— С голямо удоволствие бих желала да обсъдим някои планове за градините тук, в Стоунвейл. Не мога да живея без подходяща градина, а Лукас е прекалено зает със селскостопански въпроси, за да може да ми помага.
— За мен ще бъде чест и радост.
— Отлично! Докато говорим за това, можем да обсъдим и най-належащите въпроси по отношение на благотворителността в областта. В интерес на истината, аз съм много по-притеснена как да започна с това, отколкото с градините си.
— Не е трудно да се разбере защо хората от селото с такова желание вярват, че тяхната Кехлибарена дама се е завърнала. — Жената на викария се усмихна искрено.
— Предполагам, че имате предвид предпочитанията ми към този цвят дрехи. Уверявам ви, това е чисто съвпадение. — Виктория погледна жълтата си следобедна рокля с иронична усмивка.
Мисис Уърт се стресна и се почувства много неудобно от това, че е направила подобна забележка.
— О, не, мадам! Аз нямам предвид вашата прекрасна рокля, въпреки че, ако позволите да отбележа, този цвят ви стои чудесно и създава усещането, като че ли е кехлибарен. Не, аз имах предвид легендата. Говори се, че дамата на рицаря била много мила и нежна.
Виктория сбърчи носа си и се намръщи:
— Тогава това не би могло да се отнася за мен. Аз определено не съм образец на съвършенството. Само попитайте съпруга ми.
Една седмица по-късно Виктория седеше пред огледалото на тоалетната си масичка, докато Нан привършваше приготовленията, за да я сложи да си легне. Камериерката й държеше роклята, когато вратата, която разделяше стаята на Лукас и нейната, се отвори след леко почукване. Лукас се вмъкна с чувство на собственик, което вече не изненадваше Виктория. Тя го наблюдаваше в огледалото си и кимна на прислужницата си, която направи малък реверанс на Лукас.
— Сега можеш да си вървиш, Нан. Благодаря ти.
— Да, мадам. Да ви изпратя ли едни поднос с чай?
— Не, благодаря ти, Нан — каза Виктория, като видя в огледалото блясъка в очите на Лукас. — Тази вечер не желая никакъв чай.
— Много добре, мадам. Лека нощ на вас и на негово благородие. — И тя бързо излезе от спалнята.
Лукас изчака, докато вратата се затвори след камериерката, след това се приближи мързеливо и заплашително и застана точно зад Виктория. Наведе се напред и положи ръцете си на тоалетната й масичка, като по този начин я затвори като в клетка. Продължаваше да я гледа в очите в огледалото.
Виктория не можа да потисне тръпката на очакване. Този мъж имаше опустошително въздействие върху чувствата й. А същевременно бе разбрала, че тя самата има същата сила на действие върху него. Зачуди се дали винаги ще бъде така между тях двамата.
— Видях, че днес пристигна писмо от леля ти. — Лукас наведе главата си, за да целуне тила й. — Какво пише лейди Нетълшип?
— Всичко изглежда така, като че ли ние всички ще минем през скандала невредими. — Виктория се усмихна мрачно, като си припомни съдържанието на писмото на леля си. — Благодарение на Джесика Атертън, която е разгласила, че бързата ни сватба е най-големият роман на сезона.
— Добрата стара Джесика. — Лукас прокара езика си по чувствителната извивка на ухото й.
Виктория сви раменете си.
— Кълна ти се, Лукас, че не ми е приятно да бъда задължена на тази жена.
— Нито пък аз, но като войник отдавна съм се научил да приемам помощ от какъвто и да е източник, стига да бъде от полза.
— Очевидно е, иначе не бихме били в сегашното положение.
— Сръдла. Хи не би могла да издържиш на подобни забележки, нали?
— Много е трудно — призна си Виктория. Кръвта й беше вече сгорещена само от изражението на очите му и от близостта му. Порази я мисълта, че дори ако някой махне с вълшебна пръчица и утре сутринта разтрогне брака им, тя никога не би могла да се освободи напълно от този мъж.
— Някакви други новини от леля ти?
Виктория видя напрегнат пламък в очите му и разбра, че това няма нищо общо с чувствената атака, която беше повел срещу нея.
— Имаш предвид дали тя е намерила някакви други предмети с монограм У? Отговорът е — не. Тя също така пише, че не е намерила никой, който да е изгубил шалчето или табакерата.
— А споменава ли случайно за Еджуърдс?
— Не.
— Много добре. Кажи ми, Вики, какво писмо написа в отговор на леля си? — попита Лукас.
— Писах й за плановете ми за градината и я поканих да ни посети колкото се може по-скоро и когато й е удобно. Също така споменах как ти и викарият сте си допаднали и имате сходни интереси в селскостопанските технологии, градинарството и торенето. Това е всичко, струва ми се. О, също така я помолих да ми изпрати няколко стръкчета цветя за разсад и семена.
— Какво? И дори никакъв намек за това, как ти благородно си приела нерадостната си съдба и си се зарекла да изпълниш дълга си на съпруга? — Той целуна врата й. — И нито дума за това, как си стигнала до извода, че твоята женска чест ти повелява да се подчиняваш на мъжа си, независимо какъв е съпружеският акт, естествено като се имат предвид обстоятелствата? — Той гризна ухото й. — И не споменаваш за задълженията си в съпружеското легло? — Той целуна извивката на рамото й. — Никакъв коментар върху това, как си принудена да заплащаш за глупостта си и какъв урок ти е дало всичко това?
Тя се изправи на крака, обърна се и безмилостно го ръгна в ребрата.
— Стоунвейл, вие сте нещастен, дразнещ звяр, подобие на съпруг и желаете само да ми се подигравате.
— Кракът ми, кракът ми. Престанете веднага, мадам, или ще ме превърнете в развалина за цял живот. — Лукас отстъпи към леглото, като смехът му изпълваше цялата стая.
— Върви по дяволите с твоя крак! — Тя продължи да го напада, като се приближаваше към него, бутайки го назад, докато не се катурна на леглото. След това скочи върху него, възсядайки го победоносно. Лукас протегна ръцете си за прегръдка.
— Моля ви за милост, милейди! Ще продължавате ли да биете един беззащитен мъж, който вече е повален?
— Ти можеш да бъдеш повален, но изобщо не си безпомощен, Стоунвейл. Все още продължаваш да използваш устата си и струва ми се, че тя ще е това, което ще ти навлече беля на първо място тази вечер. Нали няма да продължаваш да ми се подиграваш по най-подлия начин? Обещай ми!
Той се усмихна бавно и чувствено.
— Позволете ми да използвам устата си за по-добри цели, мадам!
Той я достигна с една ръка и обхвана със силните си пръсти задната част на главата й. След това придърпа лицето й надолу към своето и превзе устните й със своите.
С лека въздишка Виктория се отдаде на тайнството на магията, която усещаше в прегръдките на съпруга си.
ГЛАВА 14
Лукас знаеше, че трябва да обвинява само себе си, когато фината нишка на домашната хармония, която едва бе започнал да тъче, се накъса на парчета на следващата сутрин, в понеделник. Той сигурно е трябвало да я види, като идва. Трябвало е да бъде подготвен. Той, който винаги се е гордеел с чувството си за тактика и планиране, беше изгубил бдителността си, а за това нямаше извинение.
Но жена му беше избрала момента толкова добре, както някой маршал на бойно поле, който добре е изучил противника. Тя влезе в библиотеката, като размахваше последното писмо от леля си точно в момента, когато той правеше подробни сметки на вложенията на парите й през последните три години.
— Ето къде си бил, Лукас. Търсих те. Не, недей да ставаш. Исках само да ти кажа, че ще подпиша доста голяма полица от моята сметка, за да покрия вложението, което смятам скоро да направя. Предполагам, ще
