на Кареумов е някой от тази каста да те издигне до себе си, като ти говори директно пред свидетели. И точно това стана.
— А какво щеше да стане, ако Сингалу беше заговорил направо? Щеше ли техникът да изпадне в по- долна каста? — Муун наблюдаваше как напрегнатият стар човек с коса, украсена с пера, плачеше от радост и се усмихваше през сълзи. Тя почувства гърлото й да се стяга, а до нея Елзевир избърса очи.
— Не, не, техникът просто щеше да го арестува — отговори Елзевир, докато мъжът в сиво прекоси подиума, отиде до Сингалу, прегърна го стеснително и го поздрави. — Защо не може Т.Дж. да види този момент, да сподели…
— А щеше ли той да сподели и тъжния момент, когато младият мъж, който стана причина за това, се прибере в къщи и изпие чашата с отрова?
— К.Р.? — И двете се обърнаха към гласа от вратата. Муун видя мъж, който на младини явно е бил висок, но сега беше приведен под тежестта на годините, въпреки че кареумовците забавяха настъпването на старостта по-успешно от онези хора, които не използуваха водата на живота. Тя примижа и отново го погледна, но краткият поглед не можа да премахне впечатлението й — нито мумифицираният вид на кафявата му кожа, нито пък широкият му кафтан можа да прикрие белезите на възрастта. Но това беше по-младият брат на Т.Дж., как може да е остарял толкова много?
— Да, К.Р. — каза Елзевир и се облегна, като приглаждаше полата си. — Той щеше да сподели и този момент. Въпреки че младият глупак сам си го докара, въпреки че вие приемате твърде леко смърт пред позор. Вие споделяте ли радостта на стария Сингалу? Фамилиарното ти не замести официалното
Той се усмихна почти приветливо.
— Да, споделям я. През годините той доказа, че е интелигентен и способен. Това отново доказва, че нашата система за интелигентност и инициативност дава резултати, въпреки всичко, което направи Т.Дж., за да я отхвърли, като издигаше в по-висока каста всеки, който му се усмихне.
— К.Р., как можете да говорите така? Вие знаете, че аристократите по рождение бранят своята каста така, както девиците бранят честта си! Никой не би повишил вашия баща, един от най-светлите умове на своето поколение.
— Но той все пак бе повишен. — Той сви рамене. — Моят баща беше доволен, той знаеше, че след време и това ще стане.
— Тогава, когато имаше достатъчно банков кредит, за да може да осинови аристократични предци — намеси се Крес.
Аспунд запази спокойния си вид. Муун предположи, че той не говори тийуматански.
— Обществената структура е силно научна, а това отговаря идеално на нашата технологическа ориентация. Ние завинаги се измъкнахме от хаоса на предкосмическата ера. Това ни даде цяло хилядолетие неспирен прогрес.
— Стагнация, имате предвид. — Елзевир се намръщи.
Той махна възмутено с ръка.
— Как можеш да говориш така, след като си живяла в най-развития свят на Хийгемъни?
— Технически развит. В социално отношение ние едва ли сме по-напред от ондинците.
Той въздъхна.
— Защо ми се струва, че сме водили този разговор и по-рано?
Елзевир вдигна ръце.
— Прощавайте, К.Р.! Не съм дошла да водя с вас политически спорове, нито пък да губя вашето и моето време. Дойдох тук за вашия неполитически капацитет. И доведох някого, който се нуждае от вашето напътствие. — Тя се изправи и посочи Муун.
Муун стоеше онемяла и гледаше К.Р. Аспунд, който пристъпи напред с обутите си в чехли крака. Беше вперил очи в блестящия трилиственик, увиснал на гърдите й.
— Сибила! Не може да бъде!
Той спря и кимна тържествено.
— Питай и аз ще отговоря…
Елзевир се пресегна и развърза украсената яка, разголи шията на Муун и откри татуировката й.
— Ваша сестра по дух. Казва се Муун.
Муун вдигна ръце, сякаш беше разсъблечена гола в негово присъствие. Но Елзевир отново я обърна и повдигна брадичката й, докато гледаше К.Р. в очите.
— Вие оказвате чест на моя дом — каза Аспунд и наклони глава към нея. — Простете ми, ако моето поведение разочарова ви и направи ви да се срамувате, че дошла сте.
— Не. — Муун отново сведе очи и заговори неуверено на сандхи. — Вие не сте. Аз не съм… аз не сибила. Не тук, това не моя свят е.
— Нашето проникновение не е ограничено от времето и пространството благодарение на чудото на науката на старата империя. — Той пристъпи още няколко крачки напред, като се взираше в лицето й. — Ние можем навсякъде и по всяко време… Но
Муун също седна и го погледна през масичката. Елзевир заедно със Силки и Крес допълваха компанията.
— Аз дойдох от Тийумат.
— Тийумат!
Тя кимна.
— А сега вече богинята чрез мен не говори, защото напуснах… без да изпълня обещанието.
— Богинята! — Той погледна към Елзевир.
— Морето-майка, богиня. Може би аз по-добре как дошли тук обясня, К.Р. — Тя стисна ръце, наведе се напред и му обясни как бе станало това. Муун видя как между белите вежди на Аспунд се очерта една дълбока бръчка, но Елзевир не гледаше лицето му.
— Не можехме да я върнем, а ни трябваше астронавт, който през портата нас да преведе. Понеже Муун беше сибила, аз… аз я използвах — обясни тя с една лека въздишка на използвах. — Тя току-що беше станала сибила и оттогава не може в транс да изпадне. — Елзевир силете пръсти.
Влезе един много лъскав механичен прислужник с табла и високи чаши и отиде при Аспунд. Аспунд кимна и прислужникът сложи питиетата на масата.
— Ще има ли още някой, сър?
— Не. — Той го отпрати нетърпеливо. — Искаш да кажеш, че тук за транс с часове неподготвена сте я оставили? О-о, богове, такъв акт на безотговорност може само от Т.Дж. да се очаква! Цяло чудо е, че все още не се е превърнала в зеленчук.
— Е, какво трябваше да направят? — намеси се Крес гневно. — Да оставят полицаите да ни заловят? Да ме оставят да умра?
Аспунд го погледна безизразно.
— Ти разглеждаш нейната святост като разменен продукт.
Крес сведе поглед към трилиственика на гърдите на Аспунд, след това към татуировката на шията на Муун, но не я погледна в очите. Само поклати глава.
— Аз подготвях се. — Муун видя как профилът на Крес се поуспокои, когато каза това. — Мой дълг беше. Но… аз не бях силна достатъчно.
— Тя взе високата заскрежена чаша и отпи една глътка. Оранжево-жълтата течност отдели мехурчета в устата и очите й се насълзиха.
— Тъй като ти това сега на мен казваш, аз теб нарекъл бих едно от най-силните или най-щастливите човешки същества, което познавам.
— Така ли? — Муун постави ръце върху успокояващата студена чаша. — Тогава кога аз ще престана страхувам се в тъмнината да влизам? Когато почувствам, че трансът ще настъпи… чувствам се така, сякаш ще умра. — Тя преглътна, а очите й се замъглиха. — Мразя тъмнината!
— Да, зная. — Аспунд замълча за момент. — Елзевир, ще ми превеждаш ли? Аз мисля важно ще бъде
