Глава 22
От гробището се отправих към „Абът и Уиндзър“ и работна зала „Д“.
Работна зала „Д“ бе с размерите на тенис корт и трите й страни бяха покрити с лавици, пълни с файлове с пледоарии, записи от съдебни заседания и други документи, свързани с „Ботълс и Канс“. Тук бе и главният компютърен терминал на „Ин ре Ботълс и Канс“ и офис на главния програмист Тайрън Хендерсън.
Пристигнах във фирмата по обяд. За щастие Тайрън бе тук.
— Здравей, Тайрън.
Той се огледа и ме дари с една широка зъбата усмивка.
— Здравей, Рейчъл. Какво има, момиче?
— Какво си направил с главата си, Тайрън? — Бе обръснал цялата си глава. — Прилича на топка.
Той се усмихна и прекара ръка по гладкия си черен скалп.
— Подлудява жените, Рейчъл.
— Наистина ли?
— Ще се изненадаш, Рейчъл.
Тайрън Хендерсън бе започнал във фирмата като куриер — разнасяше до други адвокатски фирми в града договори и съдебни книжа. Преди няколко години бе изкарал курсове във вечерно училище за компютърни програмисти. Когато се откри място за програмист в екипа на „Ин ре Ботълс и Канс“, той кандидатства за него. Тайрън бе започнал с обработката на перфокарти в хранилището за документи в Айова и постепенно се издигна до сегашната си длъжност на главен програмист. Всъщност той бе този, който бе задал инструкциите на компютъра, вследствие на което бе получена разпечатката от няколко хиляди страници, която пък причини моята оставка. За това дължах на Тайрън вечна благодарност.
— Не ми казвай, че се връщаш при нас, Рейчъл.
— Не. Но работя върху една странна задача от фирмата и идвам при теб да проверя една идея.
— А аз си помислих, че идваш, защото най-накрая си се осъзнала, момиче. — Тайрън се усмихна широко. — Обикновено не излизам с бели момичета, но за лисичка като теб ще направя изключение.
— Виж, зависи от много неща. Ти не си евреин, нали?
— Някои от най-добрите ми приятели са.
— Това не е достатъчно за баща ми.
— Баща ти сигурно ще получи удар, ако заведеш такъв лош тип като мен у вас — каза той с акцента на негър от гетото, което можеше да прави твърде успешно.
— Виж какво, голяма шушумиго, аз съм тук, защото с твоя компютър трябва да направим една магия. — Затворих вратата. — Опитвам се да открия нещо за Ханаан, Х-А-Н-А-А-Н. Поверително е. Накарах Хелън Марстън да провери в компютрите на фирмата и тя не откри много. Помислих си, че може да има нещо в компютрите на „Ботълс и Канс“.
— Ханаан, а? Не ми звучи познато, но нека да видим какво ще каже голямата майка.
Тайрън отиде до компютърния терминал и дръпна един въртящ се стол. Седна пред бежовата клавиатура и екрана на монитора и ги включи. Екранът светна, четири зелени линии трептяха от горната и долната му страна. Аз стоях зад него и наблюдавах над раменете му.
Тайрън изписа някаква информация на екрана, а после натисна въвеждащия клавиш. Екранът за момент стана черен, а после се появиха едри зелени букви:
ЗАПИСАНО НА
ПОТРЕБИТЕЛ.........
ПАРОЛА............
МЕНЮ (ОПЦИИ)
СПРАВОЧНИК.........
Той написа информация на всеки ред и после натисна въвеждащия клавиш. Екранът почерня, а после на него се показа редица от тридесет и пет цифров номер под главното меню. Тайрън написа някакъв номер. На екрана се изписа ново съобщение:
ДАННИТЕ ОТ ЗАПИСАНИ НА.........
ВЪВЕДИ ДАННИ ОТ:.........
— Ти каза Ханаан, нали?
— Да.
Тайрън написа буквите Х-А-Н-А-А-Н. Екранът стана черен. След около пет секунди думата „търси“ се появи на екрана в зелено и започна да присветва през трисекундни интервали. Чакахме и гледахме.
— Хайде, голяма майко, продължавай да търсиш — промърмори Тайрън.
След около минута сигналът „търси“ изчезна и екранът почерня.
— Ето, появява се.
Дъхът ми спря.
Ново съобщение се изписа на екрана:
ОПИТ ДА СЕ ЗАПИШАТ
ДАННИТЕ НА ХАНААН. ТОВА
СА ДАННИ СЪС ЗАБРАНЕН ДОСТЪП.
МОЛЯ, ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛАТА ЗА ХАНААН.........
— По дяволите — каза Тайрън.
— Какво означава това, Тай?
— Не можем да влезем във файла за Ханаан без паролата.
— Знаеш ли я? — попитах аз.
— Не.
— Кой я знае?
— Няма начин да разберем.
— По дяволите. Какво ще правим сега?
Тайрън се втренчи в екрана, веждите му се присвиха от концентрация. Прекара леко ръката си по гладкия скалп.
— Хъм… хайде да опитаме леко нахлуване и влизане. — Той изписа съобщение на дисплея, а после се облегна и кръстоса ръце под гърдите си.
— Какво правиш?
— Аз съм не само главен програмист, момиче. Аз съм и шеф на полицията. Задал съм на голямата майка
