унизително и въобще не е приятно, освен за мъжа, който би могъл да
Той изпсува. Ругатнята не беше нито нова, нито непозната за Синджан, но тонът, с който я произнесе, й подсказа, че търпението му е почти изчерпано и нервите му опънати до скъсване. Но тъй като тя беше човек с възпитание, каза:
— Добре, Колин. Ще ти простя, въпреки че ти не намери сили да ми се извиниш. Ще продължа да слагам в ред замъка, но искам да знаеш, че изхарчих всичките си двеста паунда.
— Чудесно. Значи най-после ще престанеш да завираш носа си навсякъде.
— О, не. Ако не ми осигуриш необходимите средства, просто ще се усмихна и ще оставя мисис Ситън да напомня на всички как ти, графът преследвач на богатства, си успял да се докопаш до заможна жена.
— Да продължи?
— О, да. Изпитва истинско удоволствие да говори на тази тема. Дори ме заобича, защото аз съм бездънно гърне с жълтици. Никак не ми беше трудно да я спечеля на своя страна.
Той имаше усещането, че затъва в коварното торфено блато Кели и няма никаква надежда за спасение.
— Ще говоря с нея и ще й кажа да държи езика си зад зъбите — това беше само един нещастен опит да демонстрира спокойствие и той добре го знаеше. Тя не биваше да му се присмива обаче. Колин въздъхна и каза. — В интерес на истината върнах се вкъщи, за да те видя. Да видя и децата, разбира се. Бих искал да направиш опит да спечелиш симпатиите им.
— Децата могат да направят всичко, стига самите те да са взели решението. Филип и Дахлинг не са по-различни от другите деца. Всъщност аз съм много доволна от развитието на нашите отношения.
— Ти си на деветнадесет години, а не на деветдесет и девет! Не можеш да знаеш всичко за децата.
— Разбира се, че знам. И твоите са непредсказуеми вироглави и изключително изобретателни. Но в никакъв случай не са лоши и злобни. Ще видим какво ще се получи от всичко това. Ще бъде добре, ако останеш и им помогнеш да видят колко е симпатична тяхната мащеха.
— Заминавам за Клекманашейър, за да уредя закупуването на овцете. Животните са от Беруйк. Ще се прибера, когато свърша тази работа и когато Робърт Макферсон е или мъртъв, или съм се убедил, че е невинен.
Синджан го погледна изпитателно.
— В кабинета съм оставила няколко списъка, отнасящи се до селяните, които посетих. Надявам се, че ще благоволиш да ги прегледаш.
Той изруга отново, но тя не каза нищо повече, мина зад старомодния ориенталски параван и облече нощницата си.
Той замина на следващото утро, докато тя все още спеше.
Синджан се усмихна, когато огромният часовник във вестибюла отброи дванадесет удара. Полунощ. Не й оставаше много да чака.
И наистина не чака. Не бяха минали и десет минути, когато тя чу тихия стържещ звук, сякаш бързоноги плъхове се катереха зад ламперията. Разнесе се и познатото стенание, и подрънкването на веригата.
Тя седна бавно в леглото и преброи до пет. Накрая изпищя така ужасено, че изплаши самата себе си.
— О, моля те, спри, престани, ти казвам! О, небеса! Имай милост. Имай милост! — след това започна да нарежда. — Не мога, повече, да издържам. Ще трябва да напусна този замък, който е пренаселен с признаци. Ах, Перлена Джейн, недей, моля те!
Най-после, звуците спряха.
Тя се подхилваше самодоволно, когато след час се измъкна от леглото.
Филип потръпваше в съня си. Сънуваше как пъстървата, която бе уловил предната седмица, когато Мърдок Дребосъка го заведе на Док Левън, се съпротивлява. В съня му рибата ставаше все по-голяма и устата й беше достигнала размерите на отворена врата. Мърдок Дребосъка го докосна и му каза, че е рибар от класа и гласът му започна да утихва все повече и повече…
Но това не беше нито ръката, нито гласът на Мърдок Дребосъка. Изведнъж пъстървата изчезна и той отново се озова в леглото си, но не беше сам. Отново почувства до тила му да се докосват нежни пръсти и чу един мил глас да му казва.
— Ти си умно момче, Филип. Ти си много умен и много мил. О, да, ти наистина си добро момче — той се надигна и видя до леглото си протегнатата към него ръка на една мъртва жена.
Косата й беше дълга, почти бяла, а самата жена беше облечена във феерична рокля. Беше млада и красива, но приличаше на призрак. Ръката й се намираше само на няколко сантиметра от него, а пръстите й бяха по-бели и от роклята.
Филип преглътна и в следващия миг изпищя с цяло гърло. Грабна завивките си и ги метна върху главата си. Сънуваше кошмар и пъстървата се бе превърнала в призрак, това беше всичко. Но той плътно притисна глава в пухения дюшек и държеше завивките като удавник сламка.
Нежният глас отново достигна до слуха му.
— Филип, аз съм Невестата-дева. Новата ти мащеха вече ти разказа за мен. Аз я закрилям, Филип. Вашата Перлена Джейн се страхува от мен. На нея хич не й харесва начина, по който двамата с Дахлинг се опитвате да изплашите Синджан.
Гласът внезапно секна. Филип не смееше да пошавне в леглото. Не му достигаше въздух и той направи тунелче под завивките до ръба на леглото. Пое си дъх и продължи да чака. Кръвта биеше в слепоочията му.
Не посмя да отметне завивките от главата си, преди да е настъпила зората. Бледата утринна светлина струеше в спалнята му. Нямаше никакви следи от някои или от нещо. Нямаше следи и от Невестата- дева.
Синджан се зае с обичайните си задължения привидно спокойна и усмихната, но всъщност я разкъсваше желанието леля Арлет да падне в някой дълбок кладенец и да се удави. Колин беше заминал преди четири дена и тя му беше толкова ядосана, че от време на време цялата се разтърсваше от гняв.
Изкушаваше се да тръгне за Единбург. Но дали щеше да го завари там? Можеше да е в Клекманашейър или Беруик. Проклетникът му с проклетник!
Сандъците с багажа и кобилата й Фени пристигнаха късно тази сутрин. Докара ги Джеймс, който беше старши в конюшнята на Нортклиф Хол, придружен от още трима прислужника. В Нортклиф Хол всичко било наред, включително и майка й, Овдовялата графиня, която според Джеймс била малко оклюмала, защото вече нямала за чие усъвършенстване да се грижи. Докато Джеймс предаваше писмата на Синджан, той забеляза Дулчи, която му се усмихваше така, сякаш той е принц и за него беше истинско удоволствие да прекара вечерта във
След като изпрати Джеймс и другите прислужници на другата сутрин с пълни торби храна за тях и писма за семейството, Синджан отиде в конюшнята и сама оседла Фени.
— Кобилата е чудесна — заяви Мърдок Дребосъка. Младият Остал, който едва бе навършил двадесет и две години, го подкрепи горещо. Джордж II, мелез с неизвестен произход, неистово започна да лае, когато усети миризмата на новото животно. Крокър сгълча песа на такъв цветист език, че Синджан се закле непременно да го наеме за учител.
Денят беше топъл и ясен. Синджан изведе Фени на покритата с чакъл алея, която скоро бяха разширили и насипали с нови камъчета по нейно нареждане. Тя естествено се надяваше господарят да плати за направеното, когато се върне. Усмихваше се доволно. Беше наредила да се направят и други подобрения още в деня, когато Колин повторно замина. Ремонтираха покривите на три от селските къщи. Тя закупи седем кози и ги разпредели между селяните с деца и бебета. Изпрати мистър Ситън на когото никога не му омръзваше да важничи пред съседите си и търговците, да купи зърно и най-необходимите земеделски
