Отвори дневника на следващата дата.
Мина Кейти Нестън, за да се види с Камила. Камила твърди, че на Кейти вече й е омръзнал Едуин. Знаех си, че ще стане така. Кейти е много импулсивна, а това не е добра черта за една съпруга особено ако е от рода Нестън. От друга страна, Едуин е толкова досаден, че дори и светец не би го изтърпял.
Джоди не успя да потисне усмивката си при мисълта за старата госпожица Нестън, с която се беше запознала. Тя, изглежда, беше наследила нещо от енергичността, а може би и от припрения нрав на Кейти. Племенникът й, който бе недоволствал от покупките й на стари мебели, като че ли доста приличаше на онези Нестън, които Майкъл познаваше.
На същата страница пишеше.
Ходих на партито на Камила и Рийд. Видях Зилия Тернант. Валкур също беше там, но тя нито веднъж не му обърна внимание. Сега, когато той не може да танцува, изглежда, тя мисли, че също така е сляп и глух. През цялата вечер флиртуваше с мен и с още няколко други мъже. По-добре щеше да бъде, ако гюлето, вместо да отнесе крака на Валкур, беше ударило Зилия.
Значи войната все пак беше засегнала приятелите му. Може би Джоди твърде прибързано беше решила, че Майкъл не бе участвал в нея, а може и да се бе сражавал на страната на Севера, поради което и Уайтфрайърз да е бил пощаден.
През следващите няколко седмици Майкъл беше вписвал само новородените жребчета и бе изброил нивите си, както и културите, с които ги беше засял. Но ето, че Джоди попадна на нещо, от което сърцето й лудо заби.
Тази вечер направих предложение на Ема и тя прие. Очаквах да прояви моминска съпротива. Каза ми, че ме обича. Сигурно е така. Решихме сватбата да е идната година. Тя предпочита април.
Лаконичните изречения говореха повече от съдържанието. Очевидно Майкъл не бе радостен от това, че се бе сгодил.
Клодия даде още едно парти в чест на Ема. Камила казва, че Клодия се престарава, и аз съм съгласен с нея. Ако човек слуша приказките й, би си помислил, че ние сме най-удачната брачна двойка. Зная, че много я бива да вкарва във фамилията ни точно такива свои приятелки, но понякога Клодия прекалява. Според Камила това принизява нейните усилия, но вече й дадох да разбере, че повече партита биха били излишни. Камила вече не казва, че не харесва Ема от уважение към мен, но зная, че чувствата й не са се променили.
Джоди забеляза, че все още не се споменаваше нищо за чувствата на Майк към неговата избраница, но този въпрос се появи на следващата страница.
Вчера с Ема се скарахме, но днес се сдобрихме. Убедих я, че продължавам да я обичам. Тя проля обилни сълзи и аз трябваше да й се извиня два пъти, докато ме чуе. С това всичко приключи и се надявам, че тя ще забрави за тази случка. Направих онова, което всеки джентълмен би сторил за непознат човек, попаднал в затруднение.
Джоди се намръщи. Какво ли означаваше това? Дали Ема се бе скарала с Майкъл за това, че бе направил услуга на някого? „Обилни сълзи“ изглеждаше странен израз, по отношение на една годеница. Тя затвори дневника. Изпита чувството, че е нахлула в личния свят на Майкъл, но после безмълвно се укори за тази глупава мисъл. Та как би могла да се бърка в живота на мъж, който повече от половин век лежеше в гроба?
Въпреки това изпита странно безпокойство и последните редове от дневника се запечатаха в съзнанието й.
Трета глава
Месец по-късно стената на библиотеката все още не беше разкрила тайната си, а и Джоди нямаше смелостта да направи отвор в стената на гостната стая, за да види какво има вътре. Тя отдавна беше прочела дневника на Майкъл, но така и не научи дали се бе оженил за Ема.
На няколко страниците от дневника подробно беше описвал партитата, на които се беше виждал с Ема, споменаваше и за някаква мистериозна „тя“, но не посочваше името й и коментарите му за нея бяха сдържани и предпазливи. Дневникът внезапно прекъсваше в навечерието на сватбата с Ема. Любопитството на Джоди беше изострено до крайност, но така и не можеше да намери отговор на въпроса дали Майкъл се бе оженил за Ема, както следваше да се очаква. Този въпрос беше изтласкал на заден план и интереса й към тайната стая, ако тя въобще съществуваше.
Джоди беше писала на няколко занаятчийски организации в Джоакуин с поканата да вземат отношение към едно евентуално участие в проектираното от нея селище. Няколко от тях почти веднага й отговориха положително.
Джоди с облекчение се усмихна. Беше се опасявала, че никой няма да сподели желанието й да осъществи това начинание. Магазин за произведенията на занаятчиите би било нещо великолепно. Тя бързо провери възможните места за установяването му. Нямаше да е в къщата. В никакъв случай не биваше да се отделя помещение в Уайтфрайърз за търговия, независимо че парите биха помогнали за построяването на селището.
Оборите бяха прекалено големи. През зимата на хората там щеше да им е твърде студено, за да имат желание да правят покупки. Освен това тя беше решила да купи коне за конюшнята и млечни крави за другия обор. Искаше Уайтфрайърз да добие максимално автентичен вид.
Джоди беше открила една дървена къщичка недалеч от Джоакуин, чийто собственик някога я беше използвал за плевня и сега беше склонен да я продаде. От своя страна, местното историческо дружество заяви готовността си да й помогне да пренесат дървените трупи и да монтират отново къщата на територията на Уайтфрайърз веднага щом тя намереше пари и решеше къде да я разположи. Тази къща можеше да се окаже подходяща за магазин.
От друга страна, Джоди не искаше да прекалява. Трябваше да действа по-консервативно, иначе имаше опасност да изгуби всичко.
Явно бараките зад къщата бяха единствената възможност и най-вече онази от тях, която беше малко встрани от останалите. Щеше да е идеална за магазин, защото беше скрита от къщата и щеше да е най- близо до мястото, където щяха да работят занаятчиите.
Джоди отиде в библиотеката и седна на писалището, за да отговори на писмото. Всичко се развиваше неочаквано бързо и гладко и тя си каза, че може да открие селището още в Деня на благодарността, стига само останалата част от тапетите да пристигнеше скоро.
Огледа замислено заобикалящите я стени. Когато беше започнала да възстановява тази стая, още не й беше хрумнала идеята да запази къщата за себе си и фактически да я възстанови до първоначалния й вид. Електрическата инсталация на цялата къща беше правена преди няколко десетилетия, но тази модернизация можеше да не пречи на автентичността й, стига само да не се използваше, докато туристите бяха в къщата. Вече беше намерила заместители на електрическите лампи и осветителните тела, включително няколко истински копия на полилеи със свещи и няколко газени лампи, приспособени да работят на електричество. Стенните ключове и контактите можеха да се скрият, а телефонът да се откачи и
