уважение. Би трябвало да правите на другите това, което бихте искали те да правят на вас, но ако не отвърнат на вашата любезност, те са заслужили гнева ви.
Белите вещерски групи казват, че ако прокълнеш някого, ще ти се върне тройно, защото лошите дела се връщат на този, който ги е извършил или по някакъв начин действат като бумеранг върху причинителя. Това е още един пример за обременената с чувство за вина философия, която се поддържа от тези новоезически, псевдохристиянски групи. Белите вещици искат да задълбаят в магьосничеството, но не могат да се освободят от клеймото лепнато върху него. Затова наричат себе си бели-магьосници и базират 75% от философията си върху изтърканите и банални догми на Християнството. Всеки, който претендира да се интересува от магия или окултизъм поради причини по-различни от придобиване на лична сила, е лицемер от най-лошия вид. Сатанистьт уважава Християнството поне заради последователността му в обременената му с чувство за вина философия, но може само да изпитва презрение към хора, които се опитват да изглеждат освободени от вина като са се присъединили към някоя вещерска група, а после практикуват същата фундаментална философия като тази на Християнството. По общо мнение, бялата магия се използвала само за добронамерени и неегоистични цели, а черната магия, както са ни казвали, се използвала само поради себични или „зли“ причини. Сатанизмът не тегли такава разделителна линия между нещата. Магията си е магия, независимо дали се използва за да помогне или да попречи. Сатанистьт, бидейки магьосник, би трябвало да притежава способността да реши кое е справедливо и тогава да използва силите на магията, за да постигне целите си.
По време на бело-магьосническите ритуали, практикуващите стоят в пентаграма, за да се защитят от „злите“ сили, които призовават за помощ. За Сатанистьт това изглежда малко двулично — да призоваваш тези сили за помощ, докато в същото време се защитаваш от самите тях. Сатанистът съзнава, че само като влезе в съюз с тези сили, той може пълноценно и нелице-мерно да използва Силите на Мрака с оптимална полза за себе си.
В една Сатанинска Магическа Церемония, участниците НЕ се хващат за ръце и не танцуват „ринги- ринги-рае“ в кръг, не горят свещи с различни цветове за различни желания, не призовават „Отца и Сина и Светаго Духа“ докато мнимо практикуват Черните Изкуства, не избират някой „светец“ за личен гид и за помощ при проблемите си, не се топят в смрадливи масла с надеждата на привлекат пари, не медитират за да постигнат „голямо духовно пробуждане“, не рецитират дълги инкантации с името на Исус вмъкнато като притурка между всеки няколко думи и т.н. и т.н. до повръщане!
ЗАЩОТО — това НЕ е начинът да се практикува Сатанинска магия. Ако не можете да се разделите с лицемерната самоизмама, никога няма да сте успяващ магьосник, а още по-малко Сатанист.
Сатанинската религия не само че е намерила монетата, но и я е подхвърлила съвършено. Следователно, защо би трябвало да подкрепя същите принципи, на които тя напълно се противопоставя, като се нарече с друго име, а не с това, което тотално съответства на обратната страна на ученията, които формират Сатанинската философия? Сатанизмът не е религия на бялата светлина — това е религия на плътското, земното, чувственото — всяко от които се управлява от Сатаната, олицетворението на Пътя на Лявата Ръка.
Следващият въпрос неизбежно е: „Вярно е, че не може да го наречете хуманизъм, тъй като хуманизмът не е религия. Но защо изобщо ви е нужна религия, ако всичко, което правите е това, което ви идва естествено, така или иначе? Защо просто не го правите?“
Съвременният човек е извървял дълъг път — той се е освободил от магията на безсмислените догми на религиите от миналото. Ние живеем в една просветена епоха. Психологията е направила голям прогрес, просвещавайки човек относно истинската му личност. Ние живеем в ера на интелектуално осъзнаване, каквато светът никога не е виждал.
Всичко това е много хубаво и добро, НО има една пукнатина в това ново състояние на осъзнатост. Едно е да възприемеш нещо интелектуално, но съвсем друго е да приемеш същото нещо емоционално. Единствената нужда, която психологията не може да задоволи, е присъщата нужда на човека да се изразява емоционално чрез догма. Човек се нуждае от церемония и ритуал, фантазия и обаяние. Психологията, въпреки всичко добро, което е направила, е отнела на човека чудото и фантазията, които религията в миналото му е доставяла.
Съзнавайки текущите нужди на човека, Сатанизмът запълва сивата празнина между религия и психология. Сатанинската философия съчетава основните принципи на психологията с добрия честен емоционален израз и догма. Тя доставя на човека фантазията, от която той толкова много се нуждае. Няма нищо лошо в догмата, при условие, че тя не се основава върху представи и действия, които противоречат напълно на човешката природа.
Най-късият път за придвижване между две точки е правата линия. Ако всички изградени чувства за вина могат да се превърнат в предимства, това елиминира нуждата от интелектуално пречистване на психиката при опит да се освободи от тези репресии. Сатанизмът е единствената известна на човек Религия, която приема човек за такъв какъвто е и насърчава обосновката за превръщането на нещо лошо в нещо добро, без да го кара да се пречупва, за да елиминира лошото нещо.
Затова, след интелектуално преценяване на вашите проблеми посредством здрав разум и възползвайки се от това, което ни е научила психологията, ако все още не можете да се освободите емоционално от неоправданото чувство за вина и не можете да приведете в действие теориите си, тогава би трябвало да се научите как да накарате чувството ви за вина да работи за вас. Вие би трябвало да действате съобразно естествените си инстинкти и тогава, ако не можете да функционирате без да се чувствате виновни, отдайте се на чувството ви на вина. Това може да звучи като противоречие в условието, но ако размислите, вината често дава стимул на чувствата. Възрастните ще направят добре, ако се поучат от децата. Децата често си доставят голямо удоволствие като правят нещо, което знаят, че не се очаква от тях.
Да, времената са се променили, но човекът не се е променил. Основите на Сатанизма винаги са съществували. Единственото ново нещо е официалната организация на една религия, основаваща се върху универсалните черти на човека. Векове наред величествени градежи от камък, бетон, хоросан и стомана са били посвещавани на въздържането на човека. Крайно време е човешките същества да престанат да се бият сами със себе си и да посветят времето си на изграждане на храмове, предназначени за удовлетворението на човека.
Макар и времената да са се променили и винаги да се променят, човек по същество си остава същият. В продължение на две хиляди години той си е самоналагал наказание за нещо, за което преди всичко, никога не би трябвало да се е чувствал виновен. Уморихме се да се отричаме от удоволствията на живота, които заслужаваме. Днес, както и винаги, човек се нуждае от това да се наслаждава тук и сега, вместо да чака възнаграждението си на небето. И така, защо да нямаме религия, която да се базира на удовлетворението? Несъмнено тя е съвместима с природата на звяра. Ние не сме повече молещи се слабаци, които треперят пред един безмилостен „Бог“, когото не го е грижа дали живеем или умираме. Ние сме хора със собствено достойнство и гордост — ние сме Сатанисти!
АДЪТ, ДЯВОЛЪТ И КАК ДА ПРОДАДЕШ ДУШАТА СИ
Сатаната, несъмнено, винаги е бил най-добрият приятел на Църквата, защото й е създавал работа през цялото й съществуване. Фалшивата доктрина за Ада и Дявола е позволила на Протестантската и Католическата Църква да процъфтяват твърде дълго. Без Дявол, когото да сочат с пръст, ревизионистите от пътя на дясната ръка не биха имали с какво да заплашват последователите си. „Сатаната ви води в изкушение“, „Сатаната е Принцът на Злото“, „Сатаната е порочен, жесток и брутален“, предупреждават те. „Ако се поддадете на изкушенията на Дявола, непременно ще ви сполети вечно проклятие и ще горите в Ада“.
Семантичното значение на Сатана, е „противник“ или „противоположност“, или „обвинител“. Самата дума „дявол“ (devil) произлиза от индийската дума devi която означава „бог“. Сатаната представлява противоположността на всички религии, които обезсърчават и осъждат човека, заради естествените му инстинкти. Дадена му е ролята на злото, просто защото представлява плътските, земните и светските аспекти на живота.
Сатаната, главният дявол на Западния Свят, първоначално бил ангел, чийто дълг бил да докладва за
