сечива. Тъкмо навреме селяните получиха много варели и няколко дузини пилета. Да, тя беше затънала до гуша в работа, захващаше се с всичко и ако Колин не се върнеше скоро, никой нямаше да се учуди, ако започне да строи ново крило на замъка
Синджан пришпори Фени в галоп и не отпусна юздите почти до самия край на Лок Левън, където спря, за да може кобилата да пие от студената вода на езерото. Погледна към хълмовете на изток, които се простираха чак до възвишенията Ламонд. Дори от това разстояние петната лилав пирен, пръснати между скалите, се виждаха с просто око. На запад се ширеше свежа, буйна и сочна зеленина. Всяко парче земя беше обработено и засято с овес, ечемик и ръж. Това беше земя на крайностите. Толкова вълнуващо красива, че цялата й душа потръпваше от възхита, докато я съзерцаваше. Сега това беше нейната родина. Нямаше връщане назад.
Тя потупа гъвкавата мускулеста шия на Фени.
— Аз съм романтичка, а ти си дебелана — каза тя и вдъхна свежия въздух, напоен с лекия, но остър мирис на орлови нокти и пирен. — Дъглас ти позволяваше да ядеш до насита, нали? Това, от което имаш нужда, моето момиче, е здраво препускане.
— Понякога и аз казвам същото на жените, с които съм.
Синджан се изви леко в седлото. На шест стъпки разстояние от нея видя мъж, яхнал великолепен черно-кафяв кон. Защо Фени не беше изцвилила?
— Чудя се защо кобилата ми не ме предупреди за вашето присъствие — каза високо тя, като се надигна на седлото и го погледна.
Той се намръщи. Щеше да бъде по-доволен, ако я бе изплашил поне малко. Или да я беше стреснал с неочакваното си появяване. Може би тя не беше съвсем в ред с ума си и не беше схванала шегата му.
— Кобилата не ви предупреди, защото в този момент пиеше вода от езерото. Казват, че тази вода има вълшебна сила и конете пият от нея, докато им се издуят коремите.
— В такъв случай не трябва да й позволявам да пие повече — Синджан леко придърпа юздата, за да изтегли муцуната на Фени от водата. — Кой сте вие господине? Наш съсед ли сте?
— Считам се за съсед. А вие сте новата графиня Ешбърнхам.
Тя кимна.
— Доста сте хубава, в интерес на истината. Очаквах да видя някоя кривозъба вещица, след като притежавате толкова голямо богатство. Колин сигурно се има за най-големия късметлия.
— Радвам се, че не съм вещица, защото ако бях такава, Колин никога нямаше да се ожени за мен, независимо от богатствата, които имам. А що се отнася до това дали се счита за късметлия, не мога да ви отговоря.
Той свъси вежди и каза:
— Колин е глупак. Не заслужава уважението на никоя жена.
Този път, когато заговори, тя го разгледа по-внимателно. Беше висок, може би по-висок от Колин, въпреки че беше трудно да определи точния му ръст, защото седеше отпуснат върху гърба на жребеца си. Върху лицето му бе изписано задоволство. Дрехите му бяха с отлично качество и му стояха безупречно. Беше много слаб, някак направо деликатен, въпреки че такова определение за мъж си беше чист абсурд. Имаше въздълга пухкава коса, челото му беше високо и широко. Лицето му беше е префинени черти — нежни и почти женствени, с бяла кожа, бледосини очи, а извивката на брадичките и скулите беше по женски изящна. Нима този толкова красив мъж можеше да бъде зъл?
— Кой сте вие? — попита тя.
— Робърт Макферсон.
— Така и предположих.
— Наистина ли? Е, това улеснява нещата. Какво ви наговори онзи мръсник за мен?
Синджан поклати глава.
— Вие ли се опитахте да убиете Колин в Лондон?
Тя съобрази, че не е бил той. Изненадата в очите му беше твърде искрена, ръцете му стиснаха юздите твърде бързо и рязко, за да е бил той. Значи явно е било случайно съвпадение. Той се засмя, пропъди една муха от шията на жребеца си и каза:
— Възможно е. Винаги, когато ми се предостави и най-малката възможност, опитвам се да не я изпусна.
— Защо бихте искал да убиете Колин?
— Той е долен убиец. Уби сестра ми. Счупи й врата и я хвърли от една скала. Не е ли това основателна причина?
— Имате ли доказателства за такова обвинение?
Той приближи жребеца си до кобилата, която неспокойно отметна глава назад и облещи очи, усетила мириса на самеца.
— Не се приближавайте повече, ако обичате — Синджан успокои с няколко напевни думи Фени, без да обръща внимание на Робърт Макферсон.
— Не проумявам защо не се страхувате от мен. Сега сте в моя власт. Мога да направя с вас каквото пожелая. Мога да ви изнасиля и да излея семето си в утробата ви. Може да забременеете и детето да бъде от мен.
Тя наклони глава на една страна и изпитателно го изгледа.
— Звучите като слаб актьор във второкласна пиеса на „Друри Лейн“. Мисля, че това е странно.
Робърт Макферсон се смути.
— Кое му е странното, по дяволите?
Синджан му отговори, зареяла поглед в далечината.
— Представях си ви по-различен. Не сте ли забелязал, че това често се случва? Вие сте очаквал, че съм някаква вещица, а се оказва, че не съм. Аз пък, че изглеждате като Колин или Макдъф — сигурно познавате Макдъф, нали? — но не е така. Вие сте… — тя замълча. Не беше особено дипломатично да каже
— Какъв?
— Изглеждате симпатичен джентълмен въпреки лошите думи.
— Въобще не съм симпатичен.
— Сестра ви приличаше ли на вас?
— Фиона? Не, тя беше смугла като циганка, но красива. Да, тя беше по-красива, отколкото човек може да си представи. Със сини очи — като езерото през зимата. С черна като дяволска нощ коса. Защо питате? Да не би да ревнувате от духове?
— Не, не мисля. Просто съм любопитна. Знаете ли, леля Арлет, тоест мис Макгрегър, казва, че Фиона се е била влюбила в Мелкъм и предала Колин. Затова именно Колин я бил убил. Това ми се видя странно, защото Колин е най-идеалният мъж на света. Коя жена би пожелала друг мъж, ако има Колин за съпруг? Мислите ли, че това изобщо е възможно?
— Идеалният мъж! Той е мръсник, долен убиец! По дяволите, Фиона обичаше единствено проклетия си съпруг. Откакто навърши петнадесет години тя искаше единствено него и никой друг. Със сигурност не си е падала по Мелкъм, въпреки че той я желаеше. Баща ни настояваше да се омъжи за Мелкъм, тъй като след смъртта на стария Кинрос той щеше да стане господар, но тя не искаше и да чуе за това. Престана да се храни и едва не умря от глад. Тогава баща ни се предаде. Тя получи Колин, но не беше щастлива за дълго. Всичко, което сега си спомням, са непрекъснатите й обвинения срещу Колин, че й изневерява. Ревнуваше го ужасно? Само ако погледнеше друга жена, Фиона надаваше истерични писъци и се нахвърляше да му издере очите. Бързо му дотегна с налудничавата си ревност. Разбирам го, но все пак той нямаше право да се освободи от нея по този начин и после да твърди, че нищо не си спомня. Това е нелепо.
— Всичко случило се е доста смущаващо, мистър Макферсон. Едва ли ще се намерят двама души, които да разкажат за нещо по еднакъв начин. Освен това не разбирам кое е дало повод на Фиона да се съмнява
