било забранено да я вижда повече.
— Но ти не си допуснала да те отделят от него. — Муун се облегна на седалката. — Избяга ли?
— Не, скъпа моя. — Елзевир поклати глава и скръсти ръце, спомнила си за подчинението. — Баща ми ме заключи в една стая на кулата, защото се страхуваше да не избягам, преди още да ми бе минала такава мисъл. — Тя се усмихна. — Но Т.Дж. беше неустрашим. Той дойде една нощ с летателен апарат на въздушна възглавница, издигна се до прозореца и ме отвлече.
— И ти…
— Бях обезумяла! Не бях толкова просветена, колкото си мислеше той и дори колкото си мислех аз самата. Мъчех се да убедя себе си, че правех това само за да доставя радост на някой друг… на него. А така той съсипа добрата ми репутация. Тази нощ едва не умрях от срам. Но на сутринта вече бяхме на звездното летище и връщане назад нямаше. — Тя отправи поглед към града, но в ума си виждаше друго място и време. — Струва ми се, че винаги бяхме така: през целия ни съвместен живот неговото мото беше: „Ако си сигурен, че си прав, действай“, а моето „Прави онова, което трябва“. Но дори през онази ужасна нощ в душата ми, нямаше никакво съмнение, че постъпката му не е продиктувана от най-чисти помисли, че ме обича по начин, който никога не съм дръзвала да мечтая. Аз го гълчах, години по-късно, че е извършил един акт, в който доминира мъжа. Той само се смееше и ми казваше, че просто се е опитал да действа според системата.
Бяхме бракосъчетани на звездното летище от една от онези ужасни машини-нотариуси, а пътуването до Кареумов беше сватбеното ни пътешествие. Бедният Т.Дж.! Бяхме изминали почти половината път до галактиката, когато му разреших да ме пипне. После изненадващо научих, че всичко онова, което ми беше казвано през целия ми досегашен живот за моето тяло, било лъжа. Беше ми по-лесно да повярвам, че и аз имам ум и мога да го използувам. Ние се различавахме в много отношения, но душите ни бяха едно цяло. — Тя въздъхна.
Тъмнината неочаквано ги погълна, когато трамваят влезе в една от прозрачните спици, която свързваше вакуума на летището за звездни кораби с космическия център на града. Муун изгуби образите, описани от Елзевир сред спомена за топлина от камина, целувки и две сърца, биещи в унисон. Пуста тъмнина нахлу в празните кътчета на собствената й душа. Тя скри лицето си в ръце и се почувства много тъжна.
— Бих искал да го познавам. — Лицето на Крес се освети за кратко, когато запали една от ароматично миришещите тръстикови пръчици, които изглежда се пушеха от всички тук.
— Той отишъл си — каза Силки, отбелязвайки очевидното. Той говореше почти неразбираемо сандхи, международния език на Кареумов, който Муун изучаваше с помощта на Елзевир. Но смисълът на неговото непонятно мърморене й беше ясен.
— Т.Дж. щеше направо да те залепи до стената, Крес — каза Елзевир нежно. — Той беше винаги на максимална мощност. Ти се движиш през много по-плътна темпорална среда, много по-подходящ си за астронавт.
Крес се засмя, но смехът му премина в пристъп на кашлица.
— Казаха ти да не пушиш! — Елзевир се пресегна и взе от ръката му горящата тръстика. Той не каза нищо.
— Отиде си — каза Силки. — Отиде си. Отиде си — продължи той, сякаш опиянен от думата.
— Да, Силки — промърмори Елзевир. — Добрият винаги умира млад, дори да е на сто години. — Тя погали едно от осакатените му пипала, провесено през облегалото на седалката на Крес. — Никога не съм го виждала толкова ядосан нито толкова доблестен както в деня, когато те прибра от онзи уличен карнавал в Нарликар. — Тя поклати глава, а сребърните й звънчета запяха своята песен. — Той съпреживяваше болката на всеки. Затова искаше да я премахне. Просто не зная как съумяваше да живее в този свят от мъка.
— Като си помисля, че той прекъсна всичките си важни връзки заради
Трамваят отново изскочи на светло. Навсякъде по пътя им изскачаха стени-дисплеи, на които се изобразяваха променящи се картини от други светове. На по-долните нива бяха изобразени невъобразим брой стоки, внесени от тези светове, които чакаха да бъдат извозени до повърхността на планетата. Чрез бартерната търговия през звездното летище се изпращаха безброй много стоки, произведени от високоразвитата промишленост на Кареумов. Имаше и други картини на стените-дисплеи, предназначени да вдъхнат благоговение на пристигащите посетители, като възхваляват технологиите, поддържащи основните производствени процеси в самия космос. На Муун беше казано, че това е най-големият плаващ град над Кареумов, но не единственият. Имаше хиляди други производствени станции и фабрики, чиито работници прекарваха по-голямата част от живота си в пространството между планетата и нейните луни. Мисълта за цял един живот, прекаран в изолация на тъмно, я преследваше и потискаше.
Трамваят стигна до една спирка, където чакаха пътници за повърхността на планетата. Муун мълчаливо последва Крес и Силки през тълпата и се настани на един стол в чакалнята, докато Елзевир отиде до машината за билети.
— А-а! — извика Крес, като гледаше към вездесъщите видеодисплеи. Тук те показваха картини от вътрешността на звездното летище: обвитата в облаци повърхност на Кареумов, повърхността на по- близката луна — абстракционистка картина на промишлено замърсяване, светещия образ на един междузвезден товарен ешелон — верига от дискове, нанизани в тъмнината като гердан е мъниста от морски раковини. Муун беше седнала откъм далечната страна на Силки, така че той беше защитен от непознатите! Силки зяпаше бавно движещия се разноцветен поток от хора, приличащ на въртящо се маслено петно върху водна повърхност.
— Ето това харесвам на Кареумов — винаги умът ти е ангажиран. — В думите на Крес прозвучаха фалшиви нотки. На екрана се появиха звездни кораби. Елзевир беше казала, че някога Крес бил космически навигатор на екскурзианти по една основна линия.
— Много лошо, че не можем да видим корабите на премиер-министъра. Той ще отсъства още две седмици. Това щеше да бъде незабравима гледка, млада госпожице.
Муун отмести поглед от екраните.
— Защо винаги ме наричаш така? Името ми е Муун.
— Какво? — Крес погледна към нея глуповато и вдигна рамене. — Зная, че името ти е Муун, млада госпожице — отговори той бавно. — Но ти си сибила. И аз дължа живота си на теб. Към теб трябва да се обръщат с уважение. Освен това — той се усмихна, — ако започна да се държа по-свободно, мога да се влюбя в теб.
Тя впери поглед в него слисана, но лицето му с нищо не показваше дали се е пошегувал, или е говорил напълно сериозно. Тя се извърна унило настрани, без да знае какво да му отговори, опита се да гледа образите на екраните.
Безплътни гласове предаваха съобщения на сандхи и половин дузина непознати други езици. Идеографическите символи на писмения сандхи бяха непонятни за нея, но тя бе научила говори: мия език от магнитни записи и докато слушаше, си припомняше наученото. В ума й те звучаха като музика, докато подсъзнанието й запечатваше думите. Сега тя можеше да разбира голяма част от чутото. Но в този език имаше много нюанси, така както имаше много нюанси и в отношенията на хората, които го говореха. Строга кастова система разделяше хората на този свят и определяше техните роли в обществото още от деня на тяхното раждане. Чуждоземните бяха извън ограниченията на системата дотогава, докато бяха настрана. Елзевир беше препоръчала на Муун да се обръща към продавача според неговата кастова класификация вместо с „гражданин“. По-сериозните нарушения на поведението вътре в системата се наказваха с големи глоби и дори с отнемане на наследствен ранг. Имаше отделни магазини, ресторанти и театри за хората от кастите: техници, нетехници и неквалифицирани, а тези от най-високата и най-ниската каста дори нямаха право да говорят помежду си без посредник. Тя дълго се възмущаваше защо всички се примиряват с това. Елзевир само се бе усмихнала: „Инерция, мила моя. Повечето хора не се чувстват толкова нещастни с известното, за да го заменят с нещо неизвестно. Т.Дж. никога не можа да разбере това“.
