Той се обърна побеснял към нея, напълно безпомощен. Тя беше права, по дяволите. Всичко беше в окаяно състояние, но той искаше лично да се погрижи за ремонта. Това беше неговият дом, това бяха неговите черги и дрипи, неговите задължения. Но тя не се бе съобразила с желанието му, а напротив — беше се разпореждала като някой вездесъщ арбитър и беше направила всичко така, както тя желае, без никакво указание или разрешение от негова страна. Не можеше да й го прости. Беше напуснал дома си, за да се погрижи за нейната сигурност и тя добре се бе отплатила за загрижеността му. Продължи да излива негодуванието си наум, но когато в него се надигна нова вълна на ярост, той процеди през зъби.
— Ненавиждам миризмата на лимон и пчелен восък! Повръща ми се само да ме лъхне на рози!
— Но мисис Ситън каза, че майка ти…
— Да не си посмяла да говориш за майка ми!
— Добре, няма.
— Влязла си в моята стая — единствената
— Нищо не съм променила. Ако не престанеш да се държиш като безмозъчен идиот и се огледаш около себе си, ще се увериш в това. Розите — да! Но нищо друго. Освен това те не са промяна, а нещо като временно допълнение. Сигурен ли си, че предпочиташ гоблените, които прапрабаба ти е тъкала, да загубят разцветките си под натрупаната от години върху тях мръсотия и един ден съвсем да се разпаднат? И каменната настилка, Колин, Можеше да си счупиш някой крак, ако не бях наредила да я ремонтират. Нищо не съм променила. Можеш да видиш, че дори и проклетите камъни по пода са същите. И килима, мили Боже, този красив килим, чиито ярки цветове най-после могат да се видят.
— Всичко това трябваше да стане по мое нареждане.
Беше като вързано куче. Щом веднъж се докопаше до кокал за нищо на света не искаше да го пусне. Тя призова на помощ вече изчерпващото й се търпение и каза:
— Е, добре, подреждането на камъните не струваше кой знае колко. Защо тогава не си го направил досега?
— Какво съм направил или не съм, си е моя работа. Не съм длъжен да ти давам обяснения за нито едно от своите действия. Това е моят дом и моят замък. Ти си постъпила неправилно.
— Аз съм твоя съпруга, следователно замъкът
— Ти си само това, което аз ти позволя да бъдеш.
— Ако наистина вярваш на думите си, ти си идиот!? Очаквах с такова нетърпение да се прибереш. Изминаха почти три седмици, без да получа нито вест от теб. Добре тогава, милорд, вие май сте забравил, че имате и някои отговорности… Например вашите деца.
— Моите деца? Видях, че и след три седмици те не те харесват точно толкова, колкото и когато те видяха за първи път и сигурно има основателна причина да бъде така. Ти си им посегнала, така ли? Въобразила си си, че си заела моето място — и защо не, след като всички пари са твои — и си решила, че щом изпълняваш ролята на мъж, трябва да крачиш надменно, да раздаваш заповеди и да биеш децата, ако не се съгласят моментално с това, което ти искаш.
Синджан си наложи да не вземе първото издание на шекспировите пиеси. Избра един дебел том от някакъв духовник от шестнадесети век, за когото не беше чувала нищо, и го запрати по мъжа си.
Тежката книга го блъсна в гърдите. Той изохка и отстъпи назад. Погледна към нея с разширени, невярващи очи. Тя го беше замерила с книга? Ако имаше под ръка сабя, сигурно щеше да се опита да го прободе.
Беше очаквал с нетърпение да се прибере у дома, макар и само за ден-два. Беше очаквал с нетърпение да види своята невеста. Беше си представял как ще заеме мястото си около голямата маса в столовата и тя ще седне на своето, а блестящите от чистота — без съмнение измити със собствените й ръце — деца ще го гледат с грейнали очи и усмихнати личица. Чуваше звънкия детски смях, виждаше ги кротки като агънца и безкрайно щастливи със своята нова втора майка. Той разтри с длан гърдите си, без да откъсва очи от нея. Приятните му фантазии изчезнаха. Да върви по дяволите тя, той имаше право. Само защото беше заможна, тя се бе намърдала на мястото му и се държеше като господар в собствения му дом. Нямаше да търпи такова отношение.
— Смятам да те заключа в господарската спалня. Не виждам каква поразия в повече би могла да сътвориш там.
Тя се вгледа в него. Денят беше топъл и вятърът бе издухал към тила му красивата му черна коса. Лицето му беше загоряло от слънцето, очите му бяха наситено тъмносини — предателско сини, помисли си тя. Изглеждаше обхванат от гняв и негодувание срещу нея. Тя бавно каза:
— Само защото съм се опитала да стана една от Кинросови ли ще ме накажеш?
— Една истинска съпруга в рода Кинрос не би насилвала никого да се подчинява на нейните заповеди. Би проявила разбиране към всички. Би се съобразила със своя съпруг. Би му се подчинила. Само заради това, че си богата, нямаш право да се държиш като господарка. Няма да допусна това.
Без да каже нищо повече, тя бързо се отдръпна от него. Той се загледа напред и също не пророни нито дума. Тя излезе през открехнатата врата и той чу леките й стъпки да отекват надолу по витото стълбище, по скоро ремонтираното вито стълбище.
— Добре, по дяволите! — каза той.
Синджан отиде направо в конюшнята. Безумно й се искаше Фени да беше сега там, но багажът й от Нортклиф Хол още не беше пристигнал — нито сандъците нито кобилата й. При конете беше Мърдок Дребосъка Като видя бледото й печално лице и очите и, изпълнени с нещо, което той не разбираше, бързо оседла дръгливата червеникавокафява кобила Керът, която тя вече бе яздила.
Синджан не беше облечена с костюм за езда. Но това не я интересуваше. Видя, че Мърдок не бе сложил дамско седло на кобилата. Но и това не я интересуваше. Хвана кичур от гривата на коня и се метна на гърба му. Полите й се запретнаха до коленете, така че се видяха белите и копринени чорапи и черните й пантофки.
Тя пришпори коня и се стопи в далечината, далеч от замъка.
— Добре. Замина,
Колин се опули срещу леля Арлет.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че тази нахалница се метна на един кон и се махна оттук, без дори да си облече костюм за езда. С вдигнати поли, така че се виждаха чак чорапите й. Видях я от прозореца на столовата.
— Ще можеш ли да задържиш парите й, Колин?
Този въпрос зададе Сирена, която сновеше из вестибюла и се оглеждаше във всяка лъсната до блясък повърхност, покрай която минаваше.
Той нямаше време да отговори, защото в същия миг на вратата се появи Мърдок Дребосъка, стиснал оръфаната си шапка в грубите си ръце,
— Малко съм разтревожен, милорд — това беше единственото, което каза.
Колин изстрели една цветиста псувня, а Мърдок го гледаше навъсено и неодобрително. Леля Арлет се канеше да започне да хули Мърдок, но нямаше време да го направи. Колин излезе през главния вход. През целия път до конюшнята ругаеше. Неговият личен жребец Гъливер дишаше тежко. Метна се върху стария Камбер — един древен боен другар, който бе участвал в много повече битки с враждуващи родове, отколкото всички мъже, живели в замъка.
— В коя посока замина?
— Към западния бряг на езерото.
Не намери нито нея, нито дирите й, нито дори една единствена следа. Търси я в продължение на два часа, като не преставаше да бълва ругатни по неин адрес. Накрая наистина се разтревожи да не би някой от Макферсонови да я е отвлякъл. Не беше сигурен, че Латхам Макферсон, старият господар на клана, наистина е успял да наложи забраната си над набезите в земите на Кинросови. По дяволите, напълно беше възможно Роби Макферсон да се отметне от поетото пред баща си обещание, ако въобще беше давал
