подобно обещание. Целият плуваше в пот. Накрая, когато слънцето вече взе да залязва, той се върна в замъка. Нейната кобила Керът преживяше сама в конюшнята.
Мърдок Дребосъка само сви рамене и каза, без да погледне господаря си в очите,
— Тя се върна преди повече от час, милорд. Не каза нищо, но изглеждаше добре.
— Ясно! — Колин изплющя с камшика по ботуша си.
Въобще не се изненада, когато видя, че господарската стая не само че не е удостоена с нейното присъствие, но и блести от чистота, както и целият замък. Всичко си беше в същите тъмни тонове, но не беше толкова мрачно. Не му се искаше да признае, че е така. Когато слезе за вечеря изкъпан и официално облечен, реши да държи езика си зад зъбите. Не искаше да правят нова сцена пред очите на цялото семейство.
Видя я да стои изправена до празната камина. Не се бе преоблякла. Държеше чаша шери в ръка. Леля Арлет бръщолевеше нещо, без съмнение неприятно, а Сирена се бе отпуснала върху канапето и замечтано гледаше пред себе си. Децата също бяха там, седнали един до друг в едно кресло, а Дулчи стърчеше зад тях като някоя едрогърда фея закрилница.
Синджан вдигна поглед и го видя да влиза в стаята. По дяволите, беше великолепен. Тя въобще не беше искала да го измества от мястото му. Как можеше да бъде толкова сляп? Искаше свое собствено място, не неговото. Искаше да бъде до него, да се смее с него, да работи с него, да го целува и да гали тялото му.
— Добър вечер — поздрави Колин всички в стаята.
— Татко, тя казва, че не можем да вечеряме на масата, но след като ти си тук, ще трябва да отстъпи.
Дулчи ахна и сграбчи Дахлинг за рамото.
— Ти си едно малко лошо момиче, Дахлинг Кинрос!
— Истинска магьосница, както виждам — каза Колин.
— Този път малко преигра, Дахлинг — каза Синджан и се усмихна на заварената си дъщеря, — но опитът си заслужаваше. Ще ти дам няколко урока по актьорско майсторство. Никога не бива да преиграваш — това е правило номер едно в театъра.
— Много бих искала да се кача на театрална сцена — каза Сирена. — Нали така е правилно да се изразя на английски, Джоан?
— Точно така. Походката ти е толкова грациозна, сякаш не вървиш, а се носиш по вълните. Останалото няма изобщо да те затрудни.
— Наслушах се на глупости — заяви леля Арлет и стана. — Какви са намеренията ти, Колин?
— Да вечерям, лельо Арлет. Джоан, ето го и Филпот, който е дошъл да обяви, че масата е сервирана. Дай ми ръката си.
Не й се искаше да направи точно това, но всички ги гледаха и нямаше друг избор. Когато той я потупа по ръката, тя се стегна. Приготви се за битка.
— О, не тук, скъпа. Ще ти кажа какво очаквам от теб довечера, когато заключа вратата на
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Колин удържа на думата си. Леко бутна Синджан в господарската спалня и заключи вратата след себе си. Не отделяше очи от нея, дори когато пусна ключа в джоба на жилетката си. Проследи я как отива до средата на просторната стая. Тя спря и обгърна с ръце раменете си, сякаш й беше студено.
— Искаш ли да запаля камината?
Тя поклати глава.
— Може би идеята ми ще ти хареса. Все пак след малко ще останеш чисто гола, а не искам да трепериш от студ. Искам аз да съм причината.
Значи той бе имал предвид мъжко наказание, помисли тя и го погледна. Съпругът й напълно се владееше. Изглеждаше зъл, решителен, някак странно вбесен. Не беше казала нищо, с което да предизвика този гняв, поне не на масата. Сигурно отново бе усетил мириса на пчелен восък и лимон.
Слава Богу, Синджан беше сестра на двама братя, Бог да ги благослови, изключително своеволни, твърдоглави и интелигентни, от които бе научила много неща за мъжете, за техните странни възгледи и непонятното им поведение.
Пред нея стоеше Колин и се държеше като султан, а тя явно трябваше да играе ролята на робиня. Хареса й тази идея. Щеше да и хареса още повече, ако той се смееше и шегуваше. О, да, бяха необходими воали, безчет разноцветни воали, с които да танцува за него и…
— На какво, по дяволите, се смееш?
— На воалите.
— Джоан, да не си се побъркала?
— О, не. Просто си представях, че си Великия султан, а аз — твоята робиня за тази нощ. Бях обвита с воали и танцувах за твое удоволствие.
Той застина напълно объркан. Тя беше непредсказуема. Никога не можеше да отгатне какво ще изрече или извърши в следващия миг. Дори когато кажеше нещо, което беше очаквал, той продължаваше да се смущава от простия, искрен и лишен от скрит умисъл начин, по който се изразяваше. Това не му харесваше.
— Намирам идеята ти за очарователна. И ти е дошла на ума съвсем навреме. Тази нощ обаче ти просто ще танцуваш гола за мое удоволствие. Ако имаш нужда от акомпанимент, ще ти пляскам с ръце. Следващия път, когато се върна от Единбург ще донеса воали. Тогава ще можем да опитаме отново, като се придържаме по-близо до твоето предложение.
— О, значи възнамеряваш сутринта да заминеш? Сигурно преди зазоряване? Докато аз още спя, естествено. Разбирам, Колин. Последното нещо, което ти се иска сега, е пред теб да застане прочувствената ти съпруга и да те умолява да не я оставяш отново тук сама, да не я оставяш затворничка в твоя дом, в твоите земи, в твоята проклета чужда страна. Допускаш ли, че мога да повлияя на решението ти да заминеш? Не, аз не мисля, че мога. О, да, не бива да забравям и приятните ти роднини, в чиято компания ме оставяш. Леля Арлет е истинско съкровище. Мрази теб, мрази и мен. Доколкото разбирам, единствените двама, които обича, са брат ти и баща ти, който я измамил, поне според нея. Що се отнася до Сирена — не знам дали тя принадлежи на този или на някакъв приказен свят. Тя е луда, но симпатична луда. А децата? Защо просто да не продължа да ги бия всеки път, когато ми се прииска да го направя.
— Не искам да спорим повече тази вечер. Просто разбери, Джоан, че докато отсъствам, не трябва да правиш нищо, без да сме се уговорили за това. Нищо. Опитай се да се държиш мило с моите близки и с децата ми. Това е всичко, което очаквам от теб.
— Върви по дяволите, Колин.
Той забеляза как тя вирна брадичка и усети, че пулсът му се учестява, а кръвта нахлу от главата в слабините му. Защо това момиче, което го желаеше така открито и настойчиво в Лондон, което по време на целия път до Шотландия го умоляваше да се докосне до неговото мъжко тяло, сега се бе превърнало в такава опърничава жена. В шербруково-сините очи не горяха пламъците на изгарящо желание, а проблясваха ледени лунни огньове. Но това също го възбуждаше.
Направи крачка към нея. Тя не помръдна. Нямаше намерение да му позволи да я гони из господарската стая, въпреки че веднъж беше чула Алекс да пищи, докато Дъглас я гонеше и Синджан знаеше, че това, което са направили, след като писъците изведнъж секнаха, е било прекрасно. Но тази вечер нямаше да бъде прекрасно.
— Ще ти позволя да ме целунеш, Колин. Това ми е много приятно. Вече ти казах.
— О, да, ще те целувам.
— Ако искаш, и аз ще те целувам.
— Да, очаквам да ми върнеш целувките.
— Не, имах предвид, че мога да целувам и галя…
