— Как умря Т.Дж.? — запита Муун нерешително.
— От сърце. Преминаването през Черната порта натоварва човешкия организъм и главно сърцето. Разочарованието също натоварва сърцето. — Тя отмести поглед към гористия район, над който минаваха. През дърветата се подаваха огромни грамади от сиви скали, подобно на дебели, вдървени пръсти. Отгоре и отстрани на тях висяха къщички.
Вече се спускаха над територията на едно голямо имение. Плъзгаха се над земя с декоративни градини, с великолепни цветя и храсти, приличащи на странни същества, над летни къщи, обградени с лабиринти от жив плет. Пилотът приземи апарата на терасата за кацане пред главната къща — постройка с размерите на градски салон. Всичките й кривини и полегати части, обрасли с пълзящи растения, имитираха терена. Имаше много прозорци, повечето от които бяха от цветно стъкло, повтарящи формите и оттенъците на декоративните градини. Докато гледаше къщата, Муун забеляза, че вратите с дърворезба се отварят.
— Да ви почакам ли, граждани? — Пилотът провеси ръка върху облегалото на седалката си и погледна скептично.
— Няма да е необходимо. — Елзевир хладно прехвърли една кредитна сума. Муун излезе заедно с останалите.
— Прекрасно място за прекарване на един ден извън града. — Крес протегна ръце.
— На много дни. — Силки бавно се обърна и огледа цветните лехи.
Елзевир ги поведе към входа. Посрещна ги изпълнена с достойнство жена на средна възраст с бледи лунички и сребърен пръстен, промушен през ноздрите на носа й. Тя беше в семпъл широк бял шарф и носеше тежко тюркоазно бижу.
— Лельо Елзевир, каква приятна изненада! — Муун не беше сигурна доколко прелестната усмивка, отправена към всички тях, беше искрена.
— Сигурно не ни очаквахте — промърмори Елзевир. — Едно от изобретенията, които донесоха на моя свекър цяло състояние, беше електронна система, която спира посетителите.
— Здравей, АЛВ, скъпа — каза тя на сандхи. — Колко хубаво, че нашите посещения съвпадат. Аз един приятел ваш баща види доведох. — Тя докосна Муун по ръката. — Аз се надявам той добре е. — Муун забеляза, че Елзевир използуваше учтиви обръщения, макар и неудачно.
— Чудесно, благодаря ти. Но в момента той на консултация при физика.
Тя ги въведе в прохладната къща и затвори вратите. Светлината от цветните стъклени панели смекчи у Муун внезапно възникналото усещане за нелепост.
— Нека докато той свърши вас удобно направя. — Тя посочи към хола. Муун забеляза, че ноктите й бяха дълги и изпилени във вид на скулптури.
Тя ги преведе през серия от издигащи се стаи, докато стигнаха в една широка зала, чийто прозорец имаше стъкла на цветни ивици. АЛВ натисна няколко копчета на стената до самата врата. Една голяма картина, представяща няколко кареумовци на пикник, се превърна в триизмерен телевизионен екран, изпълнен със спорещи хора. Тя кимна към купчините от червени и виолетови възглавници и към ниските дървени масички, инкрустирани със злато и аметист.
— Заповядайте. Роботи обслужват ви… ако вие нещо искате. А сега надявам се, вие ще ме извините. Аз ще се занимавам с данъчни сметки за баща, а е това ужасна работа. Той при вас веднага щом се освободи ще дойде. — Тя ги остави в компанията на разпалените опоненти на екрана.
Крес възмутено скръсти ръце.
— Чувствайте са като у дома си, откраднете си по някой сребърен прибор. Семейните връзки означават нещо на Биг Блю. Всичките ми родители…
— Хайде, Крес. — Елзевир поклати глава. — Срещала съм я само два пъти: веднъж, когато беше осемгодишна, и веднъж на погребението на Т.Дж. През това време тя не е могла да чуе много добри неща за нас. А ти знаеш какво е отношението на аристократите към — тя сведе поглед — смесените бракове.
Крес посочи е глава към нея и ритна със сандала си единия крак на масата.
— Това е хубав шедьовър, Елзи — каза той високо. — Ние можем да вземем четирицифрена сума за няколко от онези камъни на горния етаж.
Тя изсъска неодобрително.
Муун се сепна и отвърна поглед от прозореца.
— Не ти ли казах, че тук е хубаво?
Муун кимна, като се усмихна.
— Мислиш ли, че можеш да останеш тук и да бъдеш сибила?
Усмивката на Муун изчезна. Тя поклати глава, отдалечи се от прозореца и седна върху една възглавница. Елзевир я проследи с поглед, но тя не отговори на въпроса й.
— За какво спорят те?
Елзевир погледна жестикулиращите опоненти и се заслуша.
— О-о, това е старият П.Н. Сингалу, политически лидер. Виж ти, не съм знаела, че още е жив. Това е парламентарен дебат, има и преводач, а онзи темпераментен млад баровец трябва да е аристократ. Нали знаеш, че те не могат да говорят пряко помежду си.
— Мислех, че неквалифицираните въобще нямат никакви права. — Муун наблюдаваше лицата на двамата мъже, всеки изгарящ с поглед другия от своя подиум през неутралната зона на монотонно говорещите преводачи. Те почти не се изслушваха, бързаха да отговорят, повтаряха онова, което вече бяха чули, също като спорещи деца. Като ги гледаше, тя не можеше да ги различи и се чудеше как може да се разбере кой е по-добрият.
— О, те си имат правила, включително и право за представяне в парламента; просто всичко онова, което не им е специално разрешено, им е специално забранено. Те нямат достатъчно свои представители за да променят законите, но не се отказват.
— Как въобще работи правителството? Мислех, че премиер-министърът е из космоса?
— О, той е на съвсем друго ниво. — Елзевир махна с ръка. — Той и парламента представят Кареумов и това започна през дните, когато Кареумов правеше първите си контакти с другите светове, които съставиха Хийгемъни. Кареумов мислеше, че възстановява Старата империя в микрокосмоса, без помощта на Черната порта. Но фактически това нямаше нищо общо с технологическото съвършенство на старата империя и след време се разбра, че практически е невъзможен контролът над няколко подчинени светове без звезден двигател, който да позволява пътуване със свръхсветлинна скорост. Техните мечти за господство бяха погълнати от необятността на космоса. Докато не успеят отново да намерят такъв двигател, ще трябва да се задоволят с икономическо господство, нещо което останалата част на Хийгемъни е готова да подкрепи. Но премиер-министърът и неговото пътуващо кралско войнство продължават така, както са започнали да утвърждават един символ на единство, макар и не единство на империята. Те пътуват от свят на свят и приемат почит като истински богове — видимо неостаряващи, защитени посредством разширяване на времето и чрез водата на живота от прецесията26 на външната вселена.
— Разбира се, те винаги са посрещани добре, защото, колкото и да е смешно, не са нищо повече от безвредни фантазьори. — Гласовете на спорещите от екрана се повишиха, докато Елзевир говореше. Неочаквано тя ахна, а половин континент по-далеч от нея, в залата на парламента, настана тишина.
Муун видя учудения израз върху немощното лице на един стар парламентарист и пълната изненада върху лицето на арогантния млад техник. Дори преводачът изгуби своето равнодушие остана със зяпнала уста и като премести поглед отляво надясно, извика: „Какво?“, а Крес го повтори.
— Той не изчака, той не изчака преводача! — Елзевир притисна ръце до бузите си с вик на задоволство. — О-о, погледнете този стар човек! Той се е борил през целия си живот за този момент. И сега той дойде! — От екрана се чу силна въздишка — младият техник се обърна и се отдалечи от камерата, изпаднал в транс. На негово място застана човек със сиви дрехи и призова за ред.
— Какво стана? — Муун се наведе напред, прихванала с две ръце коленете си.
— Техникът се забрави — отговори Елзевир. — Той се обърна директно към Сингалу като към равен, вместо чрез преводача. И то пред милиони зрители.
— Не разбирам.
— Сингалу не е техник! — засмя се Елзевир доволна. — Един начин за преминаване към по-висша каста
