колежа «Барет». Утре в осем часа сутринта ще закусвам в кафето на улица «Мейн». Ако искаш да поговорим за това, ела там. Ще съм вън от къщи през по-голямата част от деня — имам срещи във факултета.
Много ми беше приятно, че те видях днес.
Срещи във факултета? Бяха ли същите като „семинарите“ му със студентките?
Махнах бележката и прелистих брошурата. Тридесет и една страници, снимани по две на едно фотокопие. „Лотарията на Ханаан“ от Амброуз Шпрингер. Издадена през 1903 година от „Шпрингер тръст“. Шпрингер бе посветил малката си книга на своята сестра: „За щедрото съчувствие, с което ме насърчаваше на всеки етап от това трудно начинание.“
Отидох в спалнята, махнах покривката от леглото и подпрях възглавниците. Запалих лампата върху нощното шкафче и удобно се настаних в леглото.
В увода си от две страници Шпрингер се оплакваше от трудностите, които „пречат на смелия човек, заел се със за дачата да спаси от гробницата на времето отдавна забравени истории от колониална Америка“. Задачата му го бе завела в „прашни мазета, усойни хранилища в стари църкви, в отдавнашни гробища, за да прочете едва забележим епитаф, гравиран в рушащи се и покрити с плевели надгробни плочи“. Обърнах на първа страница и започнах да чета.
„Няма нищо по-интересно в ранните дни на младата ни република от кратката история на Ханаан, Масачузетс. Притежателите на географски карти напразно ще търсят и най-малък картографски знак за това селище. Ханаан е просъществувал по-малко от четвърт век през XVII век и всички записки за него са били унищожени по единодушното решение на висшите църковни духовници. Останали са само няколко проповеди и дневници на младия пастор на Ханаан; опърпано обявление, написано на ръка, и избелелите записки в малката църква в селището. Тази мъчителна и далеч непълна хроника на случилото се бе спасена от забвение от скромния ви слуга, след като пожар разруши дома «Саут Хадли» на Джонатан Фрей, който води потеклото си от Джоузеф Фрей от Ханаан.
Нашият разказ започва през 1675 година, една година след като младият Уинтроп Марвел се е дипломирал като пастор в колежа «Харвард». За младостта му знаем малко. Роден е в Бостън през 1655 година и е шестият син на Ричард и Ан Марвел, които предприели опасното пътуване към новия свят през 1649 година.
След завършването на колежа «Харвард» младият свещеник се установил в селището Кеймбридж. През 1679 година някои от жителите на това свободно селище изявили желание да напуснат бреговете на река Чарлс поради липсата на подходяща земя и да потърсят нови територии в дивите земи на Западен Масачузетс. Младият Марвел се съгласил да ги придружи и да им бъде свещеник.
Сутринта на 10 май 1679 година сто и деветнадесет мъже и жени напуснали Кеймбридж с цялото си имущество, включително и седемдесет глави едър рогат добитък. След тържествена служба, проведена от пламенния млад свещеник, те се отправили на път под ударите на камбаната, която досега ги призовавала в църквата. Следвайки стари индиански пътеки през гъстите гори, те бавно се отправили на запад, а добитъкът им вървял след тях.
Седем дни по-късно тези пионери достигнали бреговете на широката река Кънектикът. Изкачили се на малък хълм с изглед към реката и започнали строителството на малкото си селище, което нарекли Ханаан, мислейки за Обетованата земя на евреите.
За първи път нещастието сполетяло Ханаан през септември 1685 година. Това било буря — достоен съперник по жестокост и безмилостност на голямата бостънска буря от 1635 година. Младият Марвел описва ужасната безмилостна атака в своя дневник:
«Толкова силна буря от вятър и дъжд никое живо същество по тези места, било то англичанин, или индианец, не е виждало. Приличаше на ураганите, описвани от индианци те. Започна сутринта и връхлетя за учудване на мнозина със страшна сила. Разруши няколко къщи, събори покривите на други, изтръгна хиляди дървета от корените, а високите борове пречупи по средата. Няколко души са убити, други са ранени. Едмънд Бърнард загуби милата си съпруга…»
Бурята разрушила почти половината от постройките в селището, включително малката църква и скромната къща на преподобния Марвел.
На следващия ден старейшините на Ханаан се срещнали с преподобния Марвел, за да съставят план за възстановяване на църквата. Според оцелелите църковни записи през този ден са присъствали Ричард Брадстрийт, Джоузеф Фрей, Саймън Блейк и Бенджамин Маршал. Под мъждукащата светлина на свещите старейшините от Ханаан обсъдили начините за събиране на средства за построяване на нова църква. След няколко часа те гласували да финансират реконструкцията чрез провеждане на лотария.
Драги читателю, припомни си, че в ранните дни на свободната ни република лотариите са били широко разпространени. Историята пази спомена поне за една лотария, проведена години преди тази в Ханаан: Джеймстаунската лотария. През 1607 година селцето Джеймстаун било основано от компания от Вирджиния. През 1612 година бъдещето на младото селище било в голяма опасност поради болестите и глада. Управниците на компанията от Вирджиния решили да организират лотария, с която да финансират експедиция и така да удължат живота на нещастното селище.
В колониална Америка чрез лотария са се набирали средства за много обществени мероприятия. Големите колежи в Колъмбия, Харвард, Дартмут и Уилямс са построени и поддържани чрез поредица от лотарии. Не трябва да забравяме, че през 1776 година Конгресът организира лотария за събиране на така необходимите средства за нашата революция. За съжаление тази лотария е истинско разочарование.“
Знаех за финансовите разочарования. Погледнах към плаката с рисунка на Матис, закачен на стената. Нито един от лотарийните ми билети не ме беше завел във Франция. Продължих да чета:
„Първата лотария в Ханаан през 1685 година имала успех, и малката църква била отново построена преди зимата. Но проклятието върху Ханаан останало и през февруари ужасна снежна буря разрушила църквата и убила няколко заселници. Хората отново построили своята църква, след като пак събрали пари чрез нова лотария.
Ново нещастие ги сполетяло през лятото и засегнало най-много младия пастор. Предишната зима Марвел се оженил за младата Рейчъл Лоуел, красиво шестнадесетгодишно момиче, което дошло на запад с родителите си. До първи юли според дневника на младия свещеник прекрасната му жена била бременна с тяхното дете. За съжаление две седмици по-късно тя била мъртва, жертва на четиридневната буря, накарала река Кънектикът да излезе от бреговете си. Прииждащата вода отнесла младата съпруга и тя намерила в нея смъртта си. Жалбите на натъжения й съпруг късат сърцата ни два века по-късно от записките в дневника му:
«Моята скъпа и обична жена напусна този живот само след седем месеца, и четиринадесет дни брачен живот, докато аз, лишен от сладката и прекрасна компания, оставам самотен и изоставен.»
През следващите няколко години преподобният Марвел по-рядко се доверявал на дневника си. Редките му записки свидетелстват за необичайна серия от нещастия, сполетели това селище без късмет. Познали глада, болестите, неколкократни индиански нападения, пожари и бури. Както преподобният Марвел пише:
«Не вярвам някъде да съществува по-нещастно селище от нашето, навлякло си гнева на дявола. Индианците разсипват насажденията ни. Продължителна чума нападна основните ни зърнени култури. Освен това омаломощиха ни болести — треска и смъртоносна малария, които позволиха на стрелите на смъртта да достигнат прозорците ни.
Но Ханаан позна и върховно щастие: изобилни реколти, възстановяване след фатални болести, неочаквана щедрост от заобикалящите ни диваци.»
Първоначално лотариите в Ханаан се провеждали на всеки две седмици и печелившите билети получавани жито или масло. Но някои от жителите възроптали, че богатите им съседи купуват много билети
