— Не, разбойникът не успя.
— Разбира се, че не — съгласи се бързо Виктория. — Трябва да си бил доста по-бърз от него.
— Ласкаеш ме. Истината бе, че бях късметлия. — Той отново я хвана за ръката и я поведе към дома. — Ако не се смята съдраното ми сако, нямаше никакви други последици от инцидента. Но това е много интересно съвпадение.
— Какво? И как можеш да казваш, че нападението е било без последици? Според мен те можеха да бъдат доста неприятни.
— Да, но интересното в случая е, че всеки от нас едва е избегнал нещастие всеки път, малко преди да откриеш предметите с инициала „У“.
Тя потъна в странно за нея мълчание. Лукас почти чуваше трескавите й мисли.
— Какво мислиш за тези съвпадения?
— Не знам какво да мисля. Може би между тях няма никаква връзка, а може и да има. Бих допуснал, че разбойникът е нает от Еджуърдс.
— Еджуърдс? О, да. Заради загубата му на карти? Мислиш ли, че би избрал подобно отмъщение само заради загубените пари?
— Между нас има нещо повече от една изгубена игра на карти. — Лукас си спомни последния разговор, който води с Еджуърдс. — Но дори да предположим, че той е организирал нападението, това не обяснява появата на предметите в оранжерията.
— Не, няма никаква връзка с инцидента с каретата, макар да е много вероятно да е предварително организирано. Но грешим, ако мислим, че аз съм била предначертаната жертва.
— Смяташ, че аз съм бил целта? — Лукас се зачуди на нейната проницателност и се замисли. — Не съм сигурен, но е възможно. Бяхме доста далеч от улицата, когато това се случи.
Отново Еджуърдс? Лукас се задълбочи в мислите си. В нощта на инцидента той и Еджуърдс все още не се бяха карали за честта на Виктория. Но отзвукът от загубата на карти бе силен и изглежда Еджуърдс е забелязал, че репутацията му на картоиграч намалява. И, разбира се, оставаха тъмните сделки от миналото между тях.
— Възможно е — каза най-накрая Лукас.
— Но какво общо имат инцидентите с шалчето и табакерата?
— Сещаш ли се за някое име, което да отговаря на инициалите?
— Не. О, да, разбира се! Няколко души. Но, както ти казах, никой от тях не е губил нищо.
Тя започна набързо да му обяснява за всички хора, чийто имена започват с У и как леля й говорила с тях за забравените вещи, но Лукас не я слушаше. Вниманието му бе привлечено от особената нотка в гласа, когато тя му отговори. Той бе чувал и друг път тази нотка — тя изразяваше колебание и нежелание да се отговори на въпроса. Замисли се още малко и си припомни, че тя се държа по подобен начин, когато му разказваше за кошмарите си.
— … и тя попита и лейди Уудбъри, която обича да смърка емфие, а също и лорд Уилкинс, който носи шалчета. После попита и Уотърсън.
— Вики!
— Никой не може да е сигурен, че лорд Уотърсън помни къде си е оставил нещата. Напълно е възможно и шалчето, и табакерата да са негови и той да е забравил за тях. Обикновено съзнанието му е заето с по- висши неща, като метеорологията например. Той е създал най-интересния уред за измерване на валежите.
— Виктория!
— Както казах, броят на приятелите на леля ми е твърде голям, така че може да съм пропуснала някого.
— Вики, скъпа! Моля те, спри за малко! Искам да ти задам много точен въпрос и ще ти бъда благодарен, ако ми отговориш без заобикалки. — Той се спря и я задържа, обърна я към себе си и я прегърна през рамената.
— Да, Лукас?
— Вики, има ли човек, чието име започва с буквата У, и той да ти е крайно неприятен? Някой, който те плаши или на когото не би се доверила никога. Някой, който непрекъснато те кара да се тревожиш?
— Не — веднага отговори тя.
— Опитай се да ми отговориш отново, мила. — Той се усмихна на тази явна лъжа. — И не се страхувай да ми кажеш истината. Не забравяй, че аз съм твоят придружител при нощните ти приключения. Можеш да ми кажеш неща, които не би казала никому.
— Лукас, моля те, не ме притискай така!
Той я прегърна още по-силно, като я накара да скрие лицето си на гърдите му. Кехлибарената й пелерина се омота около крака му.
— Кажи ми, Вики!
— Ти не разбираш — отвърна тихо тя.
Тялото й бе неподвижно и цялото изтръпнало.
— Опитай!
— Лукас, той е мъртъв.
Графът се намръщи, като забеляза отчаянието в гласа й. За миг си спомни какво му бе казала Джесика Атертън, преди да започне да си търси наследница. След няколко секунди се сети за името Самюъл Уитлок.
— За втория си баща ли говориш? — попита внимателно той.
— Казах ти, че е невъзможно. Той е мъртъв и погребан.
— Но ти не го обичаш много, нали?
Тя се помъчи да се отскубне от прегръдките му. Очите й блестяха на лунната светлина.
— Мразя го за това, което стори с майка ми, и това, което щеше да стори с мен, ако имаше възможност. Майка ми ме спаси от този развратник, като ме изпрати да живея при леля. Но тя не успя да спаси себе си — най-накрая той я уби.
ГЛАВА 13
— Ти вярваш, че вторият ти баща е убил майка ти?
Виктория си помисли, че гласът на Лукас прозвуча невероятно спокойно. Така, като че ли я попита дали иска чаша шери преди вечеря. Докато говореше, той обви рамената й с ръката си и продължи да върви към къщата.
— Да. Да, вярвам, въпреки че никога не съм казвала нищо, освен на леля си. — Виктория усети тежестта от ръката му върху себе си и почувства известна увереност. Той бе толкова силен. Не беше съвсем сигурна защо ръката на Лукас има такъв утешителен ефект, не се и замисли за това. Тя беше толкова заета със себе си, като си повтаряше непрекъснато, че трябва да внимава какво още ще му каже. Вече се бе изтървала и му бе разкрила от тайната си повече, отколкото смяташе.
— Какво мисли леля ти?
Виктория стисна краищата на наметалото си.
— Че това е много вероятно. Тя знаеше какъв човек бе той — груб пияница, комуто липсваше и следа от благоприличие. На нея й бе интересно да разбере защо, ако той я е убил, му е било необходимо да чака толкова години, за да го извърши? Защо не се е заел с това и не го е направил скоро след като се е оженил за майка ми и вече е имал достъп до парите й?
— Може би не е имало уважителна причина да я убие в първите години — каза Лукас замислено, като че ли мозъкът му бе зает с решаването на някаква любопитна загадка. — В края на краищата, както ти казваш, той е имал достъп до богатството й. Защо е трябвало да рискува да бъде обесен за убийство?
— Това е гледната точка на леля Клео. Майка ми не само ме изпрати да живея при нея, но и тя самата често идваше да поседи при нас по няколко седмици, понякога и месеци. След като разбра за какъв човек се е омъжила, тя прекарваше колкото се може по-малко време с него. Когато беше пиян, той ставаше свиреп и опасен.
— С други думи, като добавка към парите, които му е дала, тя услужливо се е махала от пътя му. Тогава
