вестникарска страница от плика. — Опитах се да ти се обадя в неделя за това. Виж какво излезе в последния неделен „Трибюн“.
Беше същото съобщение за „Ханаан“, което Бени Голдберг ми беше показал в последната неделя. Съобщението, довело до откриването на схемата за изнудване. Но не то привлече вниманието ми. Беше на бюрото ми, точно там, където Пол трябваше да е поставил плика си, преди да вляза в апартамента. Последната нощ бях седнала тук и се опитвах да измисля място за предаване на фалшивата видеокасета с Измаел и Синди. Бях записвала върху жълтия си бележник. Когато Пол ми подаде страницата от неделния „Трибюн“, аз видях тези записки. Нямаше съмнение, че Пол също ги е видял, преди да се прибера вкъщи.
Отгоре на първата страница от бележника бях написала „Ханаан“. Под това думите: „Джо Оливър — как касетата с Измаел да стигне до изнудвача???“ Останалата част от страницата и следващите две съдържаха случайни бележки, стрелки, думи, подчертани, задраскани или оградени. Всеки умен човек щеше да го разбере.
Погледнах Пол, който се усмихваше гордо. Трябваше да е видял тези бележки.
— Това беше само преди няколко дни — каза той.
— Хм!
— Съобщението във вестника. По дяволите, аз почти се изкуших да отида до станцията на метрото „Гранд“, за да видя какво ще се случи. И сигурно щях, ако не ме притискаше крайният срок за това, което пишех.
Кимнах, чувствайки се като скована.
— Дааа… Чудя се какво ли е станало там долу.
— Как се справяш в края на твоето разследване?
— Фактически то вече свърши — казах аз. — Ковчегът се появи.
— Не се шегуваш, нали?
Свих рамене.
— Вътре имаше скелет. Който и да го е направил, вероятно е купил скелета и го е пъхнал вътре. В адвокатската кантора са удовлетворени. Те ще анулират фонда и ще прекратят разследването.
— Просто така? — попита Пол. — Не искат ли да открият какво става сега?
Поклатих глава.
— Предполагам, че не искат. Измаел Ричардсън реши, че на тях им стига.
— Боже, адвокатите са безнадеждни. Каква страхотна история, а всичко, което искат те, е да се занимават отново с делата си.
— Аз искам същото — му отвърнах. — И на мен ми писна.
— Добре, аз ще продължавам да се въртя наоколо. Може да те изненадам, Рейчъл.
Втренчих се в него.
— Няма да ти е за първи път — казах тихо.
Пол погледна часовника си.
— Слушай, трябва да бързам. Още едно събрание на факултета. Ще наваксваме за целия семестър.
Последвах го до външната врата.
— Така че ще се видим утре вечер — каза той. — Около пет.
— Утре вечер?
— В аквариума. Помниш ли?
— О… да. — Предишната седмица, когато Пол беше прекарал нощта в моя апартамент — или поне част от нея, — в изблик на благодарност за неговото присъствие аз го бях помолила да дойде с мен на един коктейл във вторник в аквариума „Шед“.
— Пази се, Рейчъл.
— Довиждане, Пол.
Направих си салата, разходих Ози, изкъпах се във вана с много пяна и си легнах рано. Но преди да заспя, мина много време.
Във вторник обядвах заедно със Синди в хотелската й стая, когато Кевин се обади от летището.
— Той взе видеокасетата — каза Кевин.
— Кога? — попитах аз, като погледнах часовника на нощното шкафче. Часът беше 12,45.
— Не знам със сигурност — отговори Кевин. — Изпратих една полицайка да провери кошчето в №3 преди десет минути. Касетата я нямаше.
— Няма други заподозрени, предполагам.
Кевин се засмя.
— Имаме доста заподозрени. Трябва да са влезли и излез ли около петстотин момичета там от обяд досега. И всички имаха чанти.
— А сега какво? — попитах аз.
— Чакаме той да направи ход. Ще видим дали наистина се е хванал на въдицата. Джо Оливър трябва да ми се обади веднага щом мистериозният мъж се свърже с него. Оттам нататък поемаме ние. — Кевин се закиска. — Измаел трябва да има много влиятелни приятели. Бих искал да знам кои са.
— Защо?
— Току-що ми предоставиха тежка кола за тази операция.
— Какво е тежка кола?
— Немаркирана служебна кола с двама полицаи, обучени в специални оръжия и тактика. И съответно въоръжени.
— Охо…
— Виж — каза Кевин, — ако този човек се хване на въдицата, той може да се опита да направи нещо непредсказуемо — като например да се отърве от Оливър. Дори и да реши да остави Оливър жив, ти знаеш, че ние няма да можем да се намесим до последната минута. Просто се надявам, че този глупак Оливър ще ни съдейства.
— Възнамеряваш ли да го следиш?
— Разбира се. Поставил съм цивилно ченге в неговата кантора, а имам и графика му за днес и за петък от неговата секретарка. Той ще си бъде в офиса днес до пет и половина часа. След това отива на някакъв коктейл-прием на новия федерален съдия в аквариума „Шед“. Утре е на преговори в център „Далий“ в десет часа, а след това е на делови обяд в яхтклуба. През останалата част от следобеда има някаква среща с избирателния комитет на ищците в офиса си. Утре вечер има резервация за двама в „Джийн и Джорджети“, Северен Франклин.
— Вероятно ще го видя тази вечер — казах аз.
— Къде?
— В аквариума. „Абът и Уиндзър“ организират коктейла. Те ми изпратиха покана. Помниш Бил Уилямс. Това е голямото му изпращане от „А. и У.“
— Добре, наблюдавай Оливър довечера, Рейчъл — каза Кевин. — Но се съмнявам, че ще получи отговор преди края на седмицата. Нашият човек ще планира следващия си ход много внимателно. Все пак аз ще наредя на една от тежките коли да наблюдава аквариума. Те могат да проследят Оливър до вкъщи след партито.
— Ще се обадя на Джо, за да му кажа, че лентата е взета — казах аз.
— Добре. Стискай палци, Рейчъл.
— Значи той взе касетата? — попита Синди, когато затворих.
Казах й какво е станало, а след това набрах телефонния номер в офиса на Джо Оливър.
— В момента мистър Оливър консултира някого отдалече по телефона — отвърна ми секретарката му. — Мога ли да му предам нещо?
— Обажда се Рейчъл Голд. Кажете му, че видеокасетата е взета днес около обяд. Той ще разбере за какво става дума. Ще се върна обратно в офиса си след около час и ако има нужда да говори с мен, нека ми позвъни. — Дадох й телефонния номер.
— Значи полицията поема нещата в свои ръце? — попита Синди.
— Най-накрая — отвърнах аз. — Кевин има цял отбор полицаи за подкрепление.
