Муун се наведе напред над коженото канапе, когато видя Елзевир да се приближава.
— Вече се качват. По-добре е да вървим. — Елзевир размаха билетите към коловоза на далечния край на перона, където пътниците се изливаха в неизвестността. Крес и Силки станаха. Муун ги последва възмутена.
— Не се тревожи, млада госпожице — каза Крес. — Нищо не се усеща. Всичко е в ръцете на контрольорите на совалката, не е като в кораб. Прилича повече на люлка.
— Там, долу, е хубаво, Муун. Почакай да видиш декоративните градини на Кареумов.
— Не ми трябват градините, Елзи. — Очите й отново се насочиха към космоса. — Трябва да се върна у дома.
Крес отправи към Елзевир тежък, обвиняващ поглед. Тя наведе глава.
— Почакай да видиш Кареумов, Муун. Тогава всичко ще разбереш.
20
Те се качиха последни на совалката. Муун видя през илюминатора нейната цилиндрична, подобна на варел вътрешност. Това беше една голяма люлка, точно както спомена Крес, без собствена тяга. Пътуваше към планетата под въздействие на нейната гравитация като всеки друг товарен кораб, привързан към невидимата ръка на тласкач или трактор — протегната от планетарните центрове за разпределение. Товарният прозорец представляваше коридор, широк тридесет метра, простиращ се, между зоната на тежката промишленост на Кареумов и неговите луни.
Настаниха се на седалки, подредени в редове над централния екран, на който Муун видя изглед от повърхността на планетата, замъглена от синьо и жълтеникавокафяво. Опита да се концентрира върху огромните размери на планетата и да престане да се тревожи от това, че беше безкрайно далеч под тях. Тук, на борда на совалката, нямаше състояние на безтегловност. Кареумовци твърдяха с нескрита гордост, че е трудно да се отървеш от гравитацията, но те можеха да я създадат винаги, когато пожелаят.
Вратите се затвориха, совалката се отскубна от прегръдката на станцията и започна своето падане в тунела на гравитационната сила. Муун седеше глуха за тихите, непонятни разговори около нея, забравила всичко освен повърхността на планетата, която се надигаше, за да посрещне тяхното падане. Нейната аморфна, покрита с облаци равнина, ставаше все по-широка и разкриваше все повече подробности, докато Елзевир с тих глас й сочеше лъскавите морски повърхности, зеленината на островите, толкова големи, че скриваха и самото море. Островът под тях нарастваше, докато остана само той и нищо друго не можеше да се види. Беше разделен на планини, гори, обработваема земя и всичко това се въртеше в утринта. А после, преди да може го възприеме, Муун съзря един по-тънък пръстен на града, разположен всред концентричните вълнички на една огромна, блестяща, лишена от дървета равнина.
— … Площадката за приземяване — каза Елзевир.
В този момент тя имаше чувството, че гигантска невидима ръка ги измъкна от въздуха и ги постави на светещите линии на пистата. Тя ги тласна към една от безжизнените складови сгради в съседство с пистата и най-после ги остави.
Тълпата от пътници напусна боядисания в топли цветове терминал. Муун почувства краката си изтръпнали от атмосферното налягане на чуждия свят. Изкуствената гравитация на космическия град беше по-малка от тази, на която тя бе привикнала, и това допълнително я затрудняваше. Колкото и внимателно да ходеше, краката й се сплитаха.
На планетата едва бе започнало да се зазорява. Въздухът бе все още хладен. Елзевир потри ръце през дрехите. Муун навлече виненочервената си рокля и сложи коланче без каквито и да било протести. Кареумовци бяха скромни хора и Елзевир я беше предупредила, че свободното държане на Пазара на Крадците тук няма място. На изток слънцето се показа като разцъфнало цвете. Дъхът й спря от красотата на небето. Горе, високо, тъмнината беше изтласкана от светлина и се развяха ледено сини дипли на небесното знаме. Блеснаха възторжено въздишащите цветни ленти на дъгите сред искрящата белота, украсяваща една пленителна страна на мечтите.
— Виж това, Силки — Елзевир неусетно премина на сандхи, когато погледът й проследи гледката, съзерцавана от Муун. — Това е позор!
— Отново можеш да го повториш, гражданко. — Трима пътници от совалката, тъмни, стройни кареумовци стояха до тях и чакаха такси. Един от тях кимна със защитената си от шлем глава в знак на отвращение. — Замърсяване! Истинско бунище плува там.
Единият от тримата беше жена. Тя се засмя леко.
— Тези граждани не са оттук — каза тя, като повдигна високо вежди.
— Какво му е на небето? — Муун неохотно сведе поглед. — Пълно е със светлина. —
Първият мъж я погледна намръщен, но после се усмихна. Той поклати глава повече натъжен, отколкото ядосан.
— Невежеството е благословено, граждани. Радвайте се, че не сте кареумовци. — Пред тях кацна един летателен апарат-такси и те се качиха в него.
— Добре дошли в Кареумов — каза Крес многозначително на тиаматански език, — където боговете говорят сандхи. — Той се усмихна на Муун.
Елзевир се качи последна. Кареумовецът нетехник на пулта за управление се изненада, когато тя го помоли да ги вкара в имението на К. Р. Аспунд. Елзевир вдигна грациозно ръка и му показа пръстена с рубинов печат, който носеше на палеца си. Той се обърна към пулта и без всякакви коментари направи една голяма дъга около нивата на летището.
— Какво му е на небето, все пак? — Муун погледна през купола на таксито. Небето светлееше, зората избледняваше в светлината на деня.
— Промишлено замърсяване — каза тихо Елзевир. — Обречени ли сме да повторим грешките на нашите предци?
— Добре казано — обади се Крес и погледна от мястото си до пилота.
— Думи на Т.Дж. — Елзевир отхвърли комплимента като досаден комар. — Кареумов беше доста добре дори след разпадането на старата империя, Муун. Но после жителите започват да произвеждат стоки по доста груби начини с големи промишлени отпадъци. Още преди едно хилядолетие успели да съсипят своята промишленост в космоса. А сега заменят старите си проблеми с нови и кой може да каже какво ще означават те за бъдещите поколения.
Летяха над тясната лента на търговската част на града, отправиха се към открита горска местност, накъсана от малки просеки, на които имаше построени частни вили.
— Ти каза, че тук все още има много хора, Елзи. Те обаче не живеят така нагъсто, както островитяните.
— Наистина има, мила моя, но много от тях работят в големия брой промишлени предприятия в космоса, поради което тези на земята могат да имат такава площ, каквато могат да си позволят. Те се събират около долчинки като тази, която току-що напуснахме. Това са разпределителни пунктове; там се разпределя всичко, от което се нуждаят. Колкото по-богат е един човек, толкова по-далеч живее. К.Р. живее съвсем извън града.
— Тогава той сигурно е богат.
— Богат? — Елзевир се изсмя. — Въшлив е с нари… Всичко трябваше да бъде на Т.Дж., тъй като той беше по-стар. Но той беше порицан и лишен от кастова принадлежност заради скандално поведение. Сигурна съм, че го направи нарочно, той оспорваше цялата кастова система. Но не и К.Р., който винаги е бил привърженик на запазване на статуквото. К.Р. и Т.Дж. дори не си приказваха.
— Тогава защо иска да ни види? — запита Муун, леко разтревожена.
— Ще на види, но ти не се тревожи от това. — На лицето й отново се появи загадъчна усмивка. — Недей да мислиш, че е лош човек. Той е много добър човек само че си има друга ценностна система.
— Всички кареумовци са нетолерантни — намеси се Крес. — Само че са нетолерантни за различни неща.
— К.Р. дойде на погребението на Т.Дж. Каза ми, че всичко онова, което притежава, било на Т.Дж. Каза още, че ако някога имам нужда от нещо, трябва само да му съобщя.
