успее да я направи щастлива. Освен това Ейми не вярваше Тай Мърдок някога да се появи отново.
— Оставих маската на дъното на залива, Мелиса. Тя нямаше никаква стойност и прецених, че Крейг може да мине и без нея.
— Точно така — съгласи се Мелиса, докато наблюдаваше как сестра й си играе с щастливото тъмнокосо момченце. — Не му трябва нищо, което да напомня за Тай. Адам е истинският му баща и това е по- важно.
Крейг изписка весело и се усмихна подкупващо на леля си, докато тя го подрусваше на коляното си.
— Скоро ще си имаш братя и сестри — ухили се доволно Адам, — голямо семейство.
Ейми вдигна поглед към сестра си. Още деца, значи, попита безмълвно тя. Наистина ли си готова да поемеш отново този риск? Дори заради този мъж? Не посмя да зададе въпроса на глас. В очите на Мелиса прочете, че бе готова да рискува.
— Кога ще се върнеш на работа? — попита Мелиса и сипа още кафе и на тримата.
— Утре. Днес съм много изморена след полета.
— Изглеждаш уморена — заяви направо Адам. — Сигурна ли си, че е умора след полета?
— Добре съм — увери го тя и се насили да се усмихне. Беше им описала съвсем накратко срещата си с Джейс Ласитър и дори не спомена, че той бе станал неин любовник, докато бе била на Сейнт Клер. Въпреки това забеляза любопитството на Мелиса.
Чак на следващия ден, когато Мелиса дойде с Крейг в бутика близо до Юниън Скуеър, за да заведе сестра си на обяд, на Ейми й се наложи да разкаже подробностите.
— Разкажи ми за него, Ейми — нареди Мелиса, докато си купуваха сандвичи в съседното кафене. — Какво се случи на Сейнт Клер?
— Открих мъжа, с когото искам да живея — отвърна тихо Ейми. — Той обаче не иска да е част от такъв живот. — Сестра й започна внимателно да подпитва и накрая Ейми й разказа всичко, а накрая почувства огромно облекчение. — Май извадих късмет, че той не ми позволи да рискувам — добави тя шеговито.
— Ейми, много съжалявам, че е станало така — прошепна с тъга Мелиса. — Ти си била готова да дадеш толкова много, а от толкова отдавна си предпазлива. Най-сетне да си готова, а той да откаже!
— Ще ми мине. На жените им минава, нали знаеш. Погледни само вас двамата с Крейг. Една жена, казва се Маги, ми подхвърли, че жените са тези, благодарение на които светът съществува, защото именно те поемат най-големите рискове.
Мелиса тъжно се усмихна.
— Може и да е права. Малко ни е трудно, но е така, за да може да оцелее човешкият род. Права е за едно. Не мога да си представя, който и да е мъж доброволно да рискува да забременее!
Ейми се разсмя, защото Маги бе казала същото. След това усмивката й се скри, защото забеляза, че сестра й я наблюдава внимателно.
— Какво има, Мел?
— Като говорим за забременяване — започна Мелиса.
— А, това ли? — Ейми мигна и извърна поглед, а след това се изчерви. — Не, Мел, няма защо да се притесняваш.
Сестра й изви едната си вежда.
— Знам, че нямаш навик да носиш контрацептиви. Да не би да се опитваш да ми кажеш, че въпросният Джейс Ласитър е бил напълно подготвен да забавлява туристките?
— Не ставай груба, Мелиса. Просто приеми каквото ти казвам. В това отношение няма никаква опасност.
Добре че Крейг избра този момент, за да изплюе цяла хапка пастет. Ейми бързо грабна салфетка.
— Знаеш ли, Ейми, от теб ще излезе чудесна майка. — Мелиса я наблюдаваше как почиства. — Виж само как се справяш с Крейг. Вие двамата се разбирате чудесно.
— Аха. Така е, защото не сме заедно непрекъснато. Щом радостта от срещата премине, идва време всеки да си ходи вкъщи. — Ейми се изкиска и избърса пастета от устата на Крейг. Той се усмихна доволен и сграбчи салфетката.
— Съвсем не си страхливката, за каквато се представяш, когато стане въпрос за деца — отбеляза тихо Мелиса. — Я ми кажи, когато спеше с Джейс, той пазеше ли те?
Руменината по бузите на Ейми бе достатъчно красноречив отговор.
— Престани, Мел, и без това закъснявам. Трябва да се връщам в магазина. — Тя бързо подаде племенника си на майка му.
Мелиса въздъхна и стана, а след това нагласи детето в количката му.
— За жена, предпазлива като теб, която не желае дори да чуе за романтика, си избрала доста странна работа.
Дните минаваха и всичко тръгна както преди. Мислите за Джейс и Сейнт Клер не я оставяха на мира, въпреки че Ейми полагаше много усилия да ги прогони. Вечер си лягаше и се питаше дали Джейс седи в „Змията“ и оглежда туристките, които си търсят „приключения“ на острова.
Нима връзката им не бе нищо повече от един приятен спомен за него? Моля те, Господи, нека да е означавала нещо. Знаеше, че няма да е до нея, ала много й се искаше и той да я помни, както тя щеше да го помни.
Няколко седмици след завръщането си в Сан Франциско Ейми прецени, че времето не лекува, както бе предполагала. Колко ли време щеше да й е необходимо, за да прогони този мъж от мислите си? Зае се с много работа, приемаше покани, ходеше на концерти, оставаше в магазините до късно. Колкото и натоварени да бяха дните й, нощите си оставаха празни.
Най-сетне, един следобед Мелиса реши да поеме нещата в свои ръце.
— Ейми, изглеждаш ужасно. Да не би нещо да не е наред?
— Просто съм изморена, Мел.
— Не можеш да използваш като извинение умората от полета. Вече си вкъщи от три седмици. И ми се струва, че това не е мъка по загубената любов.
Ейми изви едната си вежда.
— Надявам се да не е.
— Според мен трябва да отидеш на лекар.
— Я не ставай смешна! Нищо ми няма.
— Не ти говоря за какъв да е лекар. Според мен да си запишеш час при доктор Карсън — настоя Мелиса.
— Гинеколожката ли? Защо? Преди няколко месеца ми правиха пълен преглед.
— Много добре знаеш за какво ти говоря, Ейми Шанън. Вече си голямо момиче. Откога?
— Какво откога? — попита удивена Ейми.
— Откога не ти е… — Мелиса не довърши, защото касиерката дотича, за да пита нещо.
Докато обясни каквото трябва, Ейми вече се бе сетила за какво я пита сестра й.
— Не, Мел — прошепна тя и усети как й прилошава. — Това е невъзможно. Просто не е възможно. Той обеща!
— Мъжете — заяви Мелиса — обещават какво ли не през последните няколко хиляди години. Може би дори повече. А жените — продължи тя, — вярват през всичкото време, въпреки че са наясно какво ще стане.
— Ама, Мел, ти не разбираш. Джейс каза, че не може… Искам да кажа, че са му правили изследвания и той не може…
Седмица по-късно Ейми седеше в кабинета на гинеколожката си и се опитваше да обясни същото на жената на средна възраст от другата страна на бюрото.
— Не е възможно да съм бременна — заяви тя прималяла.
Доктор Джесика Карсън я наблюдаваше със съчувствие, докато се опитваше да обясни на двайсет и осемгодишната си пациентка как стоят нещата.
— Ниският брой на жизнеспособни сперматозоиди не означава, че мъжът е стерилен, Ейми. Нищо такова. Мога да те запозная с много двойки, които са се отказвали, осиновявали са деца и само след няколко месеца се е оказвало, че тя забременява. Ако мъжът има нисък брой жизнеспособни сперматозоиди,
