секретна програма да отбелязва всички пароли на „Ботълс и Канс“, където и да са използвани в страната. Въведох програмата преди две години. Сам я направих. В паметта на машината са съхранени всички пароли, използвани през последните две години. Позволява ми да проследявам кой какво прави в моя компютър. Току-що я накарах да провери коя от тези пароли е нашата. — Той ми посочи зелен право ъгълник в долния десен ъгъл на екрана, където поредица от думи бързо се сменяха, твърде бързо, за да мога да ги чета. — В момента проверява паролите. Все едно имаш ключодържател с хиляди ключове. Опитва всеки един, за да види кой ще отвори ключалката.
И двамата чакахме, вперили поглед в малкия правоъгълник. След около тридесет секунди той изчезна, екранът почерня и ново съобщение се появи по средата на екрана:
ПАРОЛИТЕ СА ПРОВЕРЕНИ
НИКОЯ НЕ ПОДХОЖДА
Тайрън изръмжа:
— По дяволите.
— Какво значи това?
— Означава, че файлът за Ханаан е съставен преди повече от две години. Преди да въведа тази програма.
Тайрън се наведе напред и подпря лактите си на масата. Бе обхванал брадичката между ръцете си.
— Трябва да има някакъв начин, Тайрън.
Той се изправи.
— Може би този.
Изписа на екрана дълго съобщение и натисна въвеждащия клавиш.
— Ако и тук не успеем, не знам какво ще правим по-нататък.
— Какво направи?
— Казах на голямата майка да се свърже с главния компютър на фирмата. Ще ни даде достъп до целия софтуер, включително и правописния речник.
— Какво е това?
— След като напишеш документа, го проверяваш за правописни грешки. В паметта е записан целият правописен речник. Току-що помолих голямата майка да погледне в този речник и да пробва като парола всяка дума от него.
Той ми посочи долния десен ъгъл на екрана, където думите бързо преминаваха през зеления правоъгълник. Гледахме и чакахме.
— Каква е скоростта?
— Около шестстотин думи на секунда.
Втренчих се в правоъгълника. Измина една минута. После екранът потъмня. След малко в центъра му се появи ново съобщение:
ПАРОЛАТА Е НАМЕРЕНА
ПАРОЛАТА „ЛОТАРИЯ“
— Тайрън, ти си гений — казах аз и го целунах по челото.
Той се усмихна.
— Не си далеч от истината — Той извика предишното съобщение:
МОЛЯ ВЪВЕДЕТЕ ХАНААН
ПАРОЛА ЗА ДОСТЪП:
Тайрън написа Л-О-Т-А-Р-И-Я и натисна въвеждащия клавиш. Екранът потъмня, а после се появи, ред по ред, ново съобщение:
ДАННИТЕ ЗА ХАНААН АКТИВИРАНИ
ДАТА: 5/9/8
ВРЕМЕ: 11,51 ВЕЧЕРТА
ОБЩ БРОЙ НА НАЧАЛНИ ЗАПИСИ.........784
ПРИБАВЕНИ ЗАПИСИ.........0
ПРОМЕНЕНИ ЗАПИСИ.........0
ОТПЕЧАТАНИ ЗАПИСИ.........784
ИЗТРИТИ ЗАПИСИ.........784
ОБЩ БРОЙ НА КРАЙНИТЕ ЗАПИСИ.........0
… ИЗТРИТ ФАЙЛ…
— Това не ни дава много. — Тайрън се наведе надясно и натисна бутона на принтера. Принтерът забръмча за момент и после изкара един лист бяла хартия. Тайрън се наведе напред, откъсна я по перфорираната линия и ми я подаде. — Ето отговора ти.
Погледнах към листа. На него бе отпечатано съобщението, появило се на екрана.
— Какъв е смисълът на това?
— Мога да ти кажа какво означава, но не и какъв е смисълът му.
Той го проследи ред по ред.
— На девети май 1986 година в единадесет часа и пет десет и една минути вечерта някой е отпечатал цялото съдържание на файла за Ханаан — всичките 784 страници, — а после е изтрил проклетия файл от паметта на компютъра. Изтрил е всичко с изключение на името на файла. В компютъра няма нищо повече за Ханаан. — За момент той се загледа в екрана, а после напечата съоб щението:
