— Знаех си! Наистина сте изпратили онзи човек да следи мистър Марч.
Джоан се поколеба.
— Сметнах, че е необходимо.
— За бога! — Лавиния изпъна рамене. — Мистър Марч е прав. От самото начало сте ни лъгали. Но сега край. Търпението ми свърши. Ние изпълнихме поставената задача, мадам. Ето ви дневника. Както виждате, малко е нечетлив, но поне вече не може да причинява вреди.
Джоан смръщи чело и се обърна към жалките остатъци от злокобния дневник, наредени върху сребърна табла.
— Не бива да спирате разследванията си — възрази тя. — Който и да е изгорил дневника, сигурно първо го е прочел.
— Може би — кимна замислено Лавиния. — Но за мистър Марч и мен е ясно, че някой иска да ни каже: ето, дневникът е унищожен и историята е приключена. Предполагаме, че този човек също е една от жертвите на изнудвачите. Може би именно той е убиецът на Холтън Феликс.
Тобиас хвърли поглед към овъглените страници.
— Смятам, че тайнственият извършител е искал да ни съобщи и още нещо. Не само, че вече няма да има опити за изнудване.
— Какво имате предвид? — попита бързо Джоан.
Замисленият поглед на мъжа все още почиваше върху овъглените остатъци.
— Според мен искат да ни накарат да спрем разследванията си.
— А какво ще кажете за заплахата с убийство, която ми изпратиха? — попита отново Джоан.
— Това е вече ваш проблем — намеси се Лавиния. — Може би ще намерите друг човек, който да проведе необходимите разследвания.
— О, Лавиния — пошепна Тобиас, но тя го пренебрегна.
— При тези обстоятелства не мога да допусна мистър Марч да продължи да се излага на рискове заради вас, мисис Доув. Сигурна съм, че разбирате.
Джоан се вцепени.
— Вие се интересувахте единствено от този дневник, защото съдържаше и вашите тайни. Сега дневникът е намерен, вие вземате парите ми и забравяте по-нататъшните разследвания.
Лавиния скочи вбесено.
— Можете да си задържите проклетите пари!
Тя видя с ъгълчето на окото си как Тобиас трепна, но това не я възпря. Застана зад дивана и обхвана облегалката с две ръце.
— Тази вечер мистър Марч се изложи на голям риск заради вас — заяви твърдо. — Не помислихте ли, че може би са му заложили капан? В стаята можеше да го чака убиец. Няма да допусна партньорът ми да върши толкова опасна работа за клиент, който ни лъже.
— Как смеете! Не съм ви излъгала.
— Но не ни казахте и цялата истина, нали?
Лицето на Джоан се разкриви от гняв. Ала се овладя много бързо.
— Казах ви всичко, което според мен трябваше да знаете.
— А после изпратихте подире ни шпионин. Използвахте мистър Марч. Това е недопустимо. — Лавиния се обърна към креслото и заключи: — Време е да вървим, сър.
Тобиас се надигна послушно. И по-тромаво отпреди.
— Вече е доста късно, нали? — изрече спокойно той.
— Прав сте, много е късно.
Лавиния излезе с твърда крачка от салона и се запъти по коридора към входната врата. Грамадният иконом я пропусна да излезе в студената и влажна нощ.
Като видя, че наемната карета, с която бяха дошли дотук, си е заминала, Лавиния спря. На нейно място чакаше блестящ кафяв екипаж.
— Мадам нареди да отпратя наемната карета, защото желае да се приберете вкъщи с нейния екипаж — обясни икономът с неподвижно лице.
Лавиния си припомни неприятния разговор, който беше водила с домакинята, и поклати глава. Съмняваше се, че Джоан Доув все още държи на дадената заповед.
— Мисля, че не е редно да приемем такава…
— Разбира се, че е редно. — Тобиас стисна ръката й. — Мисля, че тази вечер говорихте достатъчно, мисис Лейк. Може би вие предпочитате да стоите под дъжда и да чакате да мине някоя наемна карета, но аз се надявам, че ще ми направите услуга и ще ме придружите. Предпочитам да се прибера вкъщи с удобната карета на мисис Доув и се надявам да дойдете с мен. Вечерта беше дълга и уморителна.
При мисълта какво беше преживял той Лавиния веднага бе обзета от разкаяние.
— Да, разбира се — отговори тя и бързо слезе по стълбата. По-добре да побързат и да се настанят в каретата, преди Джоан да е отменила щедрата си покана.
Едрият лакей помогна на Лавиния да се качи в елегантната карета. Запаленият фенер разкриваше меки възглавници от кафяво кадифе и дебели одеяла, за да пазят от студа. Веднага щом се настани на седалката, Лавиния посегна към едно одеяло и установи, че е затоплено с термофор.
Тобиас се настани до нея. Движенията му бяха толкова сковани, че тя се разтревожи. Веднага дръпна одеялото от коленете си и го загърна.
— Благодаря — отговори глухо той.
Лавиния смръщи чело.
— Забелязахте ли, че персоналът на мисис Доув се състои изключително от грамадни мъже?
— Забелязах — кимна с лека усмивка Тобиас. — Почти като малка армия.
— Да. Питам се защо ги наема такива… — Като забеляза, че той мушна ръка под одеялото и започна да разтрива крака си, Лавиния спря. — Наранили сте се, когато сте посегнали да хванете Хърбърт, нали?
— Не се притеснявайте за мен, мисис Лейк.
— Нямате основания да ме обвинявате, че съм разтревожена за вас. Не и при тези обстоятелства.
— Вие имате свои грижи, мадам. — Тобиас кимна многозначително. — При тези обстоятелства.
Тя се сгуши под топлото одеяло и се облегна на кадифените възглавници. Едва сега започваше да осъзнава какво е направила.
— Май трябва да се съглася с вас. — Обзе я потиснатост.
Тобиас не отговори.
— Доколкото разбирам, преди малко отблъснах най-важната клиентка, която съм имала досега.
— Права сте. И не само това. Вие отклонихте предложението й да ви плати за извършената услуга.
— Все пак има някакво значение, че клиентката е решила да ни отведе до вкъщи в този красив и комфортен екипаж, нали?
— Права сте. — Тобиас продължаваше да масажира крака си. В каретата се възцари тишина.
— Е — заговори след малко Лавиния, — по всичко личи, че засега не се откриват нови възможности. Със сигурност не можем да работим за клиент, който ни лишава от ценна информация и изпраща подире ни шпиони.
— Не разбирам защо да не можем — възрази Тобиас.
— Какво казахте? — Лавиния изправи гръбнак. — Да не сте полудели? Като нищо можеха да ви наранят и дори нещо по-лошо! Убедена съм, че онзи Хърбърт е имал задачата да ви отнеме дневника със сила.
— Не се съмнявам, че мисис Доув е наредила на Хърбърт да ми отнеме дневника, в случай, че го намеря, разбира се. Най-голямото желание на тази дама е да запази тайните си.
Лавиния се замисли над думите му.
— Очевидно в този дневник има нещо, което никой не бива да знае. Дори ние. Нещо, което е много по- опасно от подробностите около една афера, станала преди двадесет години.
— Предупредих ви, Лавиния. Всички клиенти лъжат.
Тя се сгуши отново под одеялото и известно време мисли над този факт.
— Според мен мисис Доув не е единствената, която тази вечер не беше съвсем честна — каза тя след малко.
— Какво имате предвид?
