Съдби в окови

във верността на Колин. Той никога не би нарушил обета, който е дал.

— Какви глупости ми говорите! Разбира се, че той наруши обета. Спеше с жени по път и над път. Някога Фиона цялата сияеше и омайваше всички със своята красота. Само като я видеха, мъжете загубваха ума си. Отначало това ласкаеше мъжката гордост на Колин. Но после ревността й зарази дори прислугата във Вер. Именно тогава той започна да спи с други жени, за да накаже Фиона. Но продължаваше да спи и с нея. Тя беше чародейка. Фиона беше една ревнива чародейка. Дори когато я ненавиждаше, той пак изгаряше от страст и неудържимо желание да бъде с нея. И тя за съжаление изпитваше същото към него. Но сега е мъртва. Мъртва, защото той се измори да бъде с нея и намери най- лесния начин да се освободи, като я убие. Трябваше да чакам покорно възмездието, защото баща ми смята, че Колин няма вина за нейната смърт. Но той е вече много стар и умът му е отслабнал. Сигурно затова отказва да предприеме някакви действия. Камериерът му ми каза, че по цял ден седял, дрънкал глупости и мечтаел на глас за отдавна отминалите нощи, когато с неговите хора извършвали набези в низините и побеждавали Кинросови. Но това вече няма значение, поне за мен. Аз ще постъпя така, както смятам за правилно. Скоро аз ще съм господарят. От няколко дни наблюдавам замъка Вер. Знам, че Колин е в Единбург и ме очаква там. За да се изправи срещу мен и може би дори да се опита да ме убие, както уби сестра ми. Аз обаче реших да действам по друг начин. Върнах се тук. Вие най-после излязохте сама. Сега ще дойдете с мен.

— Защо?

— Ще бъдете моя пленница и по този начин Колин ще ми падне в ръцете. Най-после ще видя как правдата възтържествува.

— Не мога да ви опиша колко ми е трудно да приема думите ви сериозно, след като ми говорите толкова ужасни неща.

Той изръмжа от ярост и вдигна юмрук.

— Не съм съгласна с вас — каза Синджан и с бързината на мълния го шибна с камшика си за езда през лицето.

Той изпищя. Жребецът му се подплаши и се вдигна на задните си крака, хвърляйки ездача на земята, който веднага се изправи.

Синджан не изчака да види какво ще направи. Тя пришпори Фени срещу неговия жребец и в последния момент изви встрани. Хвана юздите на коня и ги издърпа над главата му. Почувства как ръката й направо се измъква от ставата, когато жребецът се опъна, но накрая беше принуден да последва нея и кобилата й, и се изравни с Фени.

Чу Робърт Макферсон да сипе ругатни след нея. Противно на жребеца на Дъглас — Гарт, това животно въобще не се подчиняваше на гласа на своя господар! Слава Богу.

Той е много страшен човек, помисли си тя.

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Синджан не каза на никого за срещата си с Робърт Макферсон. А и с кого би могла да сподели това? Представяше си каква щеше да бъде реакцията на леля Арлет. Проклета да е преизподнята, сигурно щеше да плесне с ръце и да поздрави Робърт Макферсон. Сигурно би я упоила с някаква билкова отвара и да му я предаде в ръцете, натикана в чувал от зебло.

Беше пуснала на свобода жребеца му близо до границата със земите на Макферсонови и го беше потупала по гърба. Надяваше се на Макферсон да му се отвори дълъг път пеша.

Колин трябваше веднага да се прибере от Единбург. Като си помисли за това, тя поклати глава. Най- неотложното, което трябваше да направи, е първо да обмисли нещата, а после бързо да действа.

Но какво би направил Колин, ако беше тук, помисли си тя, докато сменяше костюма си за езда с тъмнозелена рокля от мек муселин. Щеше да преследва Макферсон, докато го залови? Щеше да го предизвика на дуел? Макферсон беше хамелеон, един много красив хамелеон. В Единбург, когато се бе опитал да застреля Колин, но бе ранил Синджан, беше показал истинския си лик. Тя докосна бузата си, припомняйки си парчето камък, което я беше порязало. Раната беше заздравяла, без да й остане белег, въпреки че това беше без значение. Не, тя не можеше да рискува живота на Колин. Знаеше, че той е от мъжете, които могат да действат само почтено. А в същото време се притесняваше, че Макферсон едва ли притежава достатъчно от това важно човешко достойнство, наречено почтеност. Просто трябваше сама да се справи с Макферсон. Да, джентълменството изискваше от мъжете да се държат мило, от което в критичен момент нямаше никаква практическа полза. Тя трябваше да направи нещо и щеше да го направи. Искаше Колин да се прибере жив и здрав у дома, искаше той да бъде заедно с нея и с децата. Вероятността да я обикне някога, ако толкова рядко се задържа вкъщи, беше съвсем малка.

Тя бързо изкачи стъпалата до кабинета на Колин в северната кула. Трябваше й пистолет и се сети, че именно там той държи подходящата за нуждите й колекция от пистолети. Повече нямаше да напуска Вер без оръжие. Вратата беше леко открехната. Тя се зачуди кой ли би могъл да бъде вътре и бутна още малко вратата, за да я отвори по-широко.

Филип стоеше пред колекцията на баща си. Ръката му всеки миг щеше да откачи от един стар пистолет за дуел, за който Синджан се съмняваше, че е безопасен.

— Филип — произнесе тя много тихо името му. Той подскочи и се извъртя с мъртвешки пребледняло лице.

— О, ти ли си? — каза той и с облекчение отпусна рамене. — Какво правиш в татковата стая?

— И аз мога да ти задам същия въпрос. За какво ти трябва този дуелен пистолет, Филип?

— Не е твоя работа! Освен това, ти си глупава женска и дори да ти кажа, нищо няма да разбереш!

Тя повдигна въпросително вежди.

— Така ли смяташ? Добре тогава, искаш ли да провериш истинността на предположението си, като отидем в градината и си премерим силите?

— Ти можеш да стреляш с пистолет!

— Естествено. Както вече съм ти казвала, възпитавана съм от братята си. Освен с пистолет, стрелям много точно и с лък. А ти?

— Не ти вярвам.

— Нямаш основания да не ми вярваш. Веднъж улучих един зъл мъж в рамото и така се отървахме от целодневни неприятности.

Той се отдръпна от нея и тя забеляза, че ръцете му неспокойно шават. Изпита угризения, когато се досети за причината. Невестата-дева го бе изплашила здравата и вината за това беше нейна. Никога преди не беше изпълнявала ролята на призрака пред дете. Даже не беше помислила, пък и не можеше да допусне, че той ще се изплаши толкова много. Пое дълбоко въздух, до такава степен обзета от чувството за вина, че прехапа долната си устна.

— Имаш ли някакви неприятности, Филип?

— Не.

— Казах ли ти, че откакто съм тук Перлената Джейн вече няколко пъти ми се яви?

Той се сепна, лицето му започна да добива нормалния си цвят.

— Глупости, тя не съществува. Ти си си въобразила, че ти се е явила, защото си женска и си била изплашена от нещо.

— Момчетата не се ли страхуват от духове?

Изплаши се, че той може да припадне всеки миг. Но брадичката му — досущ като тази на баща му — предизвикателно се вирна, той се усмихна презрително и каза:

— Разбира се, че не!

— Спомняш ли, че ви бях разказвала за Невестата-дева — призрака, който обитава Нортклиф Хол?

— Да, но не ти повярвах.

— Е, трябвало е да ми повярваш. Тя наистина е там. Обаче… — Синджан пое дълбоко въздух. — Тя съществува, обаче не е тук, във Вер. Доколкото знам, тя никога не пътешества, въпреки че съм сигурна, че ще остане очарована от Шотландия, ако я посети.

Филип посегна към пистолета, но Синджан с рязко движение го възпря.

— Не, Филип. Тя не е тук. Ела с мен. Трябва, да ти покажа нещо.