Съдби в окови

потръпва от нещата, които ти правех.

Той замръзна на място. Преглътна. Беше много възбуден. Бързо си я представи надвесена над него да го докосва с устни и ръце. Още усещаше върху корема си разпилените й коси.

— Не, не искам да правиш това — каза той и усети как тялото му възнегодува,

— Защо? Тогава ти хареса, сигурна съм. Само не разбрах защо ме накара толкова прибързано да спра. Тъкмо бях схванала как се прави. Тази вечер бих могла да го правя до безкрай. Не искам да ми правиш нищо друго. Вече решихме, че няма да го правиш. Прекалено голям си.

— Обясних ти, че още нищо не разбираш. За едно толкова интелигентно и високообразовано момиче като теб невежеството ти в тази област е наистина смешно. Аз ще се любя с теб, Джоан, и ще проникна в теб така, както се очаква от мен като мъж и както всички мъже и жени се сливат в едно още от мига, в който Бог е отворил Рая за човеците.

— Много добре. Виждам, че мнението ти по този въпрос е категорично. Само исках да проверя накъде духа вятърът… Съгласна съм да направя компромис, Колин. Мисля, че ще успея да издържа един път. Няма да е чак толкова непоносимо. Но не мога да ти позволя да го направиш повече от един път. Ще бъде жестоко да настояваш.

Не можа да потисне смеха си. Божичко, колко му беше липсвала, въпреки че се бе старал да не мисли за нея. Искаше му се да бъде с жена, но не го бе направил, въпреки че няколко дами му бяха отправили такива красноречиви покани, че само един слепец не би ги разбрал. Но той не се бе докоснал до друга жена и беше мислил само за нея, за дългите й бели крака и най-вече за изключителното й чистосърдечие. Той изпсува. И за миг не му бе минала мисълта, че тя може да вдигне ръка срещу дете, срещу което и да е дете, даже не и срещу Дахлинг, колкото и непоносимо досадна да е понякога.

— Не, ще направим всичко така, както е редно. Аз съм се въздържал, а по природа не съм мъж, скроен за безбрачие. Ще те обладая толкова пъти, колкото ми се иска да го направа и ти ще изпиташ истинска наслада. Довери ми се, Джоан.

Тя не помръдна от мястото си, даже мускулче не трепна по нея.

— Ти ме принуждаваш да се разкрия, направо да се, унижа, а това никак не ми е приятно — тя пое дълбоко въздух и го погледна право в очите. — Аз не съм бременна, Колин.

— Още по-добре, че не си. И двамата имаме нужда да бъдем по-дълго заедно, преди да родиш моите деца, имаме нужда от повече взаимно разбиране. Ти трябва да разбереш какво е мястото ти в моя дом и какво очаквам от теб.

— Не. Имам предвид, че точно сега не съм бременна.

Чак му идеше да закрещи от безсилие. Почувства как кръвта, нахлула в слабините му, шеметно се качва обратно към главата му. Ако беше пълнолуние, щеше да изкачи голите възвишения Ламонд и да вие и се скита като куче по тях.

Погледна я с последна искрица надежда.

— Имаш предвид, че си разбрала, че не си бременна още миналата седмица?

— Не, сега разбрах това. Ей сегичка, докато говорим.

— Може би вече си накрая?

— Не.

Очакваше ли той тя да му каже истината? Всъщност очакваше.

— Добре, проклета да е преизподнята.

— Това е любимата ругатня на братята ми с изключение на Тайсън, който е свещеник.

— Мисля, че съм ги чувал достатъчно много пъти да я произнасят. Всеки път се нахвърляха върху мен с тези думи.

— Те ме обичат — каза просто тя и изчака. Той не каза нито дума, въпреки че на външен вид не му личеше да се е затворил в себе си, но или не намираше подходящите думи, или не можеше да ги изрече. — Да — предизвика го тя, — проклета да е преизподнята!

— Ела при мен и ще те целуна.

Това нямаше да реши проблема, но тя не се съмняваше, че ще й бъде приятно. Тръгна към него, без да се поколебае.

— Ще ми бъде приятно. Благодаря ти, Колин.

Това не е най-съвършената от целувките на Колин, помисли тя, изгаряща от желание да я целуне по начина, по който я беше целувал през първата им брачна нощ. Той леко я отблъсна от себе си, но задържа ръцете си върху раменете й. Вдиша от сладостния й аромат. Усети нежната й плът под пръстите си.

Тя каза, без да отделя очи от устните му.

— Единбург е само на половин ден път от тук.

— Да, знам.

— Ще можеш ли да си идваш на три-четири дена, Колин.

— Да, но няма да го направя. Поне докато не уредя всичко така, както искам.

— Знаеш ли къде е Робърт Макферсон? Говори ли със стария господар?

— Нямам представа къде е Робърт Макферсон сега. Може да ме е, последвал. Не знам. Най-вероятно е останал в Единбург и се опитва да се добере до мен там. Засега не е правил никакви опити. Срещнах се със стария Латхам, баща му. Той не разбира защо Роби се държи като страхлив глупак. Пратил е съобщение на сина си да отиде да го види, но поне до днес той не се е появявал. Каза ми, че Роби настоявал пред него, че докато не получи доказателства за моята невинност, няма да се съгласи с баща си. Ще видим какво ще стане. Рано или късно той ще дойде при мен.

— Защо просто не го убиеш?

Като чу въпроса й, Колин премигна от изненада и бавно отговори.

— Ти си жена.. От жените се очаква да бъдат нежни и любящи, да презират насилието и войната. А ти искаш да го убия?

Тя за миг като че ли се замисли, след което кимна и каза:

— Да, мисля, че трябва да направиш точно това. По всичко личи, че е неуравновесен тип, нещо като леля Арлет. Не ми се живее със страха, че всеки миг може да те рани или убие. Да, мисля, че трябва да го убиеш, но да го направиш умно и предпазливо.

Той сякаш загуби дар слово.

— Мога да пиша на братята ми и да ги питам кой най-добрият начин за действие.

— Не — възвърна той способността си да говори, — о, не, не прави това. Чуй ме, Джоан, възможно е той да няма нищо общо с онази неприятност. Самият аз не мисля така, но все пак това е възможно. В крайна сметка ти беше тази, която пострада в Единбург, а Роби е изключително точен стрелец. Трудно ми е да повярвам, че не е улучил целта си.

— Забравяш за Лондон. И искам да ти кажа, Колин, че е твърде меко да се нарече един опит за убийство неприятност.

— Не съм сигурен, че е било опит за убийство. Вероятно е, но не е сигурно.

— Значи ще останеш в Единбург, докато или той те убие, или ти го убиеш при самоотбрана?

Той й се усмихна накриво.

— Точно така виждам нещата.

— Понякога си мисля, че мъжете са доста мекушави.

— Не ми се ще да ме обесят.

— О… но ти си достатъчно умен, за да не оставиш у никого съмнение, че си го убил. Нали?

— Не знам! Досега не съм убивал никого преднамерено.

Той я освободи и проследи с поглед как тя отиде до едно от креслата — изключително красиво кожено кресло — и застана зад него.

— Аз също. Въпреки това иска ми се да помислиш сериозно върху въпроса. А сега, Колин, моля да ми поискаш извинение за лошото ти отношение към мен днес.

Той се наежи — все едно нажежен до червено ръжен — срещу нея.

— Ние двамата се бяхме договорили, Джоан. Ти не удържа на своето обещание. Не ми се подчини.

— И ако не бях неразположена, щеше да ме накажеш?

— Любенето не е наказание, по дяволите!

— Ха! Аз съм твоя жена и имам достатъчно основания да считам, че е! Това е нещо болезнено,