Снежната кралица

хора. Техните архиви показват, че всяка минала Снежна кралица е правила опит по някакъв начин да запази властта и царуването си непокътнати от Промяната. По някакъв начин това момиче влизаше й плана на кралицата. Тя беше сигурна в това. По невнимание бе провалила този план. А Еъриенрод не беше човек, който да остави такава небрежност ненаказана. Тя си отмъсти на полицейските сили чрез Лускед. Джеруша беше сигурна в това, както бе сигурна, че никога не ще може да го докаже. Но би могла да открие кой го е извършил… ако кралицата не й отмъсти преди това.

Джеруша преглътна познатата буца, събрала се в гърлото й от напрежение. Тя беше виновната. Ако Еъриенрод трябваше да отмъсти на някого, това бе тя. Цяла седмица Джеруша не можеше да се храни и да спи, изплашена от онова, което се случи на Лускед и което вероятно очакваше и нея. А може би това е част от наказанието: чакането. О; богове, не би могла да понесе да свърши по такъв начин…

Инспектор.

Тя трепна от шока на завръщането в реалния свят. Замига по посока на коридора, водещ към нейния кабинет, и видя разтревоженото лице на Гъндалийну.

— О-о… Б.З., какво правиш тук?

— Чакам вас — той погледна през рамо към нейния кабинет, след това към нея, а лицето му изразяваше безпокойство. — Инспектор, командирът е във вашия кабинет, а също и главният съдия. Не зная за какво са се домъкнали, но си помислих, че е добре да ви предупредя.

— Главният съдия? — Стените отразиха озадачения й глас. — Лайно! — Тя затвори очи. Изглежда, че чакането свърши.

Гъндалийну вдигна вежди.

— Знаете ли за какво е дошъл?

— Не съвсем — тя поклати глава и почувства как в стомаха й се сви студена топка. Главният съдия стоеше начело на чуждоземната юридическа система на Тийумат. Той беше единственият човек, който можеше да заповядва на командира на полицията. Нямаше причини, поради които той да дойде в нейния кабинет… съществени причини. Значи това беше отмъщението на Еъриенрод. Дали вече не беше издадена заповедта й за уволнение или арест — по обвинение в корупция, насилие или сексуална перверзия? Хиляди кошмарни мисли за несправедливи обвинения минаха през главата й, докато стоеше в тихия коридор. Може би, все пак, трябваше да се кача сутринта на онзи кораб.

— Благодаря ти за предупреждението, Б.З. — Гласът й прозвуча жалък и далечен.

— Инспектор… — Гъндалийну се запъна, а очите му изразяваха въпроса, който той не посмя да изрече.

— По-късно. — Тя пое дълбоко дъх. — Питай ме по-късно, когато ще мога да ти отговоря. — Тя продължи по коридора и с всяка крачка съзнаваше, че това е най-смелата й постъпка в живота.

Видя ги през стъклото на вратата, преди те да я видят. Мантагнийс, бившият главен инспектор, сега изпълняващ длъжността командир на полицията, седеше и потупваше по нейния терминал със зле прикрито неудобство. Застарелият Главен съдия седеше на стола с мрачно достойнство, облечен в официалната си дреха със затворена яка. Тя почувства как ръката й отмаля, когато натисна дръжката на вратата.

И двамата мъже станаха при влизането й. Това беше толкова неочаквано, че тя се ококори. Все пак успя навреме да дойде на себе си и да вдигне ръка за поздрав.

— Командир! Ваше благородие! — Главният съдия отговори на поздрава й. И двамата останаха прави. Джеруша се питаше дали от някакво съдебно кавалерство не я чакаха да седне първа. Тя погледна зад гърба си, но не видя стол. — Моля… не стойте прави заради мен. — Изисканият й тон прозвуча някак фалшиво в малкото пространство на кабинета. Не си направи труда дори да се усмихне при поканата.

Мантагнийс излезе иззад бюрото и с жест й предложи нейния собствен стол. От гнева, изписан в очите му, кожата й настръхна. Той беше кареумовец, както и Главния съдия — кареумовците обикновено заемаха високи постове на чуждестранна служба. Нищо чудно, след като техният свят беше доминиращ. Тя знаеше, че на Кареумов жените се радваха на относително социално равенство, тъй като тяхното общество ценеше повече умението и класовото положение, отколкото чисто физическата сила. Но чуждестранната служба, в която бяха включени множество доброволци от по-малко развитите светове, изглежда също привличаше по-назадничавите и автократични кареумовци — в това число и Мантагнийс. Тя не знаеше нищо за Хованес, Главния съдия, но в изражението му не можа да прочете нищо окуражително. Джеруша отиде зад бюрото и седна на стола си. Чувството за собствена територия малко я успокои. Обходи с поглед стените и повече от всеки друг път съжали, че кабинетът й няма прозорци.

Те все още стояха прави.

— Вероятно се учудваш защо сме дошли, инспектор Палу Тийон — каза Хованес с безмилостна баналност.

Тя изпита неочаквана, чудовищна нужда да се изсмее. Това вече може да се отбележи като най-сдържаното изказване на хилядолетието.

— Да, разбира се, че се учудвам, Ваше благородие. — Джеруша сложи ръце върху сивата апаратура за достъп до терминала и гледаше как кокалчетата на пръстите й побеляха, стиснати в молитвен жест. Тя съгледа на един от ъглите на бюрото омачкан пакет и прочете върху него името си. Помисли си, че почеркът й е непознат. Името беше написано с правописна грешка. Надяваше се това да е бомба.

— Разбрах, че… предишният командир Лускед и семейството му днес са напуснали Тийумат. Изпратихте ли ги?

— Да, Ваше благородие. Заминаха по разписание.

— Нека боговете да ги пазят. — Той погледна тъжно старите, замърсени теракотени плочки на пода. — Как можа този човек да стори това на семейството си и на доброто си име!

— Ваше благородие, не мога да повярвам… — Тя почувства враждебния поглед на Мантагнийс върху себе си и се запъна. Те искаха тя да повярва, той не беше кареумовец.

Главният съдия се загърна в якето си. Джеруша придърпа скришом яката на своята туника. Тя се изненада, като видя, че се чувства неловка. Кареумовци бяха създадени да носят униформа. Хората от Ню Хейвън се чувстваха неудобно в униформено облекло.

— Както знаете, инспектор, заминаването на Лескуд ни оставя без официален ръководител на полицейските сили на Тийумат. Естествено, от морални съображения ние искаме да попълним поста колкото се може по-скоро. Отговорността за това лежи върху мен. Но, разбира се, политиката на Хийгемъни винаги е била да се оставят местните владетели сами да избират лицата, с които да работят най-тясно.

Джеруша се облегна на стола, когато изразът на Мантагнийс стана още по-мрачен.

— Снежната кралица помоли… настоя… да назнача теб за командир.

— Мен? — Тя се хвана за края на бюрото. — Това… това шега ли е?

— Огромна шега — каза мрачно Мантагнийс. — И ние трябва да я узаконим.

— Искате да кажете, че сте съгласни с това? Искате аз да приема този пост? — Тя не можеше да повярва на ушите си.

— Разбира се, че ще приемеш поста — каза Хованес с беззвучен глас. — Ако тя смята, че така ще защити най-добре своя народ, така ще стане — завърши той, загатвайки, че Еъриенрод е избрала своето собствено наказание.

Джеруша леко се понамести на стола си и се наведе над бюрото.

— Вие ми заповядвате да стана командир. Значи аз нямам право на никакъв избор.

Мантагнийс тури ръце отзад.

— Ти нямаше нищо против, когато те направихме инспектор, само за да бъде доволна кралицата, вместо някой мъж, който заслужаваше това.

— За първи път открито се признаваше, че е била назначена заради кралицата. — Не вярвам й сега да откажеш да станеш командир на полицията само защото си жена.

— По-добре е, отколкото никога да не бъда повишена само защото съм жена. — Тя почувства как напрежението в гърдите й нараства толкова много, че се уплаши сърцето й да не спре. — Но аз не искам това! По дяволите, и аз като вас не обичам кралицата, не желая да бъда командир, ако това ще означава да бъда марионетка. — Уловка, това е само уловка!

— Това не зависи от теб, командир Палу Тийон… освен ако, разбира се, не подадеш оставка — каза Хованес. — Но аз ще се погрижа твоите съмнения относно способността ти да се справиш със задълженията