Лавиния му хвърли зъл поглед.
— Защо не ме уведомихте веднага след като получихте известието в клуба си? Трябваше да ви придружа в търсенето на дневника. Нямате право да разследвате сам.
— Нямах никакво време. Не бива да се чувствате пренебрегната, Лавиния. Толкова бързах, че не се обадих дори на Антъни.
— Защо на Антъни?
— Обикновено той ми помага в подобни търсения. Но тази вечер е на театър и си казах, че съобщението ми няма да го намери.
— И тръгнахте сам.
— Според мен ситуацията изискваше незабавно действие.
— Глупости.
— Знаех си, че ще реагирате така — усмихна се Тобиас.
— Отишли сте сам, защото не сте свикнали да работите с партньор.
— По дяволите, Лавиния, отидох само защото не биваше да губя време. Постъпих така, както смятах за правилно, това е всичко.
Лавиния не си направи труда да му отговори. Отново се възцари мълчание.
След известно време Лавиния забеляза, че Тобиас продължава да разтрива крака си.
— Предполагам, че сте го навехнали, докато сте тичали след лакея на мисис Доув.
— Вероятно.
— Има ли нещо, което мога да направя?
— Със сигурност нямам намерение да ви позволя да ме доведете до хипнотичен транс, мисис Лейк.
— Е, добре, сър, щом толкова държите да проявите неучтивост.
— Да, държа. Знаете, че имам богат опит в подобно поведение.
Лавиния млъкна примирено й затвори очи. Пътуването очевидно щеше да трае дълго. Каретата напредваше бавно. Не само защото дъждът се бе усилил, а и защото по това време улиците бяха препълнени. Блестящите балове и соарета на изисканото общество приключваха и гостите се прибираха по домовете си. Млади светски лъвове, порядъчно пияни, излизаха от игралните салони, бордеите и клубовете и се оглеждаха нетърпеливо за наемни карети, които да ги закарат вкъщи.
Немалко джентълмени се отправяха към Ковънт Гардън. Там намираха проститутки, които за няколко монети се качваха в каретата и ги даряваха с бегли удоволствия. На другата сутрин каретите миришеха ужасно.
При тази мисъл Лавиния смръщи носле. Наистина имаха късмет, че клиентката им бе наредила да ги откарат у дома със собствения й елегантен екипаж.
Тобиас се раздвижи леко на седалката до нея и облегна глава на възглавниците. Здравият му крак се притисна до бедрото й. Лавиния не се съмняваше, че краткото докосване е било случайно, но то я наелектризира. В паметта й веднага нахлуха спомени за страстната прегръдка в кабинета й.
Каква лудост…
Неволно се запита дали и Тобиас има навика да се отбива до Ковънт Гардън на път за вкъщи. Странно защо, но не й се вярваше. Той е много по-претенциозен, реши тя. Не се задоволява с какви да е жени.
Тази мисъл я доведе до следващия, много по-тревожен въпрос: Какви жени предпочита Тобиас Марч?
Въпреки целувките в кабинета й тя беше сигурна, че не е от жените, които са предпочитаният му тип. Бяха ги събрали обстоятелствата. Нищо повече. Той не беше привлечен от зашеметяващата й външност, нито от блестящия й ум. Не я беше забелязал в препълнена бална зала и поразяващата й красота не го беше улучила като светкавица.
За да бъде съвсем точна, изглеждаше повече от невероятно мъж като него изобщо да я забележи в препълнена бална зала.
— Вие се отказахте от клиентката заради мен, прав ли съм? — попита в този миг Тобиас. Забележката му наруши дългото мълчание и я изтръгна от мечтанията. Мина известно време, докато се овладее.
— Въпросът е принципен. — Отговорът й не прозвуча много убедително и той го усети.
— Не ви вярвам. Отказахте на клиентката заради мен.
— Не е нужно постоянно да се повтаряте. Това е крайно неприятен навик.
— Сигурен съм, че имам предостатъчно навици, които ви нервират. Но сега не става въпрос за това.
— А за какво?
Той сложи ръка на тила й и се наведе към нея, докато устните му се приближиха на сантиметър от нейните.
— Отново и отново се питам как ще се чувствате на сутринта, когато проумеете, че заради мен сте отхвърлили щедрото възнаграждение, което щеше да ви плати мисис Доув.
Едва сега осъзна истинското значение на случилото се тази нощ. Може би никога вече нямаше да види Тобиас.
Чувството за предстояща загуба, което я обзе, беше болезнено. Какво ставаше с нея? Би трябвало да бъде благодарна, че той ще изчезне от живота й толкова скоро. Заради него беше загубила заслуженото възнаграждение за две седмици работа.
Ала незнайно по каква причина не изпитваше нищо друго освен съжаление.
Нададе тих вик, отметна одеялото и го прегърна.
— Тобиас!
Устните му завладяха нейните.
Първата им целувка бе разпалила искрите. При докосването на устните му те се възпламениха и се разгоряха в парещ, заслепяващ огън. Никога не беше преживявала прегръдката на мъж по такъв начин. Преживяното с Джон по време на краткия им брак беше като сладък сонет от изискани, безпредметни чувства, твърде извисени за този свят. Докато онова, което преживяваше с Тобиас, я изпълваше с неописуемо желание и възбуда.
Тобиас отдели устни от нейните и покри лицето и шията й с нежни целувки. Тя се отпусна на възглавниците и наметката й се разтвори. Усети ръката му върху крака си и се запита как се е промъкнал под полата й, без да го усети.
— Но ние почти не се познаваме — пошепна задъхано.
— Напротив, напротив. — Топлите му пръсти се плъзгаха по вътрешната страна на бедрата й. — Обзалагам се, че през дните в Рим научих за теб много повече, отколкото много съпрузи знаят за жените си.
— Безкрайно ми е трудно да го повярвам.
— Ще ти го докажа.
Лавиния го зацелува с нарастваща страст.
— И как ще го докажеш?
— Я да видим откъде да започна… — Той се зае да развързва шнуровете на корсажа й. — Знам, че обичаш да правиш дълги разходки. Вървял съм с мили след теб.
— Това е здравословно. Дългите разходки са отлични за здравето, сър.
— Знам също, че обичаш поезията.
— Защото онази вечер видя книгите в библиотеката ми.
Той помилва сребърната верижка, която висеше на шията й, и целуна зърното на гърдата й, което веднага щръкна.
— Знам, че не си позволила на Помфри да те направи своя любовница.
Последните думи я обляха като леден душ. Тя се вцепени. Пръстите й се вкопчиха в раменете му. В погледа й светна ужас.
— Знаеш за Помфри?
— Всички в Рим познават Помфри. Прелъстил е почти всички вдовици в града и цял куп съпруга в
