ФАЙЛЪТ ЗА ХАНААН ИЗТРИТ ОТ:
Компютърът отговори веднага:
ПОТРЕБИТЕЛ 431
Тайрън напечата отново:
КОЙ Е ПОТРЕБИТЕЛ 431
Компютърът стигна до отговора почти толкова бързо, колкото и аз:
ГРЕЪМ А. МАРШАЛ III
— Мистър Маршал! По дяволите! Този нахалник защо бърка в компютъра ми?
Бяха минали пет часа, когато си тръгнах от Тайрън Хендерсън и слязох по спираловидната стълба два етажа, за да стигна до главните офиси. Една от секретарките на Измаел Ричардсън бе все още тук и сортираше някакви документи. Тя ми каза, че за уикенда Ричардсън е заминал на вилата си край Мичигън, но има възможност да ме види в понеделник в единадесет часа и тридесет минути сутринта.
Докато вървях по коридора към асансьора, минах покрай офиса на Кал Пембертън. Той бе заседнал край терминала на компютъра си, свързан с този на „Ботълс и Канс“, и яростно натискаше клавишите. За момент го загледах, а после продължих и си мислех колко хубаво би било да има сега някой Филип Марлоу до мен да разследва този случай. Всяка нишка, която проследявах, не ме водеше доникъде. Речникът на Маршал: откраднат. Файлът за Ханаан: изтрит. Брошурата на Амброуз Шпрингер „Лотарията на Ханаан“ — възможен фалшификат. Ковчегът — откраднат. А и самата история — или поне една от историите — се бе оказала лъжа. В понеделник трябваше да кажа на Измаел Ричардсън какво има в този ковчег. Да се открие той, бе друга задача — задача извън моите задължения, доколкото можех да установя. Бях направила каквото можах. Ако Измаел Ричардсън желаеше да открие още този ковчег, а аз се съмнявах, че ще иска, след като говорих с него — той можеше да наеме един истински Марлоу. И бодигард за мен.
— Здравей, Рейчъл.
Това бе Бени Голдберг. Сериозен, с пъхнати в джобовете ръце.
— Здравей.
— Чувствам се ужасно, Рейчъл. Едва я познавах.
— За какво говориш?
— Чете ли следобедните вестници?
— Не.
— За Синди е — каза той.
Поех дълбоко въздух.
— Какво за нея.
— Мъртва е.
Глава 23
Зелената линия на вестник „Чикаго трибюн“ се виждаше на стола срещу бюрото на Бени. Това бе водещата новина: черно-бяла снимка на сградата „Крайбрежна кула“ и под нея заглавието:
Двама души починаха днес в жилище от сградата „Крайбрежна кула“ след експлозия вследствие теч на газ, която превърна апартамента на осемнадесетия етаж в горящ ад. Полицията предполага, че една от жертвите е Синтия Ан Рейнолдс, бивша Мис Илинойс и собственичка на жилището. Другата жертва — мъж на средна възраст — все още не е идентифицирана.
Експлозията е станала около единадесет часа сутринта. Била е толкова силна, че взривната вълна е счупила прозореца на хола и парчета от стъклата са паднали долу на улицата. За щастие никой не е пострадал от тях.
Според капитан Джеймс Хауард от чикагската пожарна служба експлозията и пожарът са предизвикани от неизправен газопровод, водещ до фурната в апартамента.
„Щом веднъж апартаментът се напълни с газ, дори и най-малката искра е достатъчна за пожара — обясни капитан Хауард. — Съдейки по силата на експлозията и последиците от пожара, предполагаме, че обитателите са починали от газово отравяне още преди експлозията.“
Обгорелите трупове на двете жертви са откарани в градската морга, където се очаква те да бъдат окончателно идентифицирани след вземането на зъбните отпечатъци и другите данни.
Прегледах останалата част от статията, която включваше снимка на Синди от конкурса за „Мис Съединени щати“. Очите ми се навлажниха. Сложих вестника върху бюрото на Бени и поставих ръцете в скута си.
— Съжалявам, Рейчъл.
Погледнах го с насълзени очи.
— Наистина я харесвах, Бени. Тя въобще не беше това, което очаквах. Бе нещо специално.
— Знам, и аз мога да го потвърдя.
И двамата замълчахме. Чувствах се изтощена.
— Ще си вземеш ли баскетболния кош? — попитах накрая.
Бени се обърна към стената над бюрото си, където бе закачил малък баскетболен кош. Той се обърна към мен с лека усмивка:
— Разбира се.
Бени се наведе напред.
— Рейчъл, как вървят нещата с Ханаан?
Присвих рамене.
— Предполагам, че добре.
— Какво ти става?
— Какво имаш предвид?
— Хайде, Рейчъл. Приятели сме, спомни си. Ти изглеждаше потайна още преди да ти кажа за Синди.
Въздъхнах.
— Предполагам. Не съм спала много.
— По дяволите, разкажи ми какво е станало? Какво ти се случи?
— По-предишната нощ пътувах с метрото.
— Късно през нощта?
Кимнах утвърдително.
— В два часа след полунощ. А вчера някой е дрогирал Ози и се е вмъкнал в апартамента ми.
— Господи Боже! Рейчъл! Ози добре ли е?
— Ще се оправи. Ще си го взема от ветеринаря утре.
— Какво, по дяволите, става?
Присвих рамене.
