и по този начин увеличават шансовете си за победа. Първи преподобният Марвел въвел най-дълбоката новост (ако погледнем в ретроспекция) в лотарийната система: издавали се билети, предоставящи две възможности — да спечелиш награда или да ти се падне наказателен билет. Това елегантно решение против запасяването с билети привнесло нов елемент на риск в еднообразния живот на селището.
В началото наказателният билет бил просто глоба. Както е записал в дневника си от пети май 1690 година преподобният Марвел: «Филипс изтегли наказателен билет и съгласно правилника бе задължен да дари девет снопа жито на нашата църква.» Но на седми юли 1690 година изтеглилият наказателен билет отказал да плати и бил завързан на една греда и оставен така цял ден. До март 1691 година плащането на глоба било отменено и изтеглилият наказателен билет просто прекарвал един ден завързан на гредата.
Другото голямо изменение било направено следващата пролет. Бедните жители се оплаквали от високата продажна цена на лотарийните билети, а пък някои от богатите спрели да участват от страх да не изтеглят наказа телен билет. Последвалото намаляване на средствата заплашило съществуването на крехката икономика на селището. Църковните старейфшини се събрали с преподобния Марвел и гласували да се премахне закупването на билетите. Всеки възрастен жител на Ханаан бил включен в лотарията задължително и продажбата на билети била отменена. Годишна такса на глава от населението финансирала лотарията.
Проповедите и дневникът на преподобния Марвел са написани на малки листчета с размер четири на шест инча. Оцелелите проповеди разкриват обезпокоително внимание към библейските лотарии. Тази, която е пред мен, цитира Стария завет (Гл. 26:55 — 56), където Господ съветва Мойсей да преброи израелския народ и да раздели земята между хората чрез лотария. В същата тази проповед Марвел описва как първият цар на Израел бил избран чрез лотария. В друга проповед преподобният Марвел припомня на своите последователи, че след смъртта на Юда Искариотски лотария определя Матей, а не Йосиф за негов наследник и апостол.
За съжаление увлечението на Марвел по лотариите го води до убеждението, че те са тъмната страна на провидението:
«И тогава аз осъзнах, че в книгите си нашият Господ е скрил тайна, която не е била разкрита, но която тази вечер аз проумях, а именно, че Господ трябва да е играл на зарове при създаването на света.
От люлката до гроба животът на човека е предопределен в съответствие с божествения закон на Шанса. Господ е прилагал този закон. Той е единственият създател на закони. Но той е дал сила и средства на човека, чрез които да намери начин законът му за шанса да се прилага на земята.
Следователно един старейшина може да предписва удоволствия и наказания толкова дълго, че получателите да бъдат избрани според закона на шанса.»“
Лаенето на Ози ме стресна.
— Какво има, Ози? — попитах аз. Оставих книгата и станах от леглото. Той залая отново.
Намерих Ози в кухнята, обърнат към задната врата.
— Какво чуваш? — запитах аз, потупвайки го по главата.
Той размаха опашка и се отправи към дневната. Загледах се за момент в задната врата, а после го последвах в дневната. Стоеше до прозореца с изопнато тяло и наострени уши. Погледнах през прозореца. На улицата нямаше никой.
Ози ме погледна, а после отиде до фотьойла. Сви се на пода и положи глава върху предните си лапи.
Погледнах към куфарчето си, поставено до масичката за кафе. Имах да работя, но това можеше да почака.
— Хайде, Ози. Прави ми компания.
Той ме последва в спалнята и легна до крака на леглото. Взех брошурата и продължих да чета:
„Пасторът открил ентусиазирани съучастници сред четиримата старейшини, с които организирал първата лотария през 1685 година. Ужасните превратности в живота на Ханаан ги принудили да търсят отговор на загадката за тяхното нещастно селище. Преподобният Марвел припомня в дневника си:
«Кълнейки се тържествено да пазим тайна, ние се провъзгласихме за последователи на делото на Христа в създаването по взаимно съгласие на специално, неподчиняващо се на правилата Провидение.»
От 1694 година всички тегления на лотарията били провеждани тайно, тайно се изпълнявали и резултатите от нея. Оттогава никой в Ханаан не могъл да бъде сигурен дали добрият или лошият му късмет са дело на Бога или резултат от лотарията на Ханаан, провеждана тайно от църковните старейшини. Чрез лотария се избирало името, а после серия от тегления определяли съдбата на човека. Според намеците в дневника на преподобния Марвел тегленията на лотарията за един човек можели да продължат от полунощ до изгрев-слънце.
Въпреки че църковните записи продължават да регистрират радостите и скърбите на жителите, те не отбелязват никъде корените и причините на тези печалби и наказания. Научаваме, че Катерин Еймс е заставена да престои в църковния двор със закачено на гърдите й презряно греховно писмо, което Хоторн10 така язвително е обезсмъртил в книгата си за Естер Прайн. Но наистина ли тя е извършила прелюбодеяние? Църковните архиви пазят мълчание, а в дневника на преподобния Марвел няма и следа от това.
Бедните ставали богати, а богатите — бедни. Млади момичета увисвали на бесилки за магьосничество. Мистериозно умирали свинете. Стара вдовица открила скъпоценен камък, докато копаела в градината си. Прекрасен дух посетил и се съвокупил със седем мъже за една седмица. Голям пожар унищожил хамбара и добитъка на Джон Грийн, който на другата сутрин сипел проклятия срещу лотарията. А през всичкото това време природните сили и дивите индианци карали тази малка изолирана общност в пустошта да изпада в ужас.
Августейшият Котон Матер посетил за кратко Ханаан на 30 юли 1696 година. Шокът му от това, което видял, и решимостта му да спре богохулството са отбелязани в дневника му този ден:
«Днес Дяволът се опитва отново да ни съблазни, един много труден и изненадващ опит, по-заплетен поради неразбираемите обстоятелства, които досега не сме срещали. Вземайки предвид, че много хора, особено църковните старейшини, са си позволили свободата да извършват неща не за доброто име на Бога, а в подчинение на скандалната и тайна лотария, аз се възпротивих на това светотатство с Божието слово.»
Котон Матер се връща в Бостън и висшите църковни духовници се обединяват против всички форми на лотария, особено тайната лотария на Ханаан. Въпреки че могъществото на пуританската църква тогава е в упадък, преподобният Матер успява да прокара през 1697 година резолюция, с която се осъжда лотарията в Ханаан и се забранява на преподобния Уинтроп Марвел да служи в Масачузетс.
Последната записка в дневника на преподобния Марвел датира от 21 май 1697 година:
«Със старейшините се събрахме в църквата предната вечер и решихме да продължим лотарията в знайни и незнайни земи. Не сме доволни от обикновените средства и за това организирахме всичко това, докато живяхме в Ханаан. Трябва да вършим същото където и да отидем. Утре аз ще се отправя на път към земите на запад от реката.
Старейшините ще продължат да провеждат тайната лотария без мен.»
Преподобният Марвел напуснал Ханаан на следващата сутрин и за съжаление изчезнал завинаги в тъмните гори на Западен Масачузетс. Селището Ханаан било напуснато през 1698 година, като повечето от останалите жители се преместили в Нортхемптън, Спрингфийлд или Бостън.
Много малко се знае за старейшините на Ханаан и за тяхната лотария. Има един Ричард Брадстрийт, погребан в Бостън зад старата южна църква. Починал е през 1711 година. Същият Брадстрийт ли е? Има един Джузеф Фрей, погребан в Спрингфийлд през 1714 година. Според църковните архиви в Нортхемптън Бенджамин Маршал и семейството му са се отправили на запад. Все още съществува товарителница на името на Маршал от Форт Пит с дата 9 април 1720 година. Останалите старейшини, изглежда, са изчезнали, без да оставят следа.“
