Той затвори очи, като се мъчеше да отгатне накъде бие.
— Кого?
— Лейди Атертън.
— О, да. Е, трябва да съм смятал, че я обичам, иначе защо ще й предлагам брак.
— Наистина, защо? — прошепна Виктория.
— Но само като си спомня, започвам да си мисля, че съм бил почти идиот.
— Тя все още те обича.
— Тя обича да страда от несподелена любов и да се чувства галантна мъченица на съдбата много повече, отколкото да обича който и да било мъж. Ни най-малко не завиждам на лорд Атертън. Неговото легло трябва да е доста студено.
— Простете ми, милорд — каза иронично Виктория, — но това не е забележка, която подхожда на един мъж.
Той отвори едното си око и отвърна:
— Ти мислиш, че само жените могат да правят такива коментари, така ли?
— Не, но…
— Някои от нас, мъжете, са способни да се учат от грешките си и да си създават мярка за възприемчивост. — И отново затвори окото си.
— Така ли?
Лукас извика силно:
— Вики, може ли малко по-внимателно с тази част на крака ми? Ако може, малко по-нагоре.
— Тука ли? — и ръцете й се плъзнаха по бедрото му.
Лукас не искаше да си отваря нито устата, нито очите. Нейните милувки бяха толкова интимни, че той се страхуваше да не изгуби контрол над себе си в следващия миг.
— Лукас, добре ли си? — Виктория се разтревожи искрено.
— След онази нощ в странноприемницата предполагам, знаеш какво значи за мен твоята милувка, скъпа.
Ръцете й веднага се вкамениха.
— Искате ли да спра? — попита колебливо тя.
— Не, никога. Човек може да умре щастлив от такова мъчение.
— Лукас, вие се опитвате да ме накарате да ви прелъстя?
Той отвори очи и я погледна страстно.
— Бих си продал душата, за да ви накарам да ме прелъстите.
Тя премигна уплашено от неговото откровение. После очите й се изпълниха с желание.
— Не мисля, че цената ще бъде толкова висока, милорд.
Той докосна лицето й и прокара пръсти надолу към верижката на медальона.
— Благодаря на Бога за изживяното и откровението по време на научните изследвания!
— О, Лукас! — с нежен вик тя се хвърли в прегръдките му и се сгуши, като го обгърна с ръце. — Много съм си мислила за онази нощ. Бях толкова щастлива с теб.
— Само гордостта ти те възпира да бъдеш щастлива отново. — Той стисна ръката й; радвайки се на нейното тяло, което се бе притиснало до неговото. — Струва ли твоята гордост колкото това неразбирателство между нас. Ние сме създадени, за да живеем, Вики. Ние сме свързани заедно. Смяташ ли да подлагаш и двамата на страдание всяка нощ?
Тя бе скрила глава в прегръдките му, така че не можеше да го погледне.
— Леля Клео ми каза, че сама съм си приготвила леглото и сега трябва да легна в него. Тя ми каза още, че за мен ще е по-добре да направя това легло колкото се може по-уютно.
— Уважавам много чувствата на леля ти и бих искал да те видя колкото се може по-скоро в леглото си, но не като мъченица. Ако си спомняш, едва успях да избягна подобно развитие на нещата преди няколко дена — каза Лукас.
— Да, спомням си много добре — и рамената й се разтресоха от нежен, неудържим смях. — Искам да те уверя за решението си да поема своите отговорности на твоя съпруга като нещо естествено и логично, а не като задължение. Както каза, няма смисъл и двамата да страдаме.
— Бъди по всяко време разумна жена, а не набожна светица. — Лукас хвана брадичката й и я целуна. — Поне докато разумната жена не си признае, че умира от страст, не трябва да казва, че не може да се радва на любовта. — Устните му се впиха в нейните.
Виктория все още се колебаеше, сякаш отново премисляше всичко, за да се увери, че решението, което е взела, е правилно. След това, дишайки тежко, тя му се отдаде — нежна, пламенна, гореща. Такава, каквато я обичаше Лукас. Ръцете й го обвиха, а устните й бяха негови. Тя се притискаше в него и той усети гърдите й, скрити под дрехите. Цялото му тяло запулсира от нетърпение.
— Скъпа моя! Чаках толкова дълго първата ни брачна нощ! — отлепи устните си и посегна към кехлибарената пелерина, върху която тя бе коленичиха. С пъргаво движение на едната си ръка я нагласи като одеяло, на което можеха да легнат.
— Ще се изцапа — каза тя механично, без каквото и да е недоволство или раздразнение.
— Имаш други.
Лукас се забърка с полата й, ужасен от бързината и необичайната непохватност, с която действаше. Стига стратегия. Бе почти подивял, а краят на мъчителното очакване бе близо.
Отначало той бе решен да се въздържа, докато не се убеди, че тя го желае по същия начин. Не възнамеряваше да я наранява или плаши, а искаше да й достави удоволствие. Но сега единственото му желание бе да я има отново. Трябваше да се убеди, че е негова. Този път не можеше да се въздържа. Нямаше сили за това. Изгаряше от страст.
Виктория изглеждаше сепната от неговата напористост, но легна с желание по гръб, когато той я просна върху пелерината. Лукас се отказа да се бори с дрехите й и се задоволи с вдигане на фустата й до кръста. После я погледна, за да види дали е раздразнена от липсата на галантност. Когато видя светещата й усмивка, започна да сваля своите дрехи.
— По дяволите!
— Какво има? — попита тя.
— Нищо. Просто съм непохватен.
Най-после той разкопча панталоните си.
Пресметна, че няма време да сваля бричовете и ботушите. Желанието му го изгаряше отвътре. После легна върху нея, почервенял и възбуден. Хвана с ръце бедрата й, а тя ги отвори, като му се отдаваше. Той се намести между краката й, чувствайки влажната топлина. След това засмука внимателно едната й гръд.
Тя извика и се вкопчи в него. Той усещаше първоначалната съпротива на тялото й, докато навлизаше все по-навътре. Сети се, че всичко това е твърде неочаквано за нея.
— Движи се, скъпа. Отвори се за мен. — Той промуши ръка, хвана едното й бедро и я разклати, така че да може да проникне по-навътре.
— Лукас!
— Болка ли ти причинявам? — Гласът му бе дрезгав дори за неговите уши.
— Не, но усещането е неописуемо. О, Лукас!
— Знам, скъпа, знам. — Той усети как краката й се вдигнаха и го обгърнаха изцяло. — Сложи краката си на кръста ми. Така. Да. — С нежно възклицание тя му се отдаде така, както направи това първата нощ. Бе се вкопчила в него, шепнеше името му и го молеше за изживяването, което й бе обещал.
Той отвори очи и видя, че нейните са плътно затворени. Тя дишаше тежко, вратът й докосваше рамото му. Тя бе на върха на страстта си и гледката му подейства силно. Той бе истински пленен.
— Лукас!
— Да — той се отпусна върху нея, като потрепваше от удоволствие. След това усети как тялото й се изпъна и разбра, че тя бе съвсем близо до своя върхов момент. Тогава махна ръката си от бедрото й и започна да гали с един пръст тъмната цепнатина, където двете тела се бяха съединили.
Виктория отвори очи, а устните й се разтвориха за един искрен, чисто женски вик:
— Лукас! Мили Боже, Лукас!
