. Искаше се само повече предвидливост.
— Уверявам те, че когато се изисква предвидливост и стратегия, аз съм много, много добър, иначе не бих могъл да ти изпълнявам желанията и да те пазя толкова дълго време. Аз дори не бих могъл да се справя, когато се опитахме да се уединим в странноприемницата. И за теб щеше да е невъзможно да бягаш от сбирките всеки път, когато поискаш да правиш любов. Рано или късно все някой щеше да забележи.
— Аз бях толкова потайна — настоя Виктория.
— Така ли? И какво щеше да правиш, когато лятото свърши и няма да има толкова много големи празненства, от които можеш да изчезнеш, без да те забележат?
— Бих измислила нещо — каза тя с раздразнение в гласа, като захапа устната си.
— Не, любов моя. Ние вървяхме към тази развръзка от самото начало.
— И ти го знаеше?
— Разбира се, че го знаех. И тъй като ти не си глупачка, скоро също щеше да го разбереш. Затова съм убеден, че сериозно щеше да се замислиш за женитба с мен. — Той се усмихна. — Ще бъда откровен — не вярвам, че щеше да се наложи да чакам дълго, след като задоволих глада ти към научни изследвания.
— Ти беше толкова сигурен в мен, че си носеше документа в джоба — каза тя, като го погледна с премрежен поглед.
— Исках да бъда подготвен. Играехме си с огъня, скъпа.
— И аз изгорях — каза тъжно Виктория, като затвори очи.
— Толкова ли са неприятни последиците? — попита нежно той и я докосна с устни.
— През последните няколко дни мислих доста за положението, в което се намираме. — Този път гласът й бе напълно сериозен. — Ако светът бе по-различен, никога не бих се омъжила.
Нейната непримиримост и настойчивост започваше да го дразни. Намуси се и каза:
— Ако светът бе по-различен, аз нямаше да съм задължен да си търся зестра.
— Това е истината, Лукас. Както ти казах, мислих много по този въпрос. Ние двамата с теб направихме това, което се искаше от нас, за да спасим честта си. Бяхме принудени да сключим сделка. Това е делова уговорка. Реших да гледам на нашия брак по този начин, а на нас двамата — като на предприемачи- инвеститори в едно и също предприятие.
— Не ми харесва, че разговорът се насочи към сметкаджийство — каза Лукас намръщено.
— Помисли си само как ще бъде — двамата работим заедно, инвестираме за бъдещето съвместно толкова дълго, колкото ни е приятно. Започвам да вярвам, че можем да бъдем доволни и двамата.
— Доволни? — провикна се той, като се опитваше да я сложи на колената си. — Така ли се чувстваше преди няколко минути, когато тръпнеше в прегръдките ми? Порядъчно доволна.
— Наистина, Лукас, един джентълмен не би задавал толкова лични въпроси.
— Откъде знаеш? Не си попадала в подобни обстоятелства с никой друг.
— Предполагам — отвърна тя. — Още повече, това не е спорен въпрос.
— А какъв е спорният въпрос? Ти гледаш на нашия брак като на съдружие? Търговски договор, според който съдружниците трябва да спят заедно? — Очите му горяха.
— А не е ли така? Не е ли това, което искаше?
— Не, по дяволите! Ни най-малко!
— Разбирам. Може би не искаш да обърнеш внимание на моето предложение за равноправно партньорство? Може би искаш само парите ми, а аз да стоя настрана, освен задължението да ти даря наследник?
— Вики, Вики, успокой се! Ти преиначаваш думите ми и тълкуваш нещата погрешно.
— Аз се опитвам да направя това, което всички смятат, че трябва да направя. Опитвам се да намеря разумен, мъдър начин да се справя с проблемите. Мислех, че ще бъдеш доволен, че най-накрая съм толкова разумна и добре разположена.
— Не искам делови съдружник! Искам съпруга! — Лукас се мъчеше да потуши обидата си.
— Каква е разликата, освен че като съпруга ще споделям леглото ти от време на време?
— Разликата е в това, че няма да е от време на време, и в това, че ме обичаш. Сама ми го каза.
— Не съм го казвала.
— Каза го първия път в странноприемницата. Чух те.
— Казах само, че съм мислила, че те обичам. Във всеки случай, естествено, всичко се промени след това, което се случи.
— По дяволите! — Пръстите му се впиха в китките й. — Вики, престани да говориш тези щуротии за търговско съдружие. Ние сме мъж и жена.
— Ти ли казваш, че в нашите отношения има нещо повече от сделка?
